дори излъчихме своето първо предаване, преди «Старглайдер» да бе предал някакви звездни карти. Какъв невероятен късмет извадихме, че имаме толкова близки съседи!“
От първите съобщения на „Старглайдер“ стана ясно, че разбираше значението на няколко хиляди основни думи на английски и китайски език, което бе постигнал по дедуктивен път от анализа на нашите радио, телевизия и особено от предаванията на нашите услуги с видеотекст. Но по време на своето приближаване сондата бе успяла да избере съвсем не представителен подбор от целия спектър на човешката култура. Знанията й съдържаха малко от теоретичните науки, елементарна математика и произволни откъси от литературата, музиката и визуалните изкуства.
Подобно на всеки самоук гений „Старглайдер“ имаше обширни празнини в образованието си. Като се водехме от принципа, че бе по-добре да дадем в излишък, отколкото недостатъчно, подарихме на „Старглайдер“ „Оксфордския речник на английския език“, „Големия китайски речник“ (издание на „Мандарин“) и „Encyclopaedia Terrae“. Тяхното предаване в цифров вид отне малко повече от петдесет минути. Забележително бе, че веднага след това „Старглайдер“ остана безмълвен почти четири часа, което се оказа най-дългото прекъсване в ефира. Когато подновихме контакта, речникът му бе значително разширен и повече от деветдесет и девет процента от времето би могъл да издържи с лекота теста на Тюринг — тоест от съобщенията, получени от „Старглайдер“, нямаше начин да се различи дали бяха изпратени от машина или от много интелигентен човек.
Понякога се случваха пропуски. Например: използуване на двузначни думи, а също и липса на емоционален акцент в диалога. Това можеше да се очаква: за разлика от земните компютри, които можеха да повторят емоциите, вложени от техните създатели, то чувствата и желанията на „Старглайдер“ съответствуваха на напълно чужд за нас биологичен вид и следователно бяха трудно разбираеми.
Валидно бе и обратното. „Старглайдер“ схващаше напълно какво се имаше предвид с „Квадратът на хипотенузата е равен на сумите от квадратите на двата катета“. Но имаше не повече от бегла представа от възторга в ума на Кийтс, който бе написал:
И още по-малко от:
Така или иначе, с надежда да коригираме този пропуск дарихме на „Старглайдер“ хиляди часове музика, драма и сцени от земния живот, както на хората, така и на природата. По взаимно съгласие бе въведена известна цензура. Въпреки че едва ли би могла да се отрече склонността на човечеството към насилие и войнственост (твърде късно си припомнихме „Encyclopaedia“-та), бяха излъчени само няколко внимателно подбрани примера. А докато „Старглайдер“ бе достатъчно далеч и не можеше да прихване радиосъобщенията, нормалните такси на мрежите за разпространение на видеоинформация бяха нетипично ниски.
В продължение на векове — преди да достигне своята следваща цел, земните философи щяха да водят дебати със истинското разбиране на „Старглайдер“ за човешките дейности и проблеми. Но едно бе вън от съмнение. Стоте дни на присъствието му в пределите на Слънчевата система промениха необратимо представите на човека за Вселената, нейния произход и мястото му в нея.
Човешката цивилизация не можеше да остане същата след заминаването на „Старглайдер“.
Глава 15. Бодхидхарма
Когато масивната врата, украсена със сложна дърворезба, изобразяваща лотоси, щракна тихо и се затвори след него, Морган почувствува, че влезе в съвсем друг свят. Не за пръв път стъпваше на земя, обявена за свещена от някоя религия. Бе виждал Нотр-Дам, Хаджиа София, Стоунхендж, Партенона, Карнак, катедралата „Сейнт Пол“ и поне дузина други главни храмове и джамии. Но бе ги наблюдавал като оцелели реликви от миналото, в качеството на великолепни примери на изкуството или инженерната мисъл без аналог със съвременния начин на мислене.
Но тук по всичко личеше, че времето бе спряло своя ход. Ураганите на историята бяха подминали тази самотна цитадела на вярата и я бяха оставили без сътресения. Монасите все още се молеха, медитираха и наблюдаваха зараждането на зората така, като бяха правили през последните три хиляди години.
Докато минаваше по износените плочи на двора, полирани от краката на безчет богомолци, Морган внезапно усети несвойствена нерешителност. В името на прогреса се опитваше да разруши древна и благородна светиня и още нещо, което едва ли някога щеше да проумее докрай.
Спря като закован при вида на огромната бронзова камбана, висяща в камбанария, която сякаш израстваше от стената на манастира. Инженерният му ум за миг определи теглото й като не по-малко от пет тона и това, че бе много стара. „Как, по дяволите…“
Монахът забеляза любопитството му и се усмихна с разбиране.
— Възрастта й е две хиляди години — рече. — Подарък е от прокълнатия Калидаса, а ние сме счели за благоразумно да не отказваме. Според легендата, отнело е десет години, за да се дотътри до върха на планината… и живота на стотици.
— В какъв случай я използувате? — попита Морган, след като асимилира информацията.
— Поради омразния си произход бие само в случай на беда. Лично аз никога не съм я чувал, нито пък някой жив човек. Звучала е веднъж без намесата на човешка ръка по време на голямото земетресение през 2017 година. Предишният път е била през 1522 година, когато нашествениците-иберийци опожарили храма „Туутх“ и завладели Свещената реликва.
— И след толкова усилия… никога не сте я използували!
— Може би само дузина пъти през последните две хиляди години. Проклятието на Калидаса все още тегне върху нея!
„Ето това се казва силна религия! — помисли неволно Морган. — Но едва ли е било икономически оправдано!“ Съвсем непочтително се запита колко ли монаси бяха се поддали на изкушението да чукнат по камбаната макар и много тихо, само за да чуят неизвестния тембър на забранения й глас…
Тръгнаха покрай голям заоблен каменен блок, в който бяха просечени стъпала към позлатен павилион. „Това е самият връх на планината!“ — осъзна Морган. Знаеше чии мощи почиваха тук, но монахът го просвети още веднъж.
— Виж отпечатъка на стъпалото. — Посочи. — Мюсюлманите вярват, че бил на Адам; застанал бил на това място, след като бил изгонен от рая. Индусите пък го приписват на Шива или Шаман. Но за будистите, разбира се, това била следата на Просветения.
— Забелязах, че го спомена в минало време — каза с нарочно безизразен глас Морган. — А в какво вярват сега?
Лицето на монаха не изрази емоции, когато отговори:
— Буда е бил човек като теб и мен. Белегът в скалата… а тя е извънредно твърда — е дълъг два метра…
Това изглежда разреши темата и инженерът не зададе допълнителни въпроси, докато го провождаха покрай къса галерия със сводове, която завършваше с отворена врата. Придружителят му почука, но не дочака отговор и направо махна с ръка на посетителя да влезе.
Морган подсъзнателно очакваше да намери Маханайаке Тхеро да седи с кръстосани крака върху рогозка, евентуално заобиколен от дякони, които пееха и кадяха тамян. В студения въздух наистина се усещаше
