Издръжливост
„Историята никога не се повтаря, но историческите ситуации го правят.“
Докато излъчваше всекидневния си доклад до Ганимед, в главата на капитан Лаплас непрекъснато се въртеше тази фраза. Тя бе цитирана от Маргарет М’Бала — която сега идваше насам с близо хиляда километра в секунда — при излъчването на едно окуражително съобщение от „Юнивърс“, което той с удоволствие разпространи сред останалите корабокрушенци.
„Моля, предайте на мис М’Бала, че нейният малък урок по история повлия изключително добре на настроението ни; едва ли би могла да се сети за нещо по-добро, което да ни изпрати…
Въпреки неудобството от това, че стените и подовете си размениха местата, нашият живот е направо разкошен в сравнение с този на полярните изследователи в миналото. Някои от нас са чували за Ърнест Шакълтън, но изобщо не знаехме, че е написал сагата «Издръжливост». Да живееш повече от година върху плаващи ледени късове, след това да прекараш антарктическата зима в пещера и най-накрая да преплуваш хиляди километри по море в открита лодка; да прекосиш една планинска верига, неотбелязана на картите, за да се добереш до най-близкото човешко поселище!
И това е било само началото. Най-невероятното — и вдъхновяващо — нещо е, че Шакълтън се е върнал четири пъти, за да спаси хората си, останали на този малък остров — и е успял да спаси всички! Можете да си представите как повдигна духа ни тази история. Надявам се, че ще можете да ни изпратите неговата книга по факса при следващото предаване — всички очакваме с нетърпение да я прочетем.
А какво ли би си помислил той за нашето положение! Да, ние сме несравнимо по-добре от тези изследователи от едно време. Почти невъзможно е да повярваш, че до средата на миналия век те са били напълно изолирани от останалия свят, щом са изчезнели зад хоризонта. Би трябвало да се срамуваме от нашите оплаквания, че светлината не пътува достатъчно бързо и не можем да разговаряме с приятелите си по едно и също време; или че са необходими два часа, за да получиш отговор от Земята… А те не са имали връзка с месеци и даже с години! Още веднъж, мис М’Бала, приемете нашите искрени благодарности.
Разбира се, всички земни изследователи са имали едно съществено преимущество — те поне са можели да дишат въздуха. Научният екип ми проглуши ушите с молби за излизане навън, така че модифицирахме четири скафандъра за ИВА с продължителност до шест часа. При това атмосферно налягане няма да са им необходими напълно херметизирани скафандри — един комплект около кръста ще им бъде достатъчен — и ще ги пускам да излизат по двама, стига да се придържат на разстояние, от което могат да виждат кораба.
И най-накрая, информация за времето днес. Налягане 250 бара, температурата се задържа на двайсет и пет градуса, духа западен вятър със скорост трийсет възела, обичайната стопроцентова облачна обвивка, трусовете са между първа и трета степен по възходящата скала на Рихтер…
Знаете ли, никога не съм обичал тази дума — «възходяща» — особено сега, когато Йо отново се приближава…“
Мисия
Когато няколко души наведнъж искаха да говорят с него, това обикновено означаваше неприятности или най-малкото, че трябва да се вземе някакво трудно решение. Капитан Лаплас беше забелязал, че Флойд и Ван дер Берг прекарваха доста време в оживени дискусии, често пъти заедно с втори помощник Чанг, и не беше трудно да се досети за какво говорят. И въпреки това тяхното предложение го завари неподготвен.
— Искате да отидете до планината Зевс! Как — в открита лодка?! Да не би книгата на Шакълтън да ви е завъртяла главите?
Флойд изглеждаше леко смутен; капитанът бе отгатнал съвсем точно. „Юг“ — една от частите на книгата ги беше вдъхновила за по-голямата част от плана.
— Дори и да можехме да построим лодка, сър, щеше да ни отнеме твърде много време… особено след като „Юнивърс“ вероятно ще пристигне след десет дни.
