добри треньори. Един хубав лов след заточението в Осака ще ви се отрази много добре.
— Да, няма да е зле днес да половувам малко. Съжалявам, че оставих там соколите си.
— Нали не са загубени. Хиромацу-сан сигурно ще ги вземе със себе си в Йедо.
— Заповядах му да ги пусне на свобода веднага щом разбере, че сме се спасили. До пристигането си в Йедо щяха вече да са забравили на какво съм ги учил и щяха да са напълно безполезни. Това е едно от неизменните ми правила: ловувам само с лично дресирани соколи и не им позволявам да имат друг господар. Така те вършат само моите грешки.
— Чудесно правило. С удоволствие бих чул и останалите. Може би ще ми ги кажете по време на вечерята?
Тази акула ми е необходима, горчиво си помисли Торанага. Ще избързам, ако го убия още сега.
Хвърлиха към брега две въжета и галерата бе здраво завързана. Въжетата се изпъваха от тежестта на кораба, който леко се поклащаше на вълните. Прибраха веслата, спуснаха стълбата и Ябу се появи на първото стъпало.
В същия миг самураите изкрещяха като един бойния си вик „Касиги! Касиги!“ и от дружния им рев чайките с писък се стрелнаха в небето. После редиците пак тъй дружно и стройно се поклониха.
Ябу също им се поклони и се обърна към Торанага е широк гостоприемен жест.
— Да слезем на брега.
Торанага погледна към строените самураи, към прострените в прахта селяни и се запита: нима тук ми е писано да умра от меч, както предсказа астрологът? Първата част от предсказанието вече се сбъдна: името ми бе изписано по стените на Осака.
Но той отхвърли тази мисъл. Застана на първото стъпало и извика гръмко и властно към петдесетте самураи, облечени като него в кафяви униформени кимона:
— Останете всички тук. Капитане, гответе се за незабавно потегляне! Марико-сан, вие оставате в Анджиро за три дни. Слезте още сега на брега заедно с лоцмана и Фуджико-сан и ме чакайте на площада. — После се обърна с лице към брега и за голямо учудване на Ябу усили още повече гласа си. — А сега, Ябу-сан, ще направя преглед на войските ви.
Мина покрай него и затрополи по стълбата със самоувереното високомерие на врял и кипял в битките военачалник, какъвто всъщност беше. Никой военачалник не бе спечелил повече битки и не бе по-изкусен от него освен тайко, а той беше мъртъв. Никой военачалник не бе участвувал в повече сражения, не бе проявявал повече търпение, не бе загубил толкова малко жива сила… И никой не го бе побеждавал.
Щом го разпознаха, по брега премина вълна на учудване. Прегледът беше съвършено неочакван. Името му минаваше от уста на уста и силата на шепота и страхопочитанието му доставиха удоволствие. Усещаше, че Ябу го следва, но не се обърна.
— А, Игураши-сан — каза той с любезност, каквато не изпитваше. — Приятно ми е да ви видя. Хайде с мен, заедно ще направим преглед на вашите хора.
— Да, господарю.
— А вие трябва да сте Касиги Оми-сан. Баща ви ми е стар боен другар. Вие също елате.
— Да, господарю — отвърна Оми и се наду от честта, която му бе оказана. — Благодаря.
Торанага наложи бърза крачка. Взе ги със себе си, за да им попречи да се наговорят с Ябу, и знаеше, че животът му зависеше от това дали щеше да съумее да задържи инициативата в свои ръце.
— Не се ли бихте на наша страна при Одавара, Игураши-сан? — попита той, макар да знаеше, че самураят именно там бе загубил окото си.
— Да, господарю. Имах честта. Бях с Ябу-сан и се бихме на лявото крило на тайко.
— Значи сте били на почетно място — там боят беше най-ожесточен. Има много неща, за които трябва да благодаря на вас и на вашия господар.
— Ние сразихме врага, господарю. Просто изпълнихме дълга си.
Игураши мразеше Торанага, но въпреки това му стана приятно, че заслугите му се помнеха и ценяха.
Приближиха се до първия полк. Торанага повиши глас.
