и петнайсет години нямаше да може да се справи с периода на реадаптация, необходим за връщане към трикратно по-голяма сила на притегляне от онази, при която бе прекарал почти целия си живот. Той трябваше да остане завинаги извън своя роден свят. Това не го угнетяваше прекомерно, тъй като не беше сантиментален.
Всъщност го подтискаше необходимостта да среща година след година едни и същи познати лица. Великолепни бяха чудесата на медицината и не той би пожелал да се завъртят обратно стрелките на часовника, но около тази маса за заседания имаше хора, с които бе работил повече от половин век. Той знаеше с точност какво ще кажат и как ще гласуват по всеки въпрос. Искаше един ден някой от тях да направи нещо съвсем неочаквано, дори налудничаво.
По всяка вероятност и останалите очакваха същото от него.
Комисията за Рама бе все още малка по състав; това улесняваше нейната работа, но без съмнение в скоро време предстояха промени. Присъстваха лично шестима негови колеги и всеки от тях представляваше членовете на Обединените планети. Друго разрешение нямаше, защото електронната дипломация все още бе невъзможна при разстоянията в Слънчевата система. Някои от по-възрастните държавници, привикнали към моменталните връзки, които съществуваха отдавна на Земята, не можеха да се примирят с факта, че на радиовълните понякога са необходими минути и дори цели часове, за да прекосят междупланетните бездни. Когато им казваха, че е невъзможен непосредствен разговор между Земята и по-отдалечените й чеда, чуваха ги да изразяват в отговор горчивото си недоволство: „Вие, учените, не можете ли да направите нещо?“ Приемливо бе само закъснението във връзките с Луната, макар че и тази секунда и половина имаше всевъзможни политически и психологически последствия. Ето защо единствено Луната можеше да остане навеки предградие на земната планета.
Присъстваха лично и участващите в комисията специалисти. Астрономът, професор Дейвидсън, вече ни е добре известен. Днес той не изглеждаше сприхав, както винаги. Боуз не знаеше нищо за вътрешната борба преди изстрелването на първата сонда към Рама, но колегите на професора нямаше да му позволят да забрави своята грешка.
Доктор Телма Прайс бе известна с многобройните си беседи от телевизионния екран, макар че тя дължеше славата си преди всичко на археологическия бум, последвал отводняването на обширния музей на потъналото Средиземноморие.
Боуз все още си спомняше възбудата от онези дни, когато загубените съкровища на гърци, римляни и на десетина други цивилизации се появиха на бял свят. Това бе един от малкото случаи, когато бе съжалявал, че живее на Марс.
Астробиологът Карлайл Перера бе друг избранник, който правеше впечатление. Същото можеше да се каже и за Денис Солъмънс, специалист по история на науките. Боуз бе по-малко доволен от присъствието на Конрад Тейлър, известния антрополог, който се прочу с неповторимата смес от наука и еротика, използвана при неговото изследване на удивителните нрави и обреди в Бевърли Хилс през последните десетилетия на двайсти век.
По всяка вероятност никой не би оспорил правото за участие в работата на комисията на сър Луис Сендс. Знаеше се, че този човек, чийто познания можеха да се сравняват само с изтънчеността му, губи самообладание единствено в случаите, когато го наричаха Арнълд Тойнби4 на своята епоха.
Големият историк обаче не присъстваше лично. Той упорито отказваше да напусне Земята, дори и за толкова кратко заседание. Неговото стереоизображение, което не се различаваше от истинската личност, очевидно бе седнало на стола от десната страна на Боуз; сякаш за да бъде пълна илюзията, някой бе поставил чаша с вода пред него. Боуз намираше за излишна тази проява на особено техническо умение, но бе изненадващо колцина без съмнение видни хора се радваха като деца на възможността да бъдат едновременно на две места. Понякога електронното чудо ставаше причина за забавни премеждия. Боуз си спомняше как на един дипломатически прием някой се опита да мине през стереоизображение и разбра, за жалост твърде късно, че е дошла действителната личност. Още по-интересно беше, когато пренесените образи се опитват да стиснат ръцете си.