— А и не съм сигурен — добави Ван дер Берг, — че бих се осмелил да преплувам това Море на Галилей; може би не всички негови обитатели са разбрали, че не ставаме за ядене.
— Е, тогава остава само една възможност, нали? Настроен съм скептично към нея, но може и да се оставя да ме убедите. Продължавайте.
— Обсъдихме я с мистър Чанг и той потвърди, че това може да бъде направено. Планината Зевс се намира само на триста километра оттук; совалката може да прелети дотам за по-малко от час.
— А дали ще намери къде да се приземи? Както вероятно си спомняте, мистър Чанг нямаше голям успех с „Галакси“.
— Това не представлява проблем, сър. Совалката „Уилям Цанг“ е с маса само една стотна от тази на кораба; дори онзи лед вероятно би могъл да я издържи. Прегледахме видеозаписите и намерихме десетина подходящи площадки за кацане.
— Освен това — каза Ван дер Берг — в главата на пилота няма да бъде опрян пистолет. Това може да помогне.
— Сигурен съм, че е така. Но големият проблем е в самото начало. Как ще изкарате совалката от гнездото й? Можете ли да сглобите подемен кран? Дори и при тази гравитация тежестта няма да е малка.
— Няма нужда от кран, сър. Мистър Чанг ще излети с нея. Настъпи продължително мълчание, през което капитан Лаплас обмисляше, очевидно без голям ентусиазъм, идеята за задействането на ракетни двигатели във вътрешността на неговия кораб. Малката стотонна совалка „Уилям Цанг“, по-известна под името „Бил Ц.“, беше предназначена само за орбитални операции; при нормални обстоятелства тя беше леко избутвана от гнездото, а двигателите й се задействаха едва когато се бе отдалечила на достатъчно голямо разстояние от кораба майка.
— Явно сте го обмислили добре — каза неохотно капитанът, — но какво ще кажете за ъгъла на излитане? Да не искате да претьрколим „Галакси“, за да може „Бил Ц.“ да се озове отгоре? Половината от гнездото се намира от едната страна на кораба; имахме късмет, че не се озова отдолу, когато излязохме на сушата.
— Излитането ще трябва да се извърши под шейсетградусов ъгъл спрямо хоризонтала; страничните дюзи ще свършат работа.
— Ако мистър Чанг мисли така, аз, разбира се, ще му повярвам. Но какви вреди ще нанесат пламъците на кораба?
— Ами, ще разрушат вътрешността на гнездото, но то и бездруго няма да бъде използвано отново. А и херметичните прегради са конструирани така, че да издържат на евентуални експлозии, следователно няма опасност да се повреди нещо друго в кораба. Ще сформираме екипи за борба с огъня за всеки случай.
Идеята беше блестяща. В това нямаше никакво съмнение. Ако тя успееше, мисията нямаше да се окаже пълен провал. През изминалата седмица капитан Лаплас едва ли се бе замислял дори за миг върху загадката на планината Зевс, заради която се бяха озовали в това затруднено положение; за него беше важно единствено да оцелеят. Но сега вече имаше някаква надежда, а и свободно време, за да мислят и за други неща. Струваше си да поемат някои рискове, за да разберат защо този малък свят беше станал обект на толкова много машинации.
Совалката
— Ако си спомням добре — каза д-р Андерсън, — първата ракета на Годар е прелетяла около петдесет метра. Питам се, дали мистър Чанг ще подобри този рекорд.
— Дано да успее — иначе всички ще загазим. По-голямата част от научния екип се беше събрала в залата за наблюдение и всички се бяха втренчили с безпокойство към корпуса на кораба. Макар че входът на гнездото не се виждаше под този ъгъл, те щяха да забележат „Бил Ц.“ съвсем скоро след като — и ако — се покажеше.
Нямаше предстартово броене; Чанг не бързаше, проверяваше щателно всичко и щеше да включи
