— Скоро Яемон-сама ще стане пълководец. Неговият дух е духът на тайко. Тора… — Но преди Ябу да успее да предотврати прегледа, Торанага го започна и той можеше само да го следва.
Торанага мина покрай редиците, като излъчваше-дружелюбие, спираше от време на време пред някой самурай, разпознаваше някои от тях, а очите му непрестанно шареха по лицата, докато си напрягаше паметта да си спомни някое име. Той притежаваше онова рядко качество в някои пълководци, които по време на преглед карат всеки войник да почувствува, макар и за миг, че генералът е погледнал именно него, че е поговорил само с него. Торанага бе роден за такава работа и я вършеше за кой ли път в живота си — подчиняваше волята на другите на силата на собствената си воля.
До края на прегледа Ябу, Игураши и Оми бяха капнали от умора, но не и Торанага. И преди Ябу да успее да каже „гък“, той се изкачи с бързи крачки на едно малко възвишение и застана там — над всички, сам.
— Самураи на Идзу, васали на моя приятел и съюзник Касиги Ябу-сама — провикна се той гръмогласно. — За мен е чест да бъда тук. За мен е чест да срещна част от силата на Идзу, част от силите на моя велик съюзник. Чуйте, самураи: тъмни облаци се сгъстяват над нашата империя и застрашават мира, завоюван от тайко. Трябва да защитим даровете, получени от тайко, от посегателството на някои високопоставени личности. Всеки самурай трябва да е готов! Всеки меч — наточен! Заедно ще се бием да защитим неговата воля. И ще победим! Богове на Япония, малки и големи, дайте ни своето благоволение! Унищожете без милост онези, които се противопоставят на заповедите на тайко!
Той вдигна ръце, изкрещя бойния им вик „Касиги!“ и невероятно — поклони се на войските и задържа поклона си.
Всички го гледаха, без да вярват на очите си. В следващия миг мощно „Торанага!“ раздра въздуха, после още веднъж и още веднъж. И самураите му се поклониха в отговор.
Дори Ябу се поклони, покорен от силата на момента.
Ала преди още да успее да вдигне глава, Торанага с бързи крачки се спусна от възвишението.
— Вървете с него, Оми-сан — нареди Ябу. Щеше да загуби престиж, ако го видеха да подтичва след Торанага.
— Да, господарю.
Когато Оми тръгна, Ябу каза на Игураши:
— Какви са новините от Йедо!
— Юрико-сан, вашата съпруга, каза да ви предадем преди всичко, че в цяло Кванто се наблюдава мощна мобилизация. На повърхността няма нищо, но отвътре всичко кипи. Според нея Торанага се готви за война. Вероятно ще нападне внезапно може би самата крепост Осака.
— А Ишидо?
— Преди да потеглим, още нищо не се усещаше. Но оттогава има пет дни. Нито дума не се чу за бягството на Торанага. Едва вчера научих от посланието, което вашата съпруга изпрати по гълъб.
— Значи Дзукимото вече е уредил пощенска служба?
— Да, господарю.
— Добре.
— Съобщението гласеше:
„Торанага е успял да избяга от Осака заедно с нашия господар и пристига с галера. Подгответе посрещането му в Анджиро.“
Реших, че ще е най-разумно да запазя тайната и я споделих само с Оми-сан, но всичко е готово.
— Как?
— Заповядах в цяло Идзу да започнат военни учения. До три дни всички пътища и проходи, конто водят насам, ще бъдат блокирани, ако това сте имали предвид. На север плава фалшива пиратска флота, готова да нападне всеки непридружен кораб по всяко време на денонощието, стига да пожелаете. Построихме също така жилища за вас и вашия гост, независимо колко е висок рангът му, ако и това сте имали предвид.
— Добре. Друго? Други новини?
Игураши неохотно предаде новините, чиито последствия не му бяха много ясни.
— Тук сме се подготвили за всичко. Но тази сутрин от Осака пристигна шифровано съобщение, че Торанага е подал оставката си от Съвета на регентите.
— Не може да бъде! Защо го е направил?
— Не знам. Нищо не разбирам. Но трябва да е вярно, господарю. До сега от този източник не сме получавали погрешни сведения.
— Садзуко-сан ли — предпазливо назова Ябу най-младата наложница на Торанага, чиято прислужница беше негова шпионка.
Игураши кимна.
— Да. Но не разбирам какво значи това. Сега регентите ще го обвинят в държавна измяна, нали? Ще поискат смъртта му. Да си подаде оставката е истинска лудост.
— Ишидо, изглежда, го е принудил. Но как? Нямаше и намек за такъв слух. Торанага никога не би подал оставка по собствена воля. Ти си прав, само един луд би постъпил така. Ако го е направил, значи е загубен. Трябва да е лъжлив слух.
Объркан, Ябу се спусна от възвишението и се загледа в Торанага, който прекосяваше площада, за да се присъедини към Марико и варварина. Фуджико стоеше недалеч от двамата. Марико тръгна редом с Торанага, а другите останаха на площада. Торанага говореше нещо — бързо и припряно. И Ябу видя, че й подава малък свитък. Какво ли съдържа — попита се той. Какъв ли номер е замислила тази хитра лисица? Така му се искаше жена му да е тук и да му помогне с мъдрите си съвети.
На пристана Торанага спря. Не се качи на кораба, където щеше да е защитен от своите хора. Знаеше, че крайното решение трябва да се вземе тук, на брега. Бягството му беше изключено. Нищо не бе решено още. Ябу и Игураши се бяха запътили към него. Зле изиграната сдържаност на Ябу му подсказа много неща.
— Е, Ябу-сан?
— Нали ще Останете няколко дни, Торанага-сама?
— По-добре да потегля незабавно.
Ябу нареди на всички да се отдръпнат, за да не могат да чуват. След миг двамата бяха сами на брега.
— Получих обезпокоителни вести от Осака. Били сте си подали оставката от Съвета на регентите.
— Да, така е.
— Но това е самоубийство, вие провалихте делото ви, всички свои васали, съюзници и приятели! Погребахте Идзу и ме погубихте!
— Да, ако Съветът на регентите реши, може да ви отнеме именията и живота.
— Кълна се в боговете, във всички мъртви, живи или още неродени. — Ябу едва се сдържаше. — Извинете лошите ми обноски, но вашата постъпка… Много се извинявам. — Нищо нямаше да постигне, ако дадеше воля на чувствата си, което беше неприлично и срамно. — Да, при това положение по-добре е да останете тук, Торанага-сама.
— Предпочитам веднага да отплавам.
— Тук или в Йедо — няма никакво значение. Заповедта на регентите ще пристигне всеки момент. Предполагам, че ще пожелаете незабавно да извършите сепуку. С достойнство. На спокойствие. За мен ще бъде голяма чест да ви бъда секундант.
— Благодаря. Но никаква законна заповед не е пристигнала още и главата ми ще остане на раменете ми.
— Какво значение имат ден или два? Заповедта неизбежно ще пристигне. Ще подготвя всичко, и то безупречно. Можете да разчитате на мен.
— Благодаря. Разбирам много добре защо ви трябва моята глава.
— И моята собствена е в опасност. Ако изпратя вашата на Ишидо или я отсека и го помоля за прошка, може би ще го убедя, но силно се съмнявам.
