няма, точно както и картините им. Беси работеше при нас и също е била там същата нощ. Те мислят, че може да са свързани помежду си.
Реган мислеше на глас.
— Спомням си, че Беси каза, че е видяла Ибън миналата седмица, когато е минал да вземе играчките за децата.
— Може би тогава са измислили плана си — Люк отпи от напитката си.
— Кога е почивният й ден?
— Различно.
— А миналата седмица?
— В петък.
— Къде ходи тя?
— Не знам — каза Ивон. — Излезе сутринта и се върна вечерта. На следващия ден бяхме толкова заети с приготовленията за партито, че нямаше кога да ни каже. Ходихме на ски. Дори не зная дали е излизала този ден.
— Ибън е ходил да пазарува във Вейл миналата седмица. Нора намери касова бележка от някакъв магазин, наречен Мишмиш или нещо подобно … — каза Сам.
— Мишмаш — поправи го Нора. — Като добър гражданин аз я предадох на полицията.
— Както и да е. Нямаше го в петък. Тя беше свободна в петък. Картината на Бисли беше открадната в петък във Вейл от мъж и жена. Сега и Ибън и Беси ги няма, просто не знам …
Реган сви рамене.
— Не знам, Беси официално не е изчезнала. Ние просто нямаме телефонния й номер. Не мога да си ги представя заедно. Те са възможно най-неподходящата двойка. Тя му беше толкова ядосана за това, че миналата година е направил цялата къща в кал. И продължаваше да му се сърди за това и последния път, когато говорих с нея. Освен ако всичко не е било театър …
Ида стоеше в кухнята и се стараеше да не изглежда, че подслушва всяка дума. Изпитваше върховно удоволствие. Докато вземаше лед от фризера, тя отново забеляза грижливо подредените отделения за храни. „За човек, който възнамерява да замине — помисли си тя, — той е бил прекалено загрижен да остави малко храна преди да напусне. Повечето мошеници биха си ги взели. В наши дни накъдето и да се обърнеш, ще намериш заведения за бърза закуска. Трябва да кажа нещо“.
Ида си прочисти гърлото.
— Знаете ли — каза тя, — Ибън е оставил много храна тук. Пиле, сос за спагети, който аз опитах и наистина е …
— Виждате ли — прекъсна я Реган. — Не е много последователно. Защо му е трябвало да приготвя всичката тази храна? А също и да остави стаята си неоправена и да зареже всичките си неща. Нещо просто не съвпада.
— Беси трябва да се върне в четвъртък — каза Ивон. — Надявам се, че ще го стори и ще отговори на някои въпроси.
— Ако се върне — рече Реган, — това ще бъде първият добър знак.
— Хайде — извика Ида, — ВСИЧКИ НА МАСАТА.
ГЛАВА ЧЕТИРСТА
Вечерята беше възхитителна. За Ида спокойно можеше да се каже, че знае как да сервира топло ядене. Освен това всички са съгласиха, че Ибън е свършил чудесна работа със спагетения сос.
— Чудя се за какво ли е мислил Ибън, докато го е правил — каза Кендра.
— Още малко лук, още малко чесън… — пошегува се Сам и отхапа парче хляб.
По време на кафето Реган и Кит решиха да отидат с Патрик и Грег да карат моторни шейни на следващия ден.
— Моторните шейни са истинско приключение — изписука Ида. — Моят зет Бък каза, че всички си тръгвали с усмивка на лицето.
— Ще е забавно да се пробва — каза Реган.
— Ще извикаш ли този с дрехите да ви придружи? — поинтересува се Нора.
— По-добре ще е да не го прави — рече Кит. — Иначе аз ще съм вързана за компютърния дърдорко.
— Госпожо Рейли — каза Патрик, — Реган и Кит вече имат гаджета.
— Винаги съм харесвала по-младите мъже — засмя се Реган.
— Тогава защо не вземете нашата кола довечера, за да можете да вземете момчетата утре? — предложи Кендра.
— Ще бъде чудесно — отговори Реган.
Час по-късно Реган и Кит влизаха в дискотеката. Още докато си плащаха билетите, чуваха как гърми музиката. Като направиха няколко крачки навътре, видяха Лари да танцува с русото дългокосо момиче, с което разговаряше и предишната вечер. Той им махна с ръка, сияещ като холандски чичо.
— Стюарт и Дерууд са на бара. Чакат ви — надвика музиката той.
— Благодаря, Лар — отвърна му Реган. Когато Лари се отдалечи, тя се обърна към Кит. — М-м да, Лар, беше ми приятно да се запознаем.
— Как може винаги да съм такъв късметлия? — попита Кит.
— Не знам. Но ще трябва да си направим път през тълпата и да видим дали ще ги намерим.
Ярките светлини се въртяха и осветяваха всяко кътче от залата. Докато си пробиваха път, музиката явно караше танцуващите да се отпуснат и със страстен размах да развъртят партньорките си ту насам, ту натам, повечето от които явно никога не бяха посещавали школата по танци на Артър Морей.
Когато стигнаха бара Реган извика в ухото на Кит:
— Мисля, че три от пръстите ми оцеляха.
— Моят гръден кош беше смачкан от някой, който не погледна огледалото за задно виждане преди да завие.
— Ще ти намерим подходящо лекарство. А, ето ги и тях — посочи Реган.
Стюарт и Дерууд стояха на бара на няколко крачки от тях и изглежда водеха сериозен разговор. Реган отиде до тях и потупа Стюарт по рамото. Той се обърна и й се усмихна широко.
— Хей, Реган — сложи ръка върху рамото й.
— Здравей, Стюарт.
— Позволи ми да ти взема нещо за пиене.
— Разбира се.
Докато Стюарт викаше бармана, Реган се обърна и видя как Дерууд завлича Кит на дансинга. „Доста са бързи — помисли си тя. — Обзалагам се, че той знае, че следва бавен танц“.
— Какво искаш, Реган? — попита Стюарт.
— Бяло вино, благодаря.
След няколко минути й го подаде. „Той наистина е мил — помисли си Реган. — Тогава защо ми се струва, че има нещо?“
— Как беше вечерята? — попита той.
— Приятно. А твоята?
— Двамата с Дерууд решихме да ядем тук в града. Щеше да е много по-добре, ако бяхте с нас.
Реган му се усмихна.
— Хей, имаш ли билет за празненството в четвъртък вечер?
— Не бих го пропуснал. Бих желал всички да бъдем заедно.
— Сигурна съм, че ще можем да го уредим … Доволен ли си, че си във ваканция една седмица?
— А? О, да, разбира се.
— Ще трябва да ми изпратиш каталог. Много от приятелките ми скоро ще имат деца. Някои дори вече имат. Трябва да потърся някоя хубава дрешка, а не знам къде да отида. Кой е най-големият размер при теб?
— Кой размер? А-а, осми размер — отговори той.
