— Гледа ли цялото предаване? — попита Сарат. — Те това е края на доктор Ваневар Морган!
Замислен, Раджасингхе се взря в стария си приятел за няколко секунди.
— Винаги си обичал да скачаш на крайни заключения, Пол! На колко искаш да се обзаложим?
ЧАСТ III. КАМБАНАТА
Глава 22. Изменник на каузата
„Доведен до отчаяние от своите безплодни опити да разбере Вселената, мъдрецът Девадаса най-накрая вбесен провъзгласил:
— Всички твърдения, които съдържат думата «Бог», са неверни!
Неговият най-нелюбим ученик Сомасири на часа отвърнал:
— Изречението, което произнасям в момента, съдържа думата «Бог». Но аз не разбирам, о, благородни учителю, защо това просто твърдение би могло да бъде невярно?!
Девадаса размислял в продължение на няколко Пойа. След туй с видимо облекчение отговорил:
— Само твърдения, които не съдържат думата «Бог», могат да бъдат верни!
След пауза, едва достатъчна за гладна монгуста да преглътне просено зърно, Сомасири възразил:
— Ако това твърдение се отнесе само за себе си, о, преподобни, то следва, че не е вярно, тъй като съдържа думичката «Бог». Но ако не е вярно…
В този момент Девадаса строшил своята молитвена купа о главата на Сомасири и оттогава нататък започнали да го почитат като истински основател на Зен.“
В късния следобед, когато каменната стълба не се нажежаваше безмилостно от слънцето, преподобният Паракарма започна да слиза. До падането на нощта щеше да достигне заслона за пилигрими, който бе разположен най-високо в планината, а на следващия ден щеше да се е завърнал в света на миряните.
Маханайаке Тхеро не му бе дал нито съвет, нито го бе разубедил и ако тъгуваше поради заминаването на своя колега, то с нищо не го показа. Просто напевно бе произнесъл: „Всичко е временно!“ и бе притиснал длани, за да го благослови.
Преподобният Паракарма, който някога бе доктор Чоам Голдберг и скоро щеше да стане пак такъв, щеше да срещне значителни трудности, ако трябваше да обясни всичките си мотиви. Лесно бе да каже: „Постъпих правилно!“, но бе трудно да го направи.
В Маха Вихара на върха на Шри Канда бе намерил покой за душата си… но това не бе достатъчно. Поради своята научна подготовка, той не можа да се задоволи с двусмисленото отношение към бога от страна на религиозния орден. Такава незаинтересованост най-накрая му се стори по-лоша, отколкото прякото отрицание.
Ако съществуваше ген на равини, то доктор Голдберг го притежаваше. Както и мнозина преди него, Голдберг-Паракарма бе търсил бог чрез математиката. Не се обезкуражи дори и от сензацията на Курт Гьодел, който откри неразрешимите теореми в началото на двадесети век. Не можеше да разбере как някой би могъл да обмисля динамичната асиметрия на Ойлеровото мъдро, но красиво просто уравнение: eпi + 1 = 0, без да се запита дали Вселената не бе създадена от някакъв могъщ разум.
Голдберг направи име с нова космологична теория, която просъществува десет години, преди да бъде опровергана. Бяха го провъзгласили за равен на Айнщайн или Н,гойа. В епоха на тясна специализация, той бе успял да постигне значителен напредък в аеро– и хидродинамиката — дълго считани за предмети, които не можеха да поднесат изненади.
След това от височината на своите умствени способности, беше му се явил бог и бе разговарял с него. Случаят бе същия като с Паскал, въпреки че липсваха патологичните отсенки. През последвалото десетилетие той бе се задоволил да се загуби в анонимността на расото и да концентрира блестящия си ум върху въпроси на вярата и философията. Не съжаляваше за паузата в живота си, а и не бе сигурен дали в действителност бе напуснал ордена — може би един ден високата стълба щеше пак да отекне под стъпките му. Но неговите божествени дарби блеснаха отново. Предстоеше му колосална работа, а той се нуждаеше от сечива, които не можеше да намери на Шри Канда или дори — на Земята.
Изпитваше известна враждебност към Ваневар Морган. Без да иска, инженерът бе възпламенил искра. От друга страна двамата се срещнаха поради намесата на Провидението. Въпреки всичко храмът трябваше да бъде предпазен на всяка цена. Независимо дали колелото на съдбата щеше да му върне спокойствието или не, преподобният Паракарма бе твърдо решен на действия.
Подобно на Мойсей, който носеше от планината закони, които щяха да променят предопределението на хората, така и преподобният Паракарма слизаше към света, който някога бе пренебрегнал. Остана сляп за красотите на земята и небето около него. Те бяха малозначителни в сравнение с тези, които той единствен виждаше в армиите от уравнения, които маршируваха в главата му.
Глава 23. Мечтател
— Вашият проблем, доктор Морган, е, че не живеете на нужната ви планета! — възкликна мъжът, седнал на въртящия се стол.
— Не спирам да мисля, че същото се отнася и за вас! — отвърна инженерът и погледна многозначително към животоподдържащата система на посетителя.
Вицепрезидентът на отдел „Инвестиции“ на „Народни Марс“ се захили одобрително.
— Аз поне съм тук само за седмица. След това се връщам на луната при цивилизованата гравитация. О, там бих могъл и да вървя, ако се наложи, но предпочитам другояче.
— Ако смея да попитам, защо въобще идвате на Земята?
— Позволявам си го възможно най-рядко, но понякога човек трябва да направи посещение на място. Противно на общото мнение не може всичко да се върши чрез заместници от разстояние. Мисля, имате подобно усещане?
Морган кимна, истината не можеше да се скрие. Спомни си за случаите, когато чувството за твърда скала под краката, мирисът на джунгла, и водните капчици, поръсени по лицето, бяха изиграли жизненоважна роля в част от неговите проекти. Някой ден може би дори тези физически усещания щяха да се създават изкуствено с помощта на електрониката. Всъщност, това вече бе направено, но само на експериментална основа и на висока цена. Засега нямаше заместител на действителността и човек трябваше да се пази от имитации.
— Ако дойдохте на Земята, само за да се срещнете с мен, то поласкан съм от тази чест! — отвърна Морган. — Но ако ми предлагате работа на Марс, губите си времето. Радвам се на своята оставка, срещам се с приятели и роднини, които не съм виждал от години, и нямам намерение да започна нова кариера.
— Изненадан съм! В края на краищата, вие сте само на петдесет и две. Как възнамерявате да запълните свободното си време?
— Много лесно! Мога да посветя живота си на някой от дузина проекти. Древните инженери — римляните, гърците и инките — винаги са ме възхищавали и досега не съм разполагал с време, за да ги изуча. Бях помолен да напиша и изнеса учебен курс по научен дизайн в Световния университет. Упълномощен съм да стана автор на учебник по новоразработени конструктивни материали. Искам да изследвам някои идеи, свързани с използуването на активни елементи за коригиране на динамични товари. Биха намерили приложение при конструкции, подложени на силни ветрове, земетресения и така нататък. Все още съм консултант на „Дженерал Тектоникс“. Освен това подготвям доклад за администрацията на
