месеци на летаргични, покрити с облаци небеса?
Независимо дали Морган щеше да успее или не, начинанието му изгаряше въображението и трогваше душата. Цар Калидаса би му завидял… и би одобрил!
ЧАСТ II. ХРАМЪТ
„Докато различните религии спорят взаимно и ожесточено относно коя именно владее истината; то от наше полезрение, на истината, поднесена ни от религията, бихме могли да не обърнем и внимание… Ако опитаме да намерим точното място на религията в еволюцията на човечеството, то тя няма да ни изглежда вече като дълготрайна придобивка, щом я сравним с неврозата, която трябва да изтърпи цивилизован индивид по пътя си от детството до зрелостта.“
„Разбира се, човек е създал бога по свой образ и подобие, но каква друга алтернатива е имал? Също както истинското разбиране за геоложкия строеж на планетата бе невъзможен, преди да започнем изследването и на други светове освен Земята — по същия начин една докосваща се до истината теология трябваше да изчака контакта с извънземен разум. Ето защо предметът «Сравнителна религия» не бе възможно да съществува, докато се изучаваше единствено религията на човечеството.“
„Трябва да изчакаме с трепет отговорите на следните въпроси:
1) Съществуват ли и колко са религиозните концепции, свързани с вярата в единоначалието, с нула, един, два и повече от двама «родители»?;
2) Дали религиозната вяра би могла да се открие само всред живи организми, които поддържат тесни връзки с техния пряк родоначалник по време на периода на своето съзряване и формиране на характера?
Ако открием, че религията съществува изключително само при надарените с интелект екземпляри на човекоподобни маймуни, делфини, слонове, кучета и така нататък, но НЕ и сред извънземните компютри, термити, риби, костенурки или водещи социален живот амеби, то трябва да стигнем до някои болезнени умозаключения…
Вероятно чувство като любовта и религията могат да възникнат само между млекопитаещи и то — само по същата причина. Изследването на тяхната патология води до същия извод. Който се съмнява във взаимовръзката между религиозния фанатизъм и перверзността, би трябвало да прочете основно и задълбочено «Malleus maleficarum» или книгата на Хаксли «Дяволите от Лоудан».“
„Знаменитата забележка на доктор Чарлз Уилис (направена на Хавайските острови през 1970 година), че «религията е страничен продукт на недохранването» не би ни помогнала тук повече от едносричното и грубиянско отрицание на Грегори Бейтсон. Доктор Уилис явно е искал да каже, че: 1) халюцинациите, предизвикани от доброволно или принудително гладуване, с готовност биват интерпретирани като религиозни видения; 2) в днешния живот гладът сам по себе си окуражава вярата в компенсиращия живот в отвъдното. Вероятно това е основен психологически механизъм за оцеляване…
Ирония на съдбата е, че изследванията в областта на така наречените «лекарства за разширяване на съзнанието» доказа тяхното обратно действие: бяха открити естествени «навеждащи на божествени помисли» химически вещества, произвеждани нормално от мозъка на човека. Откритието, че повечето набожни последователи на дадена религия могат да сменят вярата си в произволна друга с умерена доза на «2-4-7-ортопаратеозамин» нанесе може би най-съкрушителния удар върху религията.
Ако не броим, разбира се, пришествието на «Старглайдер»…“
Глава 12. „Старглайдер“
Подобно събитие бе очаквано в продължение на стотици години и бяха давани много пъти фалшиви тревоги. Накрая, когато най-после се случи, човечеството се оказа напълно изненадано.
Радиосигналът от посока на Алфа Центавър бе така мощен, че най-напред бе засечен като смущение, насложено върху обичайната радиовръзка с търговски цели. Събитието хвърли в смут всички радиоастрономи, които в продължение на десетилетия бяха търсили съобщения на интелигентни същества в Космоса, още повече че те бяха пренебрегнали тройната система на съзвездието Алфа, Бета и Проксима Центавър.
Веднага всеки радиотелескоп, който можеше да обследва Южната полусфера, бе фокусиран върху Центавър. След часове бе направено още по-сензационно откритие. Сигналът не идваше от съзвездието Центавър, а от точка, отместена на половин градус встрани. При това се местеше в пространството!
Така изглеждаше първият намек за истината. Когато бе потвърдена от много независими източници, нормалният бизнес на човечеството замря.
Свикнаха с голямата мощност на сигнала. Източникът му бе вече в пределите на Слънчевата система и се движеше право към Слънцето със скорост шестстотин километра в секунда. Дългоочакваните посетители от Космоса, от които и се страхуваха, най-после бяха пристигнали…
В продължение на тридесет дни нарушителят не предприемаше нищо особено. Минаваше покрай най- външно разположените планети и излъчваше една и съща серия от импулси, с която просто съобщаваше: „Аз съм тук!“. Не направи опит да отговори на сигналите, излъчени до него, нито промени първоначалната си орбита, прилична на комета. Само намали скоростта си. Вероятно пътуването му от съзвездието Центавър бе
