— Сигурен ли си в тази цифра?
— Цитирах ти изявление на „Централната електростанция“.
Морган замълча за няколко минути. След това каза:
— Колегите от „Аерокосмическия отдел“ наистина ще ме намразят!
След това добави наум, но се обърна повече към преподобния Паракарма: „Ненавистта е емоция, недопустима за истински последовател на дадено учение!“. В очите на бившия доктор Чоам Голдберг бе прочел намерение за непреклонно противопоставяне. Но това можеше да се окаже не по-малко опасно.
Глава 21. Съдебно решение
Един от най-дразнещите специалитети на Пол Сарат бе да се обади по телефона и радостно или мрачно — според случая — да запита: „Чу ли новината?“. Въпреки че Раджасингхе често бе се изкушавал да даде най-общ отговор: „Да… изобщо не съм изненадан.“, никога не му бе дало сърце да открадне на приятеля си това елементарно удоволствие.
— Този път пък какво е? — отвърна без ентусиазъм.
— По канал „Глоубал Ту“ предават интервю на Максин със сенатор Колинз. Струва ми се, че нашият общ познайник Морган е загазил. Ще ти звънна отново.
Раджасингхе натисна копчето на канала за новини и политически анализи. Екранът угасна и на мястото на развълнуваното лице на Пол Сарат след няколко секунди се появи Максин Дювал. Тя седеше в нейното добре известно на публиката студио и разговаряше с председателя на „Теран Констракшън Корпорейшън“, който изглеждаше, че едвам потискаше раздразнението си, но възможно това бе само показност.
— Сенатор Колинз, сега, след като Световният съд излезе с постановление…
Раджасингхе натисна копчето за автоматичен запис и промърмори: „Мислех, че ще го дават в петък!“. Изключи звука и активира личната си връзка с „Аристотел“. Възкликна: „Боже мой, но днес е петък!“.
Както винаги, „Ари“ бе на линията на мига.
— Добро утро, Раджа. Какво мога да направя за теб?
Този прекрасен, безстрастен глас, недокоснат от човешки ларинкс, така и не се промени през последните четиридесет години, през които го познаваше. Десетилетия, а може би и столетия след като вече щеше да бъде мъртъв, компютърът щеше да разговаря с други така, както с него досега. (Между впрочем, колко ли разговора водеше едновременно в момента?) Веднъж от тази мисъл изпадна в униние. Сега вече му бе все едно. Дори не завиждаше на „Аристотел“ за неговата безсмъртност.
— Добро утро, „Ари“. Искам да ми представиш днешното постановление на Световния съд по делото на „Астроинженерната корпорация“ срещу вихара „Шри Канда“. Достатъчно ми е само обобщението. По-късно ми дай разпечатка на принтер.
— Решение 1. Лизингът на площадката на храма е потвърден за вечни времена въз основа на тейпробейнския и световния закони, кодифицирано с 2085. Прието единодушно.
Решение 2. Строежът на предполагаемата орбитална кула с нейните съпътствуващи шум, вибрации и влияние върху местност с голямо историческо и културно значение би съставлявало безпокойство от частен характер, заслужаващо съдебно разпореждане по силата на закона за правонарушенията, даващи право на възбуждане на иск. На този етап общественият интерес не е достатъчен, за да повлияе на заключителното разпореждане. Постановено с четири гласа „за“, два — „против“ и един — „въздържал се“.
— Благодаря ти, „Ари“. Не ми изпращай принтинг, няма да ми е нужен. Довиждане.
Да, случи се така, както очакваше. Ни знаеше дали да си отдъхне или да бъде разочарован. Бе свързан с миналото и се зарадва, че старите традиции бяха уважени и защитени. От кървавата история на човечеството бе научил едно — значими бяха само отделни индивиди: колкото и ексцентрични да бяха техните вярвания, те трябваше да бъдат отбранявани дотогава, докато не влезеха в конфликт с други, също тъй законни интереси. Какво бе казал древният поет? „Няма друго като държавата!“ Може би бе отишъл до крайност, но съждението му звучеше по-вярно от другите екстремистки мнения.
