— Повече. Нали служих при тайко, проклета да е паметта му. Но преди да стане тайко, беше истински мъж. Това е самата истина. После коренно се промени. Нинджин, не забравяй, че Мура-сан е кмет. Да не забравяме, че и баща му беше кмет. Щом кметът казва оръжие, значи оръжие.
Сега, коленичил под палещите лъчи на слънцето, Мура отново бе уверен в правилността на постъпката си, в неизбежността на войната, която ще продължи безспир и светът ще стане такъв, какъвто си беше. Селото ще остане както и лодките, и някои селяни. Защото всички — селяни, даймио, самураи, дори и ета, трябва да ядат, а рибата бе в морето. Така че войниците селяни от време на време ще си вземат отпуск, както едно време, и ще потеглят с лодките си навътре в морето.
— Вижте — обади се Уо, и неволно посочи с пръст насред настъпилата тишина.
Галерата завиваше откъм носа.
Фуджико бе коленичила почтително пред Торанага насред капитанската каюта, която му бе предоставена по време на плаването. Бяха сами.
— Моля ви, господарю, свалете тази присъда от главата ми.
— Това не е присъда, а заповед.
— Аз ще я изпълня, разбира се. Но не мога…
— Не можете — пламна Торанага. — Как смеете да спорите с мен! Нареждам ви да станете наложница на лоцмана, а вие имате наглостта да спорите с мен!
— От все сърце моля за прошка, господарю — побърза да се извини момичето. — Не исках думите ми да прозвучат като възражение. Исках само да кажа, че не мога да изпълня заповедта ви по начина, по който очаквате от мен. Моля да ме разберете, господарю, но не ми е възможно да бъда щастлива или да се преструвам на такава. — Тя се поклони ниско, до самия футон. — Коленопреклонно ви умолявам да ми позволите да извърша сепуку.
— Казах вече, че не одобрявам безсмислената смърт. Имате с какво да ми бъдете полезна!
— Моля ви, господарю, искам да умра. Умолявам ви. Нека се присъединя към съпруга си и сина си.
Гласът на Торанага я шибна, заглушавайки шума на галерата:
— Вече ви отказах тази чест! Все още не сте я заслужили. И ако слушах досега невъзпитаната ви реч, сторих го само заради дядо ви, защото Хиромацу-сан е моят най-стар приятел. Престанете веднага с тези глупости! Престанете да се държите като проста селянка!
— Умолявам ви да ми позволите да си отрежа косите и да се оттегля в някой манастир…
— Не, вече ви заповядах какво да правите. Подчинявайте се!
— Да се подчиня — повтори тя със сведен надолу поглед, с вкаменено лице. — Доколкото разбрах, заповедта ви беше да замина за Йедо.
— Заповедта гласеше да се качите на този кораб. Забравяте положението си, забравяте чия наследница сте, забравяте задълженията си. Най-вече задълженията си. Отвращавате ме! Вървете и се гответе!
— Искам да умра. Моля ви, нека се присъединя към тях.
— Съпругът ви се е родил самурай по погрешка. Беше изроден и детето му неминуемо щеше да е същото. Този глупак за малко не ме погуби! Значи искате да се присъедините към тях? Що за глупости! Забранявам ви да извършите сепуку! Хайде, махайте се!
Но тя не помръдна.
— Изглежда, че най-добре ще направя да ви изпратя при ета. В някое от техните семейства. Това може би ще ви припомни какво значат добри обноски и към кого имате задължения.
Тя потрепера от отвращение, но въпреки това изсъска предизвикателно:
— Те поне са японци!
— А аз съм ваш законен господар! И вие сте длъжна безпрекословно да изпълнявате всичките ми заповеди!
Фуджико се поколеба. После сви рамене.