— Да, вие и хората от Идзу много ми помогнахте. Може би, ако не бяхте вие, нямаше да спечеля Кванто. Как мислите, Ябу-сама — понита той и неочаквано спря, назовавайки Ябу публично с това почтително обръщение, като по този начин му оказваше още по-голяма чест. Ласкателството свари Ябу неподготвен. Знаеше, че има право да очаква всичко това, но не и от Торанага, пък и никога не бе възнамерявал да допусне такъв официален преглед…
— Възможно е, но се съмнявам. Тайко нареди да се изтрие родът Бепу от лицето на земята и той бе изтрит.
Това стана преди десет години, когато само изключително силният и древен род Бепу, под предводителството на Бепу Гендзаемон, се противопостави на обединените сили на генерал Накамура, бъдещия тайко, и Торанага. Бепу бяха последното значително препятствие по пътя към пълната победа на Накамура над цялата империя. От векове родът владееше Осемте провинции — Кванто. Укрепеният им град Одавара бе опасан от петдесет хиляди воини, които охраняваха планинския проход към невероятно богатите оризови долини. Единадесет месеца продължи обсадата. Последната наложница на Накамура, благородната Очиба, прекрасна, едва осемнадесетгодишна, бе пристигнала при мъжа си на бойното поле заедно със сина си — още бебе — на ръце. Накамура даваше мило и драго за това свое първородно дете. Заедно с Очиба пристигна и по-младата й сестра Генджико, която Накамура предложи на Торанага за жена.
— Господарю, за мен ще бъде голяма чест да свържем нашите два рода, но вместо аз да се женя за Генджико-сан, както предлагате, нека се ожени за нея моят син и наследник Судара.
Няколко дни му трябваше на Торанага да убеди Накамура, но накрая успя. Когато съобщиха на Очиба за взетото решение, тя незабавно възрази…
— Приемете хилядите ми извинения, господарю, но не съм съгласна с този брак.
Накамура се засмя:
— Аз също. Судара е само десетгодишен, а Генджико е на тринадесет. Но въпреки това те вече са сгодени и ще се оженят на неговия петнадесети рожден ден.
— Но, господарю, Торанага-сама вече ви е зет. Това не е ли достатъчно като родствена връзка? Трябват ви по-близки връзки с родовете Фуджимото и Такашима, дори с императорския дворец.
— Всички в двореца са фъшкии, пионки в чужди ръце — заяви Накамура с грубия си, селски маниер. — Слушай ме, О-чан. Торанага има седемдесет хиляди самураи. Като смажем Бепу, ще получи Кванто и ще свика под своите знамена още повече войници. Синът ми ще има нужда от водачи като Йоши Торанага, както и аз имам нужда от такива като него. А един ден синът ми ще има нужда и от Йоши Судара. Най-добре е той да стане негов чичо. Сестра ти е сгодена за него, но той ще остане да живее с нас няколко години, нали, Торанага-сама?
— Да, господарю — незабавно се съгласи Торанага, като по този начин предаде своя син и наследник като заложник.
— Добре. Но първо вие и Судара ще се закълнете във вечна вярност на сина ми.
Както и стана. Но през десетия месец на обсадата първородният син на Накамура умря — от треска, лоша кръв или зли ками.
— Дано боговете прокълнат Одавара и Торанага — беснееше Очиба. — Торанага е виновен, задето сме тук — защото иска да получи Кванто. Той е виновен за смъртта на сина ни. Той е истинският ви враг. Иска и ние с вас да умрем. Убийте го или го накарайте да поведе боя и да плати с живота си за смъртта на нашия син. Искам мъст…
И така Торанага поведе атаката. Превзе крепостта Одавара, като минира стените и нападна фронтално. След това скосеният от мъка Накамура изпепели града. С падането на Одавара и избиването на целия род Бепу империята се покори и Накамура стана пръв куампаку, а след това и тайко. Но при Одавара загинаха много самураи.
Прекалено много, мислеше Торанага сега, на брега на Анджиро, като наблюдаваше Ябу.
— Жалко, че тайко е мъртъв, нали?
— Да.
— Моят зет беше велик пълководец. И велик учител. И аз като него не забравям никога кой ми е приятел. Или враг.