В същото време Раджасингхе почувствува леко съжаление. Бе почти убеден (а дали не съдействуваше на неизбежното?), че фантастичното предприятие на Морган бе нужно, за да предпази Тейпробейн (също, вероятно — и целия свят, въпреки че за това вече не носеше лична отговорност) от потъване в удобен, самодоволен упадък. Сега съдът бе издигнал барикада пред този космически „булевард“, поне за много години напред.
Почуди се какво ли можеше да каже Дювал по въпроса и превключи на забавено възпроизвеждане. На канал „Глоубал Ту“ (понякога наричан „Земята на бърборещите глави“) сенаторът Колинз все още „набираше скорост“.
— …несъмнено е превишил своите пълномощия и е разпилял ресурсите на своя отдел върху проекти, които не го касаят.
— Но, сенаторе, несъмнено не би ли могло вашето изказване да се счита за проява на бюрократизъм? Доколкото разбирам, хипернишката е била разработена с цел да намери приложение в строителството, особено — на мостове. А в случая не става ли дума именно за мост? Чух веднъж доктор Морган да използува тази аналогия, въпреки че употребява и термина „кула“.
— Сега пък ти говориш като буквоядка, Максин. Лично аз предпочитам наименованието „космически елеватор“. Освен това грешиш по отношение на хипернишката. Тя е получена в резултат на двестагодишни аерокосмически изследвания. Фактът, че се получи пробив именно в „Сухопътния отдел“ на моята… ах… организация, е без връзка, въпреки че аз естествено съм горд, задето успехът се дължи и на учени под мое ръководство.
— Считате, че целият проект трябва да се предаде на „Аерокосмическия отдел“?
— Какъв проект? Това е само проектантско изследване… едно от стотиците, които се разработват непрекъснато в „ТКК“. Аз дори не чувам за тях, а и не желая… докато не достигнат до стадий, когато трябва да се вземе някакво генерално решение.
— Какъвто не е конкретният случай?
— Определено не! Моите специалисти по космически транспорт твърдят, че могат да се справят със запланувания увеличаващ се ръст на трафика… поне в обозримо бъдеще.
— Което ще рече?
— В близките двадесет години.
— А какво ще се случи след това? Според доктор Морган кулата ще се строи две десетилетия. Представете си, че не бъде довършена навреме?
— Тогава ще измислим нещо друго. Моят инженерен състав търси възможности във всички посоки, а в никакъв случай не може да се каже, че космическият елеватор е най-доброто техническо решение.
— Но идеята е фундаментално вярна?
— Така изглежда, въпреки че са необходими още изследвания, за да бъде потвърдена.
— В такъв случай вие трябва да сте благодарен на доктор Морган за първоначално свършената работа?
— Уважавам дълбоко доктор Морган. Той е един от най-кадърните инженери в моята организация… ако не — и в целия свят.
— Не мисля, че отговорихте точно на въпроса ми, сенаторе!
— Много добре тогава! Благодарен съм на доктор Морган, задето ни е обърнал внимание на този проблем. Но не одобрявам начина, по който го е направил. Ако се изразя грубо — той опита да извие ръцете ми!
— Какво конкретно имате предвид?
— Действувал е извън пределите на моята организация… неговата организация… като по този начин е демонстрирал липса на лоялност. В резултат на неговите маневри се получи неблагоприятно решение от страна на Световния съд, което несъмнено е провокирало още по-негативни коментари. По силата на възникналите обстоятелства аз нямам друг избор и ми се налага да поискам — макар и с най-голямо съжаление — неговата оставка!
— Благодаря ви, сенатор Колинз! Както винаги, беше ми приятно да разговаряме!
„Ти, мила лъжкиньо!“ — промърмори Раджасингхе и изключи. Прие разговора, за който го предупреждаваше мигащата червена светлина през последната минута.