— Да, господарю. Извинявам се за лошите си обноски. — Постави длани на футона и ниско се поклони, а гласът й прозвуча с искрено разкаяние. Ала дълбоко в душата си не бе убедена и двамата много добре знаеха как възнамерява да постъпи. — Много се извинявам, господарю, че ви обезпокоих и разстроих вашата хармония, че се държах неприлично. Вие сте напълно прав.
Тя се изправи и се запъти с тихи стъпки към вратата.
— Ако изпълня молбата ви, ще изпълните ли както трябва всичко, което ще ви поискам в замяна — обади се Торанага.
Момичето спря и бавно се обърна.
— Колко време ще продължи това, господарю? Осмелявам се да попитам, колко дълго ще бъда наложница на варварина?
— Една година.
Тя се извърна и посегна към дръжката на вратата.
— Половин година — побърза да се поправи Торанага. Ръката й замръзна във въздуха. Разтреперана, тя облегна глава на вратата.
— Да. Благодаря ви много, господарю. Благодаря ви.
Торанага стана и се приближи до вратата. Тя я разтвори пред него и пак я затвори, когато той излезе. Чак тогава по бузите й започнаха да се стичат безмълвни сълзи.
Тя беше самурай.
Торанага се изкачи на палубата, безкрайно доволен от себе си. Бе постигнал целта си с минимални усилия. Ако беше притиснал жената още малко, нямаше да му се подчини и щеше да си отнеме живота без разрешение. А сега ще прави всичко, което е по силите й. Беше много важно да пристъпи към задълженията си на законна наложница на лоцмана, доволна, поне външно, а шест месеца бяха предостатъчни. Колко е по-лесно да се оправи човек с жените в сравнение с мъжете, мислеше си той доволен. Толкова са по-лесни в някои отношения. В следващия миг забеляза струпаните на брега на залива самураи на Ябу и чувството му за самодоволство се изпари.
— Добре дошъл в Идзу, Торанага-сама — обърна се към него Ябу. — Заповядах на някои от моите хора да се явят тук и да ви придружават.
— Добре сте направили.
До пристана оставаха още около двеста метра и той вече ясно различаваше Оми, Игураши, рогозките и издигнатия навес.
— Всичко е както говорихме в Осака — продължи Ябу. — Но защо да не останете да ми погостувате няколко дни? Това ще е голяма чест за мен и това време може да се окаже много полезно. Ще имате възможността да огледате онези двеста и петдесет души, които съм избрал за мускетния батальон, и да се запознаете с техния командир.
— Много бих се радвал, но трябва възможно най-бързо да се прибера в Йедо, Ябу-сан.
— Само два-три дни. Моля ви! Няколко безгрижни дни ще ви се отразят прекрасно. Вашето здраве е от голямо значение за мен, както и за всичките ви останали съюзници. Малко почивка, добра храна и ловуване.
Торанага отчаяно се опитваше да се измъкне от клопката. Немислимо беше да остане тук само с петдесет души охрана. Това означаваше изцяло да е във властта на Ябу, което беше по-зле от положението му в Осака. Там поне знаеше какво може да очаква от Ишидо и се подчиняваше на някакви правила. А Ябу? Той е изменник до мозъка на костите си. Същинска акула, а е акулите шега не бива, напомни си той. Освен това не трябва да навлизаш в техни води и да им доверяваш живота си. Много добре знаеше, че сделката, сключена с Ябу в Осака, нямаше да струва и пукната пара от момента, в който Ябу реши, че ще получи повече облаги от Ишидо. А ако успее да поднесе на Ишидо главата на Торанага върху дървен поднос, незабавно ще получи много повече, отколкото Торанага изобщо можеше да му предложи.
Да го убия или да сляза на брега? Друг избор няма.
— Много сте любезен, но трябва да продължа за Йедо.
Не съм и допускал, че Ябу ще има достатъчно време да свика тук такава войска. Да не е разгадал шифъра ни…
— Моля ви, разрешете ми да настоявам, Торанага-сама. Тук наоколо гъмжи от дивеч. Имам соколи и
