стойности.
Тези температури бяха благоприятни и за създанията, появили се след стопяването на плътния леден щит, който едновременно ги бе ограничавал и предпазвал. Улавящи и най-малките подробности, орбитиращите наблюдателни сателити бяха показали как един от европеанските видове започва да еволюира, за да достигне амфибийна фаза — макар че продължаваха да прекарват голяма част от времето под вода, европеаните дори бяха започнали да строят прости сгради.
Фактът, че това изобщо е могло да се случи само за хиляда години беше удивителен, но никой не се съмняваше, че обяснението се крие в последния и най-голям Монолит — дългата много километри Велика стена, издигаща се на брега на Галилейско море.
Никой не се съмняваше също, че по свой собствен тайнствен начин, Монолитът наблюдава експеримента, който е заложил на този свят. Също като на Земята четири милиона години преди това.
19. Безумието на човечеството
Г-ЦЕ ПРИНГЪЛ
ФАЙЛ: ИНДРА
Скъпа моя Индра, извинявай, че досега не ти пратих поне войсмейл — обичайно извинение, разбира се, затова няма да си правя този труд.
В отговор на въпроса ти — да, вече се чувствам съвсем у дома в „Гранимед“, но прекарвам там все по- малко време, макар че се наслаждавам на небесния пейзаж в апартамента ми. Снощи Йо изпълни прекрасно представление — размяна на мълнии между Йо и Юпитер — искам да кажа Луцифер. Много прилича на земното зазоряване, но е далеч по-зрелищно. Открито е от радиоастрономи още преди да се родя.
И като говорим за едно време — знаеш ли, че Анубис има шериф? Струва ми се, че малко преиграват с граничната атмосфера. Напомня ми на историите за Аризона, които дядо често ми разказваше. Трябва да разкажа някоя от тях на ганимедците…
Може да ти прозвучи тъпо, но още не съм свикнал, че съм в апартамента „Боумън“. Постоянно поглеждам през рамо…
Как прекарвам времето си ли? Почти като в Африканската кула. Срещам се с местната интелигенция, макар че, както можеш да очакваш, тя не е особено многобройна (надявам се, че никой не подслушва). И се свързвам — и реално, и виртуално — с образователната система. Изглежда, е много добра, въпреки че е по-технически ориентирана, отколкото би ти допаднало. В тази враждебна околна среда това е неизбежно, разбира се.
Но ми помогна да разбера защо тук живеят хора. Това е предизвикателство — чувство за цел в живота, ако искаш — каквото рядко съм откривал на Земята.
Вярно е, че повечето от ганимедците са родени тук, така че нямат друг дом. Макар че са — обикновено — прекалено любезни, за да го кажат, те смятат, че родната планета търпи упадък. А ти? И ако е така, какво имате намерение вие, земляните, да направите по въпроса? Учениците от един от класовете, с които се срещнах, се надяват да ви накарат да се осъзнаете. Разработват сложни, строго секретни планове за нашествие на Земята. После да не кажеш, че не съм те предупредил.
Пътувах до така нареченото Царство на нощта, където Луцифер никога не се вижда. Десетина от нас — Чандлър, двама от екипажа на „Голиат“ и шестима ганимедци — преследваха слънцето до хоризонта, така че наистина беше нощ. Величествено — много напомня полярните зими на Земята, но небето е абсолютно черно… Почувствах се почти като в космоса.
Видяхме всички Галилееви светове и наблюдавахме еклиптиката — извинявай, затъмнението — на Европа и Йо. Разбира се, времето на пътуването беше специално разчетено, за да можем да видим това…
Няколко от по-малките спътници също се виждаха, но двойната звезда Земя-Луна бе много по-ясна. Дали страдам от носталгия? Честно казано, не, макар че ми липсват новите приятели.
И съжалявам, още не съм се срещнал с д-р Хан, въпреки че ми прати няколко съобщения. Обещавам да го направя през следващите няколко дни — земни дни, не ганимедски!
Най-добри пожелания на Джо, поздрави на Данил, ако знаеш какво се е случило с него — дали отново е истинска личност? С обич…
ЗАПИШИ
ПРАТИ
По времето на Пул името на човек често даваше представа за външния му вид, но трийсет поколения по-късно това вече не беше вярно. Д-р Тиъдър Хан се оказа рус нордически тип, който би изглеждал точно на мястото си по-скоро във викингски кораб, отколкото в степите на Средна Азия. Той обаче нямаше да е особено внушителен в която и да е от тези две роли поради по-малко от сто и петдесет сантиметровия си ръст. Пул не успя да устои на малко аматьорска психоанализа: дребните хора често бяха агресивни и амбициозни — което според намеците на Индра Уолис, представляваше подходящо описание на единствения философ на Ганимед. Хан навярно се нуждаеше от тези личностни особености, за да оцелее в толкова практично ориентирано общество.
Анубис сити беше прекалено малък град, за да има университетско градче — лукс, който все още съществуваше на другите светове, макар и мнозина да смятаха, че телекомуникационната революция го е направил излишен. Вместо това тук имаше нещо много по-подходящо, както и с векове по-старо: академия, допълнена от маслинова горичка, която би заблудила дори самия Платон, стига да не се опиташе да се разходи в нея. Вицът на Индра за философските факултети, на които им трябвали само черни дъски, явно не се отнасяше за тази сложна среда.
— Построена е за седем души — гордо съобщи д-р Хан, когато двамата се настаниха на столове, очевидно предвидени да не предлагат прекалено удобство, — защото това е максималният брой хора, с които човек може да общува ефикасно. А ако броите и духа на Сократ, това е бил броят на слушателите на знаменития разказ на Федон…
— Онзи за безсмъртието на душата ли?
Хан толкова очевидно се изненада, че Пул не успя да се сдържи и се засмя.
— Изкарах кратък курс по философия точно преди да завърша. Когато планирали лекциите ни, някой решил, че ние простоватите инженери трябва да попием малко култура.
— Радвам се да го чуя. Това много улеснява нещата. Знаете ли, все още не мога да повярвам на късмета си. Пристигането ви тук почти ме изкушава да повярвам в чудеса! Вече дори мислех да дойда на Земята, за да се срещна с вас. Милата ми Индра разказа ли ви за моята… хм… мания?
— Не — недотам искрено отвърна Пул.
Д-р Хан изглеждаше много доволен — явно се радваше на новата публика.
— Може да сте чули, че ме наричат атеист, но това не е съвсем вярно. Атеизмът е недоказуем, толкова безинтересен. Колкото и невероятно да звучи, никога не можем да сме сигурни, че Бог е съществувал — и че сега е отлетял в безкрайността, където никой не може да го намери… Също като Гаутама Буда, аз не заемам страна в този спор. Моите интереси са насочени към психопатологията, известна като „религия“.
— Психопатология ли? Това е сурова присъда.
— Но напълно оправдана от историята. Представете си, че сте разумен извънземен, който се интересува само от доказуемите истини. И откривате вид, който се е разделил на хиляди — не, вече на милиони — племенни групи с невероятно разнообразие от вярвания за произхода на вселената и за правилното поведение в нея. Въпреки че мнозина от тях споделят общи идеи, дори когато е налице деветдесет и девет процента застъпване, останалият един процент е достатъчен, за да ги накара да се избиват и измъчват помежду си заради банални въпроси на доктрината, напълно безсмислени за външни хора. Как да наречем такова нерационално поведение? Лукреций9 е улучил точно в десетката, като е казал, че религията е вторичен продукт на страха — реакция към загадъчната и често враждебна вселена. За голяма част от човешката праистория тя навярно е била необходимо зло. Но защо е
