„ТКК“.
— По чие нареждане? Предполагам — не на сенатор Колинз?
— Не! — Морган се усмихна мрачно. — Мислех, че рапортът ми би бил… полезен. А и ми помага да облекча душата си.
— Не се и съмнявам! Но всички тези дейности не са съзидателни! Рано или късно те ще ви омръзнат, също както и този красив норвежки пейзаж. Ще се изморите да гледате само езера и ели така, както ще ви втръсне да пишете и да си губите времето в приказки. Вие сте от онзи тип хора, които никога няма да бъдат щастливи, освен ако не променят Вселената в големи мащаби! — Морган не отговори. Прогнозата бе прекалено точна и той се смути. — Подозирам, че сте съгласни с мен. Какво ще кажете, ако ви призная, че моята банка е сериозно заинтересувана от вашия проект за космически елеватор?
— Ще се отнеса скептично. Когато на времето се обърнах към вашите служители, те похвалиха идеята, но съжалиха, че не могат да вложат пари на този етап. Всички налични фондове били необходими за развитието на Марс. Позната песен: „Ще се радваме да ви помогнем, когато не се нуждаете от помощ!“!
— Това се случи миналата година. Сега излязоха на повърхността някои съображения. Ние желаем да построите небесния елеватор, но не на Земята, а на Марс! Проявявате ли интерес?
— Възможно. Продължете.
— Преценете предимствата. Гравитацията е три пъти по-слаба, така че действуващите сили са съответно по-малки. Синхронната орбита е също на по-близко разстояние — по-късо от половината на тукашното. Така от самото начало инженерните проблеми са значително намалени. Нашите специалисти оцениха, че системата на Марс би струвала десетократно по-евтино от тази на Земята.
— Твърде вероятно е, но за да потвърдя, трябва да направя някои изчисления.
— И това е само началото! На Марс понякога се появяват силни вихри, независимо че атмосферният слой е по-тънък. Но за сметка на това планините се издигат доста над бурите. Шри Канда е висока само пет километра. На нашата планета Монс Павонис е с височина двадесет и пет километра и се намира точно на екватора! Нещо повече, там няма марсиански монаси с дългосрочни лизингови договори, които да са окупирали върха…
Има и още една причина, поради която Марс е идеалния избор за космически елеватор. Спътникът Деймос лети само на три хиляди километра над стационарната орбита. Така че вече разполагаме с няколко милиона мегатона на нужното място, за да послужат като котва.
— Последното ще създаде някои интересни проблеми по синхронизацията, но разбирам какво имате предвид. Желая да се срещна с хората, които са подготвили този проект.
— Не можете, поне — в реално време. Всички са на Марс. Ще ви се наложи да отлетите дотам.
— Изкушен съм, но имам и други въпроси.
— Слушам ви.
— Земята трябва да има свой елеватор поради причини, с които вие сте несъмнено запознат. Струва ми се, че Марс би могъл да мине и без такова съоръжение. Космическият трафик при вас е малък и ръстът му няма да е голям. Откровено казано, не проумявам смисъла на начинанието.
— Тъкмо се чудех кога най-сетне щяхте да ми зададете този въпрос!
— Е, добре, задавам го!
— Чували ли сте за проекта „Еос“?
— Не мисля.
— „Еос“ е гръцката дума за „зора“. Става дума за подмладяването на Марс.
— О, разбира се подочул съм нещичко. Предвижда се разтопяването на полярните шапки, нали?
— Точно така. Ако целият лед се превърне във вода и въглероден двуокис, биха се случили няколко неща. Ще нарасне плътността на атмосферата и хората ще могат да работят на открито без скафандър. На един по-късен етап въздухът би могъл да се направи дори годен за дишане. Ще текат реки, ще се плискат морета и най-важното — ще има растителност — ще бъде положено началото на грижливо подбрана флора и фауна. За няколко века Марс би могъл да се превърне в райска градина! Това е единствената планета в Слънчевата система, която можем да преобразуваме с познати технически средства! Венера може да се окаже прекалено гореща.
— А каква ще бъде ролята на елеватора?
— Ще ни се наложи да вдигнем в орбита няколко милиона тона екипировка. Единственият практически начин да затоплим Марс е чрез слънчеви огледала, километри в диаметър! Освен това те трябва да останат завинаги на своето място. Най-напред ще разтопят ледените шапки, а след това ще поддържат благоприятна температура.
— Не можете ли да вземете всичкия този материал от вашите мини на астероидите?
— Известна част — да. Но най-подходящите огледала се правят от натрий. Този елемент се намира рядко в Космоса. Ще трябва да го изкопаем от солните залежи при Тхарзис, точно в подножието на Павонис, за наше щастие!
— Колко дълго ще продължи всичко това?
— В случай че не възникнат проблеми, първият етап ще бъде завършен след петдесет години. Може би за вашия стотен рожден ден, който статистиците утвърждават, че имате тридесет и девет процента шанс да доживеете.
Морган се изсмя.
— Възхищавам се на хората, които свършват работата си докрай!
— Не бихме оцелели на Марс, ако не обръщахме внимание на подробностите.
— Е, впечатлен съм, въпреки че проявявам известна сдържаност. Например, по отношение на финансирането.
— Това е моя работа, доктор Морган! Аз съм банкерът, а вие — инженерът!
— Правилно, но изглежда разбирате доста от инженерство, а аз имам да наваксвам доста в изучаването на икономиката. Преди да започна да размислям дали да се ангажирам с този проект, бих желал подробен бюджетен анализ…
— Ще го имате!
— …само за начало. Може би дори не си представяте, че предстои голяма изследователска работа в областта на няколко науки. На първо място — при масовото производство на хипернишков материал, проблемите около стабилността и контрола… мога да изброявам цяла нощ!
— Не е необходимо. Нашите инженери вече прочетоха вашите доклади. Затова предлагат да проведем експеримент в умален мащаб, с помощта на който ще се решат повечето технически проблеми и ще се докаже, че принципът почива на здрави основи.
— В последното никой не се съмнява!
— Съгласен съм, но учудващо е каква разлика може да направи една малка техническа демонстрация. Ето това искаме от вас да свършите. Оглавете проект за система с минимални размери… например нишка, която издържа товар само няколко килограма. Трябва да се спусне от синхронна орбита до Земята… Да, да, Земята! Ако проработи тук, много по-лесно ще бъде на Марс. След това може да се издигне товар, за да се докаже, че ракетите са морално остарели. Експериментът ще бъде сравнително евтин и ще осигури важна информация и основна тренировка. От наша гледна точка би спестил и години, пропилени в дискусии. В случай на успех бихме могли да се обърнем към правителството на Земята, към „Фонда на Слънчевата система“ или към други интерпланетарни банки… и демонстрацията ще бъде нашия единствен силен коз!
— Наистина предварително сте поработили здраво! Кога желаете да получите моя отговор?
— Ако съм честен — до пет секунди! Но, очевидно, няма нищо спешно. Помислете толкова, колкото считате за целесъобразно.
— Много добре. Дайте ми вашите проектни изследвания и ценови анализи, както и другия материал, който сте донесли. Щом ги прегледам, ще ви уведомя за своето решение. Няма да ми отнеме повече от… ох, една седмица.
— Благодаря ви! Ето моя номер. Можете да се свържете с мен по всяко време.
Морган пусна идентификационната картичка на банкера в отвора на запаметяващото устройство на своя комуникатор и изчака на екрана да светне „Въвеждането потвърдено“. Преди да върне картата, вече бе
