изиграл важна роля, касаеща настоящата случка. Тогава не му бе лесно да убеди оцелелите суперсили да предадат своите орбитални крепости и да ги поверят на властите за световно време. Бе се водила последната и най-драматичната битка в историята „с остени от плугове срещу мечове“ — ако древната метафора можеше да се разпростре над разигралите се събития. Днес лазерите, които някога заплашваха човечеството, насочваха своите лъчи към точно избрани части от атмосферата или към поглъщащи топлина мишени в най-отдалечените райони на Земята. Енергията им в сравнение с тази на малка буря бе незначителна, но достатъчна — също както енергията на падащ камък даваше начало на лавина или единичният електрон предизвикваше верижна реакция.
Раджасингхе не знаеше повече за техническите подробности, с изключение на това, че съществуваше мрежа от сателити, осъществяващи управление и контрол, както и компютри, които съхраняваха в своите електронни мозъци цялостен модел на земната атмосфера, ландшафта и водната повърхност.
Гледа насоченото преместване на циклона на запад, докато последният изчезна зад красивата палмова горичка, точно зад крепостния ров, ограждащ градините на удоволствията. Почувствува се като дивак от каменната епоха, вцепенен с раззинала уста пред чудесата на напреднала технология.
Вдигна поглед към невидимите инженери и учени, които препускаха около света в сътворените от човешка ръка небесни селения.
— Впечатляващо! — извика им. — Но се надявам, че знаете точно какво правите!
Глава 25. Орбитална рулетка
— Трябваше да се досетя! — промълви покрусен банкерът. — Това явно ще се окаже един от техническите апендикси, на които изобщо не съм обърнал внимание. И сега, след като прегледахте целия доклад, бих желал да чуя отговора ви. Угрижен съм, откакто ми посочихте проблема!
— Гениално просто е! — отвърна Морган. — Налагаше се да го забележа! — „А и бях способен на това!“ — добави наум с немалка доза самоувереност.
Представи си като наяве компютърните холографски симулации на цялата внушителна структура, подобна на трептяща струна на космическа виолина и как вибрациите с период на повторение повече от един час се разпространяваха от Земята до орбитата и обратно, отразени многократно. Насложени, разбира се, върху образа, възпроизведен за стотен път само в паметта му, от архивния документален филм с танцуващия мост. Разполагаше с всички необходими умозаключения.
— Фобос минава бързо край кулата веднъж на всеки единадесет часа и десет минути, но за щастие не се движи точно в същата равнина. В противен случай щеше да става сблъскване при извършването на всяка обиколка. Разминава се почти всеки път, а времената на настъпващата опасност са предвидими дори до хилядна от секундата, ако се наложи.
Елеваторът, както всяко инженерно съоръжение, не представлява напълно твърда структура. За него е свойствен период на собствени колебания, който може да се изчисли почти толкова точно, колкото и орбитата на планетата. Вашите инженери предлагат да настроим елеватора така, че неговите естествени трептения — които не могат да бъдат избягнати по никакъв начин — да довеждат до това, цялата структура да не се изпречва на пътя на Фобос. Всеки път, щом съпътствуващата луна мине покрай космическия асансьор, той няма да бъде на същото място, а ще е отстъпил от опасната зона с няколко километра.
От другата страна на жицата настъпи дълга пауза.
— Не би трябвало да ви го казвам, но косата ми се изправя от ужас! — промълви най-после банкерът.
Морган се изсмя.
— Грубо казано, прилича на… как беше… „руска рулетка“. Но обърнете внимание, имаме работа с напълно предвидими движения на космически тела. Винаги знаем бъдещото разположение на Фобос и можем да управляваме положението на кулата просто с разписанието за движение на товарите по нея.
„«Просто» не е точната дума! — помисли Морган. — Но за всеки е очевидно, че проектът е възможен! — Внезапно се сети за аналогия, която бе така пълна, макар и нелепа, че избухна в неудържим смях. — Не… няма да е добре да я спомена на банкера!“
Върна се мислено отново към моста в пролома Такома. Ако се наложеше на кораб да минава отдолу по точно определено разписание, но мачтата му бе с метър по-висока…
Никакъв проблем! Точно преди времето на пристигането на плавателния съд щяха да бъдат изпратени няколко тежко натоварени камиона, които щяха да се придвижат по моста през грижливо изчислени интервали, които да съвпаднат с резонансната честота на инженерната структура. Шосето щеше да се надигне от лека вълна от подпора до подпора, като повдигането нагоре щеше да съвпадне с минаването на кораба. Последният щеше да се плъзне под повдигналата се част на моста и дори щяха да останат няколко сантиметра в резерва… В хиляди пъти по-голям мащаб по подобен начин Фобос щеше да избягва построената кула, спускаща се до Монс Павонис.
— Радвам се да чуя вашите уверения! — възкликна банкерът. — Но бих проверил лично разположението на Фобос, преди да започна пътуването по космическия елеватор.
— В такъв случай ще се изненадате да научите, че някои от вашите млади помощници с блестящ ум — несъмнено са проницателни, а допускам, че са млади поради проявената техническа дързост — желаят да използуват критическите периоди за туристически атракции. Смятат дори, че ще вдигнат цената на билетите за изглед към Фобос, прелитащ на една ръка разстояние със скорост няколко хиляди километра в час. Спектакълът ще бъде внушителен, не бихте ли се съгласили с мен?
— Предпочитам гледката да остане само във въображението ми. Но те може и да са прави… Във всеки случай, камък ми падна от врата, като разбрах, че съществува някакво решение на техническия проблем. Радвам се също да науча, че одобрявате таланта на нашите инженери. Означава ли това, че можем да очакваме в скоро време вашето решение?
— Уведомявам ви веднага! — рече Морган. — Кога започваме съвместна работа?
Глава 26. Нощта преди Весак
След двадесет и седем столетия това бе най-таченият ден в календара на Тейпробейн. Съгласно легендата през май по пълнолуние Буда бил роден, получил просвещение и починал. Въпреки че за повечето хора днес Весак не означаваше нещо повече от голям годишен празник като Коледа например, настъпваше време за медитация и спокойствие.
В продължение на много години „Службата за управление на мусоните“ гарантираше, че нямаше да вали дъжд през нощите около Весак. Раджасингхе извършваше поклонение в Златния град два дни преди изгряването на пълна луна и събитието подкрепяше духа му целогодишно. Избягваше престоя в Ранапура през Весак. Тогава настъпваше стълпотворение от посетители, някои от които можеха да го разпознаят и да нарушат самотата му.
Само най-зорко око можеше да забележи, че голямата жълта Луна, издигаща се над камбанообразните куполи на древните дагоба, все още не бе идеален кръг. Месечината светеше така силно, че се виждаха само някои най-ярки сателити и звезди в безоблачното небе. Не полъхваше дори ветрец.
Говореше се, че когато Калидаса напускал Ранапура завинаги, бил спрял по този път два пъти. Първом посетил гроба на Хануман, любимия си спътник от детството, а след това — мощите на умиращия Буда.
Раджасингхе често бе се чудил каква ли утеха бе търсил преследвания от призраци цар точно на това място. Може би бе наблюдавал внушителната скулптура, издълбана в твърдата скала. Подпиращата се фигура бе с идеални пропорции и човек трябваше да доближи съвсем, за да добие реална представа за размерите. От разстояние не можеше да се прецени, че възглавницата върху която бе полегнал Буда, бе по-висока от човешки ръст.
Бившият посланик бе обиколил почти целия свят, но не бе намерил по-тихо кътче на земята. Понякога му се приискваше да остане седнал тук завинаги, къпан от ярките лунни лъчи и напълно забравил грижите и суетата на хората. Никога не се бе потапял докрай в магията на светите мощи, тъй като се опасяваше, че щеше да я развали, но някои от нейните съставки му бяха ясни. Самата стойка на Просветения, почиващ най-после със затворени очи след дълъг и изпълнен с благородство живот, излъчваше спокойствие. Гънките на робата му предразполагаха към необичаен покой и успокоение. Сякаш изтичаха от скалата и образуваха
