Въпреки че голяма част от този материал несъмнено е бил унищожен при взривяването на планетата и образуването на — очевидно изкуственото — слънце Луцифер, не е възможно планината Зевс да е единственият оцелял къс. Въпреки че голяма част от тези отломки са паднали обратно към Луцифер, значителен процент от тях вероятно са започнали да кръжат в орбита — и все още би трябвало да са там. Според елементарната теория на орбиталното отклонение те ще се връщат периодично към мястото, където са се зародили. Разбира се, не е възможно да се направи точно изчисление, но смятам, че отломки с обща маса най-малко един милион пъти по-голяма от тази на планината Зевс все още се намират в орбита някъде близо до Луцифер. Следователно загубата на един малък къс, който и бездруго имаше доста неудобно местонахождение на Европа, практически е без значение. Предлагам да се изгради колкото се може по- скоро една система от космически радари, чиято единствена задача ще бъде търсенето на тези отломки.
Въпреки че масовото производство на изключително тънки диамантени пластове съществува от 1987 г., никога не е било възможно да се произвеждат диаманти на едро. Наличието им в мегатонни количества може да преобрази напълно много индустрии и да създаде съвършено нови. В частност, както са изтъкнали Айзъкс и неговият екип преди почти сто години (вж. „Сайънс“, том 151, стр. 682–683, 1966 г.), диамантът е единственият строителен материал, от който би могъл да бъде изграден така нареченият космически асансьор; с него транспортът извън Земята ще може да се ползва при незначителни разходи. Диамантените планини, които сега се намират в орбита около сателитите на Юпитер, могат да ни отворят вратите към цялата Слънчева система; колко нищожни в сравнение с това изглеждат всички досегашни предназначения на кварцово-кристалната форма на въглерода!
За по-голяма пълнота ще спомена още едно възможно местонахождение на огромни количества диаманти — за съжаление това място е дори по-недостъпно от ядрото на някоя гигантска планета…
Беше изказано предположение, че кората на неутронните звезди вероятно до голяма степен е изградена от диаманти. Тъй като най-близката известна неутронна звезда се намира на петнайсет светлинни години оттук и има гравитация на повърхността седемдесет хиляди милиона пъти по-голяма от тази на Земята, тя едва ли би могла да бъде смятана за подходящ снабдителен източник.
Но все пак — кой ли е могъл да си представи, че един ден ще можем да докоснем ядрото на Юпитер?
Интерлюдия на Ганимед
— Тези нещастни примитивни колонисти! — оплакваше се Михайлович. — Направо съм ужасен. Нямат дори едно концертно пиано на целия Ганимед! Миниатюрната оптроника в моя синтезатор може да възпроизведе звука на всеки инструмент, но един роял „Стайну-ей“ все пак си е „Стайнуей“ — точно както една цигулка „Страдива-ри“ си е „Страдивари“.
Оплакванията му, макар да бяха по-скоро шеговити, вече бяха предизвикали ответни действия от страна на местната интелигенция. Популярната програма „Утро на Ганимед“ дори беше отбелязала саркастично: „Като ни почетоха със своето присъствие, нашите прочути гости повдигнаха — макар и временно — културното ниво и на двата свята…“
Атаката бе насочена главно срещу Уилис, Михайлович и М’Бала, които бяха малко прекалили с ентусиазираните си намерения да просветят изостаналите туземци. Маги М. беше предизвикала голям скандал с едно доста смело описание на пламенните любовни връзки на Зевс-Юпитер с Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Явяването му пред нимфата Европа в образа на бял бик е било доста немарливо изпълнение, а опитите му да предпази Йо и Калисто от напълно разбираемия гняв на неговата божествена съпруга Хера са били направо трогателни. Но това, което възмути много от местните жители, бе новината, че митичният Ганимед явно си е сбъркал пола.
За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че намеренията на самоназначилите се културни аташета бяха достойни за похвала, макар и не напълно безкористни. Тъй като знаеха, че ще трябва да останат на Ганимед няколко месеца, те се опасяваха, че ще ги налегне скука, след като преминеше първоначалният ефект от новостта на ситуацията. А освен това те искаха всички около тях да се възползват от талантите им. Не всички обаче желаеха — или имаха време — да се възползват тук, на силно развитата в техническо отношение предна линия на Слънчевата система.
