Да, точно така, мислеше той въодушевен, докато и последните подробности от плана се изясняваха в главата му. Ще обучим и капитаните, и дори един адмирал, а кралицата ще предложи да сключите договор за взаимно ненападение — и за ваше, и за наше добро. Това ще е част от споразумението. Тогава, приятелю Торанага, заедно ще прогоним испанските и португалските копелета от тези води и ще ги контролираме завинаги. Това може да се окаже най-големият търговски договор, сключван някога между две държави, ликуваше той вътрешно. А когато англо-японската флота започне да прочиства тукашните морета, ние, англичаните, ще сложим ръка върху японо-китайската търговия с коприна. А това ще носи милиони годишно!

Ако направя този удар, може дори да обърна колелото на историята. Богатствата и почестите не могат да се опишат с прости думи. Ще установя своя династия — това е най-доброто, което може да постигне един човек, и си заслужава да опита, дори и да не успее.

— Моят господар много съжалява, че не говорите японски.

— Да, но съм убеден, че превеждате безупречно.

— Той не го казва като упрек към мен, Анджин-сан, а само като забележка. И е прав. Щеше да е по- добре, ако можеше да разговаря с вас направо, като мен.

— Нямате ли някакви речници, Марико-сан? Португалско-японски или латинско-японски? Ако Торанага- сама е в състояние да ми намери учебници и учители, ще се опитам да науча езика ви.

— Нямаме такива книги.

— Езуитите нали имат! Вие самата ми го казахте.

— Ах, да!

Тя се обърна към Торанага и Блакторн видя как и двамата се оживиха и лицата им се огряха от усмивки.

— Господарят казва, че ще ви помогне, Анджин-сан. Торанага нареди на Фуджико да налее на Блакторн и Ябу още саке. Той самият пиеше само чай, както и Марико. Блакторн не можа да се сдържи и попита:

— Какво отговори той на предложението ми? Какво мисли?

— По-добре имайте търпение, Анджин-сан. Ще ви даде отговор, когато му дойде времето.

— Попитайте го сега, моля ви.

Марико неохотно се обърна към Торанага:

— Много моля да ме извините, господарю, но Анджин-ван пита с безкрайна почтителност какво мислите за неговия план. Той най-учтиво и коленопреклонно моли да му отговорите.

— Ще отговоря, когато му дойде времето.

— Господарят каза, че ще обмисли вашия план най-внимателно. Моли ви да имате търпение.

— Домо, Торанага-сама.

— Сега отивам да си легна — заключи Торанага. — Призори тръгваме.

И той стана. Всички го последваха освен Блакторн, който остана сам с нощта.

При първите проблясъци на зората Торанага пусна четири от пощенските гълъби, изпратени на кораба заедно с основния багаж още когато го подготвяха за плаването. Птиците направиха един-два кръга и се разделиха — две полетяха към Осака и две към Йедо. Шифрованото послание до Кирицубо нареждаше да предаде на Хиромацу, че трябва да опитат да си тръгнат от крепостта с добро, и то незабавно. Ако им попречат, веднага да се барикадират. В момента, в който разбият вратата, да подпалят тази част от крепостта и да си направят сепуку.

Шифрованото послание до сина му Судара в Йедо гласеше, че е избягал и е в безопасност, и му нареждаше да продължава тайната подготовка за война.

— Вдигайте котва, капитане.

— Да, господарю.

По пладне отминаха залива, разделящ провинциите Тотоми и Идзу, и се запътиха към носа Ито — най- южната точка на полуостров Идзу. Вятърът беше попътен, вълнението умерено и единственото платно помагаше на кораба да увеличи скоростта си.

Изведнъж, недалеч от брега, когато се намираха в дълбокия проход между сушата и някакви малки скалисти островчета и завиваха на север, откъм брега се разнесе зловещо бучене.

Гребците спряха да движат веслата.

— Какво става, дявол да го вземе? — Блакторн не откъсваше поглед от брега.

В следващия миг огромна цепнатина проряза скалите, милиони тонове скална маса се отрониха със страхотен тътен и се сринаха в морето. Водите закипяха. Малка вълна настигна галерата и я отмина. Скалният порой престана. Отново се чу същото бучене, този път по-дълбоко и по-ръмжащо, но и по- далечно. От скалите се отрониха още камъни. Всички се ослушваха напрегнато и очакваха нещо, вперили очи в надвисналите над морето скали. Чуваха се само чайките, морето и вятърът. После Торанага махна на барабанчика, който веднага заудря ритъма. Веслата се впиха във водата. Животът на кораба се нормализира.

— Какво беше това? — не се стърпя Блакторн.

— Просто земетресение — озадачи се Марико от въпроса му. — Вие нямате ли земетресения?

— Не, никога. За пръв път виждам такова нещо.

— О, ние често имаме. Това беше съвсем незначително. И центърът му беше някъде далече, може би в морето. Или пък е било съвсем ограничено. Имахме късмет, че трусът беше сравнително слаб.

— Стори ми се, че цялата земя се тресеше. Мога да се закълна, че я видях как. Чувал съм за земетресения. В Светите места и в земите на отоманите понякога се случвало. Исусе! — Сърцето му още биеше като обезумяло. — Кълна се, че цялата земя се разтресе!

— Разбира се, че се разтресе, Анджин-сан. Трусовете идват на вълни — понякога отстрани, друг път от долу на горе, случва се и по няколко един след друг. Или пък малък, последван чак след един ден от голям. Няма никаква закономерност. Най-страшното, което аз лично съм преживяла, беше преди шест години близо до Осака, през третия ден от месеца на падащите листа. Къщата се срути върху нас. Аз и синът ми се отървахме без наранявания и можахме сами да се изровим от развалините. Цяла седмица продължиха трусовете, един от друг по-силни. Новият замък на тайко във Фуджими бе разрушен до основи. Стотици хиляди загинаха от самото земетресение и от последвалите го пожари. И това именно е най-голямата заплаха за нас, Анджин-сан — пожарите, които ви-винаги следват земетресенията. Нашите градове и села загиват много лесно. Понякога се случва центърът на земетресението да е навътре в морето и казват, че това причинявало Големите вълни. Те са високи от три до шест метра. Винаги връхлитат неочаквано, без никаква закономерност, по всяко време на годината. Изведнъж от морето се появява Голяма вълна и помита брега. По цели градове изчезват, така. Преди няколко години половината Йедо бе унищожено по този начин.

— Но нима това е нещо естествено? Всяка година ли се повтаря.

— Да. Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури — тайфуни. Природата е доста сурова към нас. — Очите й се навлажниха. — Може би затова така обичаме живота, Анджин-сан. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.

Книга трета

Глава тридесета

— Сигурен ли си, че всичко е готово, Мура?

— Да, Оми-сан, сигурен съм. Изпълнихме точно заповедта ти — и тази на Игураши-сан.

— Внимавай всичко да бъде както трябва, иначе до довечера селото ще има нов кмет — кисело предупреди Игураши, главният помощник на Ябу. Очите му се бяха налели с кръв от безсъние. Беше пристигнал предния ден от Йедо с първия отряд самураи и носеше специални нареждания.

Мура не каза нищо, само кимна почтително, с вперени в земята очи.

Стояха на брега, недалеч от кея, пред редиците коленичили, безмълвни, почтителни и също тъй

Вы читаете Шогун
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату