и става като ново.
Кендра й се усмихна.
— Толкова се радваме, че си тук. Надявам се, да не ти дойде прекалено много. Зная че работиш в химическото чистене в града.
„Тя се шегува — помисли си Ида. — Не трябва и да ми плащате за тази работа“ — Тя махна с ръка към Кендра. — О, само за една седмица е. Аз обичам да работя.
— Добре — засмя се Кендра. — И аз също обичам да работя.
В кухнята, на голямата маса за рязане, Кендра беше оставила продукти за салата.
— Ще имаме гости за вечеря. Мисля, че ако направиш салата и стоплиш соса за спагетите ще бъде достатъчно.
— Направили сте сос? — попита Ида.
— Предполагам, че го е направил предишният ни иконом. Беше във фризера. В интерес на истината, той беше така добър да ни остави някои неща преди да изчезне.
— Хайде, скъпа — провикна се Сам от дивана. — Стига си мислела за Ибън, а ела да учиш сценария.
— Сядай — Ида подкани Кендра. — Аз ще се погрижа за всичко.
Кендра седна на дивана и взе текста, докато Ида се зае да мие зелката и да реже зеленчуци. Беше приятно и спокойно и всички в хола се наслаждаваха на тишината. „Бих искала да си поговорят малко“ — помисли си Ида след половин час мълчание. Сосът беше на печката, хлябът беше готов да се подгрее и салатата изстиваше в хладилника.
Ида наряза малко сирене и го сложи на подноса. Накрая, когато не можеше да отлага повече, отиде до банята и я прегледа още веднъж. Когато се върна в кухнята, компанията в хола се разотиваше. Момчетата се бяха прибрали в стаята си на долния етаж, където имаше видео игри, а останалите се къпеха и обличаха.
Кендра със сценарий в ръка отиде до кухненския плот.
— Ида, ще се радвам, ако напазаруваш малко утре. Може би трябва да направим списък — тя извади тефтерче и химикалка от едно чекмедже.
— Списък за покупки в едната ръка и сценарий в другата — пошегува се Ида.
— Да — каза Кендра разсеяно и започна да записва това, което трябваше да се купи. Когато списъкът беше готов, тя даде на Ида малко пари. — По-добре да ти ги дам сега, защото по-късно може и да забравя.
Когато Кендра отиде в спалнята си, Ида приготви масата в столовата, която гледаше към предния двор. „В тази къща, изглежда всички гледки са прекрасни“ — помисли си тя.
В шест часа звънецът на входната врата иззвъня и Ида побърза да отвори. Оказа се, че са семейство Грант. Ида знаеше, че те са второто ограбено семейство. Кендра дойде да ги посрещне. Влязоха в хола и не след дълго в стаята вече се чувстваше атмосферата на купон. Нора, Сам и Люк се появиха отново и мъжете приготвиха напитките. Звънецът отново иззвъня. Този път беше дъщерята на Райли, Реган и приятелката й Кит.
— Аз съм Ида — информира ги тя, като им вземаше палтата. — Тук съм да помагам за няколко дни.
„Понеже Ибън не е тук, за да го прави“ — помисли си Реган.
— Приятно ми е да се запознаем, Ида. Аз съм Реган, а това е приятелката ми Кит.
Ида кимна и се забърза да остави палтата им. Реган и Кит влязоха в хола и поздравиха всички.
— Кит, толкова се радвам да те видя — Нора целуна и двете и ги заведе до дивана.
Всички бяха дошли и Сам им сервира напитките.
— Вие двете забавлявате ли се? — попита Нора с надежда.
Смехът на Кит приличаше на мяучене на котка.
— Запознахме се с един тип, който хареса Реган. Ще ходим с него на танци по-късно. Има си собствена компания …
Люк видя как зениците на Нора се разширяват.
— Каква компания? — попита тя.
— За детски облекла. Той произвежда най-възхитителните детски дрехи. Дори ни показа една рекламна брошура.
— Звучи чудесно — каза Нора с треперещ глас.
— Бъди спокойна, сърце мое — промълви Люк.
— Мамо — запротестира Реган, — ти дори не си го видяла. Не знаеш нищо за него.
— И всички знаем какво може да излезе от това — изсумтя Сам.
— Изглежда, че обича децата — каза Нора.
— Изглежда, че обича парите, които може да изкара от техните дрехи — рече Реган.
— Ами ти, Кит? — провлечено попита Люк.
— Аз ще ви кажа — избърза Реган. — И Кит си има един ухажор. Господин „Всичко, което винаги си искал да знаеш за компютрите, а после съжаляваш, че си питал“. Мисля, че двамата с Кит са чудесна двойка.
Кендра се засмя.
— А ти какво ще кажеш, Кит.
— Не е лош. Не е чак толкова отегчителен.
— Човек може понякога да обикне и такъв човек. Просто му дай време — предложи Ивон.
— Да не би да искаш да ми кажеш нещо? — реагира Лестър дълбокомислено.
— Не скъпи, беше любов от пръв поглед.
„Заради чековата ти книжка“ — помисли си Реган.
— Ивон — каза на глас, — съжалявам, че ти досаждам отново, но намери ли телефона на братовчедката на Беси?
— Не зная дали трябва да говорим сега — Ивон погледна към Лестър.
— Какво? — попита Реган.
— Имам новини за теб!
— Какви? — попита и Кендра.
— Не намерих номера, но ми се обади застрахователният агент. Господи, те винаги знаят всичко. Искат да говорят с Беси колкото се може по-скоро.
— Те винаги разпитват домашните помощници, когато има кражба в къщата — каза Реган.
— За втори път — каза Лестър.
— Какво искаш да кажеш? — попита Реган.
— Човекът ни каза, че в последната къща, където Беси е работила, също е имало голяма кражба. Тогава също са я разпитвали.
— Кога е било това? — отново попита Реган.
— Преди дванайсет години. Прекрасно, нали?
Сам избухна в смях.
— Лестър, ще трябва да внимаваме кого уволняваме. Аз уволних крадец на скъпоценности, а ти на картини. Може би двамата са се събрали.
Ида беше толкова възбудена, че не можа да се въздържи.
— Аз няма да открадна нищо — изтърси тя, докато сервираше соса за спагетите.
Сам се обърна към нея.
— Това е хубаво, Ида, защото ние много се безпокояхме за теб.
Ивон се засмя.
— Не мисля, че Беси има нещо общо с кражбите. Но е подозрително, а не знам как да се свържа с нея.
— Защо ли ме е търсила Беси? — зачуди се Реган.
— Може би е искала да ти каже довиждане — предположи Люк.
Реган се намръщи на баща си.
— Ивон, застрахователният агент каза ли нещо друго?
— Те знаеха, че Ибън е бил у нас онази нощ. Знаят също, че е работил за Сам и Кендра Ууд, а сега го