Но ето, че Негово превъзходителство посланикът на Марс в Обединените планети призова разхвърляните си мисли, изправи се и каза:
— Господа, откривам заседанието. Мисля, че съм прав, като казвам, че на това място са си дали среща забележителни дарования, събрани да обсъдят един неповторим случай. Генералният секретар даде указания да преценим неговите особености и при нужда да изпращаме мнението си на капитан Нортън.
Тези думи опростяваха прекомерно нещата и всички го знаеха. С изключение на случаите на действителна опасност твърде съмнително беше, че комисията ще установи пряка връзка с командира на кораба, който навярно никога нямаше да чуе за нейното съществуване. Комисията бе временен орган на научната организация на Обединените планети и нейният директор докладваше за дейността й на генералния секретар. Вярно е, че „Надзор на слънчевата система“ бе част от Обединените планети, но само в оперативно, а не и в научно отношение. Теоретически нямаше особена разлика, тъй като не само комисията за Рама, но и всеки, който пожелае, можеше да се свърже с командира Нортън и да предложи помощ със своя съвет.
Но връзките с далечния космос струваха скъпо. До „Индевър“ можеше да се стигне само чрез Планетком, а това самостоятелно сдружение бе известно със своята безупречна и ефективна счетоводна дейност. Бе необходимо много време, за да бъде отпуснат кредитен лимит от Планетком. Някъде някой работеше в това направление, но засега коравосърдечните компютри на сдружението не признаваха комисията за Рама.
— Този командир, Нортън, носи ужасна отговорност — каза сър Роберт Маккей от Земята. — Що за човек е той?
— Аз мога да отговоря — изрече професор Дейвидсън и пръстите му полетяха по клавиатурата на собственото му запаметяващо устройство. Той се намръщи пред пълния с информация екран и даде бърз и сбит преглед:
— Уилиам Циън Нортън, роден 2077 година в Брисбейн, Океания. Учил в Сидни, Бомбай и Хюстън. Пет години специализация по реактивни двигатели в Астроград. Получил звание в 2102 година. Минал по нормалния път на чиновете: лейтенант на третата експедиция до Персефона… отличил се по време на петнайстия опит да бъде установена база на Венера… да… да… образцови данни… двойно гражданство, Земя и Марс… съпруга и момче в Брисбейн, съпруга и две деца в Порт Лоуъл с възможност за трето…
— Семейство ли? — запита невинно Тейлър.
— Не. Дете, разбира се — отряза сърдито професорът, преди да улови усмивката по лицето на другия.
Лек смях се разсипа около масата, макар че жителите на пренаселената Земя имаха в погледите си повече завист, отколкото шега. След цял век насочени усилия Земята все още не бе успяла да задържи своето население под определено ниво от десет милиарда…
— Назначен за командир на изследователския кораб „Индевър“ от „Надзор на Слънчевата система“. Първо пътуване до обратно въртящите се спътници на Юпитер… да, това беше нещо… В изпълнение на задача по астероидите, когато получил заповед за сегашното пътуване… Успял да се справи с крайния срок…
Професорът изчисти екрана, погледна към своите колеги и допълни:
— Струва ми се имахме изключителен шанс, тъй като той е единственият човек на разположение. Можехме да попаднем на някой съвсем обикновен командир.
Думите му прозвучаха така, сякаш ставаше дума за някой типичен нехранимайко, с пистолет в едната ръка и с къса сабя в другата, същинска напаст за космическите пътища.
— Данните показват само това, че е подготвен. Но как ще действа в една съвсем нова обстановка? — възрази посланникът на Меркурий.
Населението на тази планета бе само сто и двайсет хиляди и петстотин души, но нарастваше непрекъснато.
Сър Луис Сендс се покашля от Земята и направи същото на Луната след секунда и половина.
— Обстановката не е съвсем нова — припомни той на представителя на Меркурий, — макар че за последен път е била на лице преди три столетия. Ако Рама е мъртъв или ненаселен свят, както показват всички досегашни наблюдения, Нортън е в положението на археолог, който изследва останките на