Ива Мерлин, от друга страна, се приспособи напълно към обстановката и се забавляваше чудесно. Въпреки че беше толкова известна на Земята, много малко от колонистите на Ганимед бяха чували за нея. Тя можеше да се разхожда из обществените коридори и херметичните куполи в централата на Ганимед, без хората да извръщат глава след нея или да си шепнат възбудено, че са я познали. Всъщност те я познаваха — но единствено като гостенката от Земята.
Грийнбърг с обичайната си скромност, която му помагаше навсякъде, се бе включил в административните и техническите структури на сателита и вече беше член на половин дузина консултантски бюра. Услугите му бяха оценявани толкова високо, че го предупреждаваха, че няма да го пуснат да си замине.
Хейуд Флойд наблюдаваше заниманията на своите спътници със спокойна усмивка, но почти не вземаше участие в тях. Най-голямата му грижа сега беше да изгради здрави връзки между себе си и Крис и да помогне на внука си в планирането на неговото бъдеще. Сега, когато „Юнивърс“ — в чиито резервоари бяха останали по-малко от сто тона гориво — се намираше на сигурно място в космопорта на Ганимед, трябваше да се свършат много неща.
Признателността, която всички от „Галакси“ изпитваха към своите спасители, направи по-лесно интегрирането на двата екипажа; когато ремонтите, контролният преглед и зареждането с гориво приключеха, те щяха да отлетят към Земята заедно. Настроението им вече се бе повишило много при новината, че сър Лорънс подготвя договор за създаването на „Галакси II“, доста по-усъвършенстван от своя предшественик — макар че конструирането му едва ли щеше да започне, преди неговите адвокати да бяха уредили спора с „Лойдс“. Застрахователите все още се опитваха да докажат, че новото престъпление — космическо отвличане — не влиза в аспектите на тяхната застрахователна политика.
Що се отнася до самото престъпление, никой не бе осъден или дори обвинен. Беше ясно, че то е било планирано в продължение на няколко години от някоя действена и мощна във финансово отношение организация. Съединените щати на Южна Африка обявиха, че нямат нищо общо със случая и че биха подкрепили едно официално разследване. Партията Бунд също изрази своето възмущение и обвини „Шака“.
Д-р Кройгер не бе изненадан от гневните, но анонимни бележки, които намираше сред пощата си, обвиняващи го в предателство. Те обикновено бяха написани на Африкаанс, но понякога в тях имаше някои дребни граматически или фразеологични грешки, което го караше да подозира, че те са част от кампания за всяване на дезинформация.
След известно обмисляне д-р Кройгер ги предаде на АСТРОПОЛ — „който сигурно вече има копия от тях“, каза си той кисело. АСТРОПОЛ му благодари, но както и бе очаквал, не направи никакъв коментар.
На няколко пъти втори помощници Флойд и Чанг и други членове от екипажа на „Галакси“ бяха канени на най-разкошните вечери в целия Ганимед от двамата загадъчни чужденци, с които Флойд вече се беше срещал. Когато по-късно поканените на тези, честно казано, разочароващи вечери обмениха мнения помежду си, те стигнаха до заключението, че хората, които ги разпитаха толкова учтиво, се опитваха да съберат някои улики срещу „Шака“, но явно не бяха стигнали много далеч.
Д-р Ван дер Берг, който бе виновникът за цялата история — и беше спечелил от нея много и в професионално, и във финансово отношение, — сега се чудеше какво да прави с новите възможности, които му бяха предоставени. Той бе получил много привлекателни предложения от различни земни университети и научни организации, но по ирония на съдбата не можеше да се възползва от тях. Беше живял твърде дълго време в условията на една шеста от земната гравитация и бе преминал медицинската граница, отвъд която не можеше да се върне.
Но Луната си оставаше една приемлива възможност; както и космическата болница „Пастьор“, обясни му Хейуд Флойд.
