благодарим… сега ние ще поемем ръководството! Радваме се, че се запознахме!“
— Оценявам тази опасност, но той има нелоши основания. В края на краищата орбиталната кула е сграда, а не превозно средство.
— Не, но само докато адвокатите не се заемат със случая. След това нещата ще се обърнат. Май няма други сгради, чиито покриви се движат със скорост десет километра в секунда спрямо основата!
— Изказа отличен аргумент. Между впрочем, когато у мен се появиха признаци на главозамайване само при споменаването на идеята за кула, издигаща се почти до Луната, Морган ме успокои с думите: „Тогава мисли за системата не като за кула, издигаща се нагоре, а като за мост, изнасящ се напред!“ Все още опитвам, но без чувствителен успех!
— О! — извика внезапно Дювал. — Ето още едно късче от картината на пъзела! Мостът!
— Какво искаш да кажеш?
— Знаете ли, че председателят на „Теран Констракшън“, онова надуто магаре сенаторът Колинз, изрази желание „Гибралтарския мост“ да носи неговото име?
— Не! Това обяснява някои неща. Харесвам твърде много Колинз. Няколко пъти се срещнахме и го намерих за приятен и доста находчив. На времето не беше ли известен с някои пионерни геотермични проекти?
— Това бе преди хиляди години! Освен това ти не си заплашвал с нищо репутацията му. Могъл е да си позволи да се държи мило с теб.
— Как е бил спасен „Мостът“ от незавидната си съдба?
— Висшият инженерен състав на „Теран Корпорейшън“ вдигнал малка дворцова революция. Морган, разбира се, не бил замесен.
— Значи затова крие намеренията си! Започвам да му се възхищавам все повече и повече! Но сега се е натъкнал на пречка, която е в неведение как да преодолее. Открил я е само преди няколко дена и тя е спряла всичките му бъдещи планове.
— Позволи ми да отгатна! — помоли Дювал. — Такава практика ми помага да поддържам способностите си на ниво. Разбирам защо е дошъл тук. Единият край на елеватора трябва да бъде на екватора, в противен случай би се нарушило условието за вертикалното му разположение и кулата би изглеждала като оная в Пиза, само че преди да се прекатури!
— Все още не схващам… — Професор Сарат размаха безпомощно ръце нагоре-надолу. — Но, да, разбира се!… — Гласът му отекна в стаята и замря.
— На тази географска ширина повечето площ е покрита от вода, нали така? — продължи Дювал — В случая съществуват само ограничен брой точки на екватора, подходящи за такъв сорт космодрум. Очевидно Тейпробейн е едно точно такова място. Въпреки че лично аз не виждам защо би имало някакви преимущества пред Африка или Южна Америка. Морган дали изпълнява всеки загубен бас?
— Както винаги, моя скъпа Максин, твоите способности за дедукция са феноменални! Стъпила си на вярна следа, но няма да стигнеш доникъде. Морган надмина себе си, за да ми обясни проблема, но аз дори не се престорих, че разбрах всички технически подробности.
— Както и да е, оказва се, че Африка и Южна Америка не са подходящи за космическия асансьор. Вероятно това би могло да се дължи на някакви нестабилни точки в земното гравитационно поле. Остава само Тейпробейн. Ето как ти, Пол, влизаш в сметките!
— Мамада? — викна Сарат, като във възмущението си и от учудване премина на тейпробейнски.
— Да, точно така. Морган е установил с голяма досада, че единствената площадка на Земята, подходяща за космодрум е вече ангажирана… нека така да се изразя за по-благозвучно. И иска моя съвет как да прогони твоя добър приятел.
Сега Дювал се удиви на свой ред.
— Кого имаш предвид? — попита тя.
Сарат не забави отговора.
— Преподобният Анандатиса Бодхидхарма Маханайаке Тхеро, енорийски свещеник в храма на планината Шри Канда! — произнесе напевно сякаш пееше молитва. — Значи ето каква била работата!
Настъпи мълчание. След това лицето на Пол Сарат, заслужил професор по археология в Университета в Тейпробейн, грейна дяволито.
— Винаги съм желал да опитам какво би се случило, ако неудържима сила се сблъскаше с непоклатим предмет! — рече замечтано.
Глава 11. Мълчаливата принцеса
Когато гостите му напуснаха, Раджасингхе деполяризира течнокристалните стъкла на прозорците на библиотеката и зарея продължително поглед към горичката около вилата си и извисяващите се каменни стени на Якагала. Точно на четвъртия удар на стенния часовник пристигна следобедния му чай и шумът го изведе от унеса.
— Рани, помоли Дравиндра да извади солидните ми обувки, ако не се затруднява. Ще се изкача на скалата.
Рани се престори, че щеше да изпусне подноса от изненада.
— Аийо, Махатхая! — занарежда, обхваната от мнима скръб. — Сигурно сте полудели! Припомнете си какво ви заръча доктор Макферсон!
— Този ирландски шарлатанин все тълкува кардиограмите ми неправилно! Както и да е, скъпа моя, за какво ми остава да живея, след като ти и Дравиндра ме напускате?
Говореше колкото на шега, толкова и сериозно, и след миг се засрами от своето самосъжаление. Рани забеляза и сълзи потекоха от очите й.
Тя се обърна, за да не види той смущението й, и на английски продължи:
— Предложих ви да остана… поне докато Дравиндра изкара една година…
— Зная, но дори не бих могъл и да мечтая за това. Ако университетът в Бъркли не се е променил, откакто го видях за последно, съпругът ти ще има нужда от теб там. — „Не повече от мен, въпреки че по различен начин!“ — добави наум. — И независимо дали ще положиш изпита за научна степен успешно или не, не можеш да започнеш да се вживяваш прекалено рано в ролята на съпруга на президента на колежа!
Рани се усмихна.
— Не съм уверена, че бих избрала с радост такава съдба, като имам предвид някои известни ми примери. — Заговори пак на тейпробейнски. — Вие не говорихте сериозно, нали?
— Сериозен съм. Няма да се изкача до върха, а само до фреските. Минаха пет години, откакто ги посетих за последен път. Ако ги оставя за по-дълго… — Нямаше нужда да продължи изречението.
Рани го изучаваше с поглед известно време и прецени, че всичките й аргументи биха били безплодни.
— Ще съобщя на Дравиндра — каза накрая тя. — И на Йайа — в случай че се наложи да ви пренесат на обратния път.
— Много добре… въпреки че Дравиндра би могъл да се справи добре и сам.
Рани му се усмихна гордо и с доволство. „Тази семейна двойка е най-големия късмет, който извадих от държавната лотария! — помисли той. — Надявам се, че двете години социална служба са били толкова приятни за тях, колкото и за мен!“ През настоящия век личните прислужници бяха най-рядък лукс, позволяван само на хора с изключителни заслуги. Раджасингхе не знаеше за друг, освен себе си, който да разполагаше с трима!
За да запази здравето си, караше електротрициклет със слънчеви батерии в градините на удоволствията. Дравиндра и Йайа се преструваха, че вървят, и твърдяха, че така било по-бързо. Така беше, но само ако минаваха напряко.
Посланикът се изкачваше бавно и спря на няколко пъти, за да поеме дъх. Стигна дългия коридор на Долната галерия, където Огледалната стена минаваше паралелно на скалата.
Наблюдавана от любопитни туристи, млада археоложка от африкански произход търсеше надписи по стената с помощта на мощен прожектор на инфрачервена светлина. На Раджасингхе му се прииска да я предупреди, че шансът й да направи откритие бе практически равен на нула. Пол Сарат бе прекарал
