Останалата част от посланието беше без значение.
— Значи, така, а? Джикю? Нима ще си отида от този свят, без да отмъстя на този изверг.
— Имайте търпение, съпруже — зауспокоява го Юрико. — Кажете му, Мидзуно-сан.
— Господарю — започна дребният човечец, — месеци наред вече се опитваме да задвижим вашия план — онзи, който предложихте още с пристигането на Анджин-сан. Нали си спомняте — че с толкова много сребро… споменахте, че сто или в краен случай петстотин монети в ръката на някой готвач ще премахнат завинаги Икава Джикю. — Очите на Мидзуно придобиха още по-жабешки вид. — Оказа се, че Мура, кметът на Анджиро, има братовчед, чийто брат в момента се смята за най-добрия готвач в Суруга. Днес чух, че е бил приет на работа при Джикю. Вече му дадохме двеста с обещание да додадем до петстотин…
— Нямаме толкова пари! Невъзможно! Откъде да взема петстотин… И без това съм затънал до гуша в дългове и никой няма да ми отпусне вече и сто монети кредит!
— Моля да ме извините, но сумата вече я имаме. Не всички пари на варварина останаха в ковчежето. Хиляда монети бяха отклонени оттам, преди да бъдат официално преброени. Много се извинявам.
Ябу се опули насреща му. — Как така?
— Оми-сан наредил това от ваше име. Парите били донесени тайно тук, при Юрико-сан, с чието съгласие е било извършено това отклоняване на парите, за да не се предизвика вашият гняв.
Ябу се замисли и доста дълго мълча.
— И по чия заповед стана това?
— По моя. След като поисках разрешение.
— Благодаря, Мидзуно-сан. И на вас, Юрико-сан. — Поклони се Ябу и на двамата. — Значи, така, а? Джикю? Най-сетне! — Той сърдечно потупа брат си по рамото и дребният човечец направо се разтопи от радост, което беше много трогателно. — Добра работа сте свършили, братко. Ще ви изпратя няколко топа коприна от хазната. Как е съпругата ви?
— Много е добре и моли да ви предам най-сърдечните й пожелания.
— Трябва да вечеряме някой път заедно. Добре, много добре! А сега, що се отнася до останалите точки в писмото, какво е вашето мнение?
— Нямам мнение, господарю, и много ще ми е интересно да чуя вие какво мислите.
— Първо… започна Ябу, но като забеляза какъв поглед му хвърли Юрико, замлъкна, промени намерението си и каза нещо съвсем различно от онова, което възнамеряваше: — Първо и последно: мисля, че синът ви Оми-сан е един верен и прекрасен васал. Ако имах власт над бъдещето си, бих го повишил — той наистина заслужава.
Мидзуно се топеше от удоволствие. Ябу продължи да проявява търпение към него, да бъбри, да го хвали и щом приличието вече позволяваше, го отпрати да си върви.
Юрико заповяда да донесат чай. Когато останаха на четири очи, той отново попита:
— Какво означава останалото?
Лицето й сияеше от обзелата я радостна възбуда.
— Извинете ме, моля, но искам да ви подскажа нова идея: Торанага се преструва, прави ни на глупаци и няма никакво намерение — и никога не е имал — да ходи в Осака и да се предава.
— Глупости!
— Нека ви изтъкна няколко факта… Ах, господарю, не можете да си представите какъв късмет имате, че Оми ви е васал и глупавият ви брат е задигнал хиляда монети! А доказателство за моята теория е следното: Бунтаро-сан, много доверен приближен, е бил изпратен тайно при Дзатаки. Защо? Очевидно за да отнесе ново предложение. Кое би изкушило Дзатаки? Кванто и само Кванто. Значи, предложението е Кванто в замяна на съюзничество, след като Торанага отново стане председател на Съвета на регентите — нов съвет с нов мандат. Тогава вече ще може да си позволи да му даде Кванто. — Тя помълча, след което усърдно продължи: — Ако той убеди Дзатаки да измени на Ишидо, това ще означава, че е изминал една четвърт от пътя до столицата. И как може да се затвърди споразумението с брат му? Чрез заложници! А днес следобед разбрах, че Судара-сама, жена му Генджико и децата им заминават след десет дни да погостуват на достопочтената си баба в Такато.
— Всичките?
— Да. И още нещо: Торанага връща на Анджин-сан кораба, ремонтиран като нов, заедно с оръжието и барута, двеста фанатика и колкото си иска пари — или поне достатъчно, за да наеме в Нагасаки варвари, вако и всякаква подобна измет. Защо? За да може да нападне Черния кораб на варварите. Ако няма Черен кораб, няма и пари, а това ще причини големи неприятности на свещениците християни, които държат в ръцете си Кияма, Оноши и всичките даймио-християни — тези предатели!
— Торанага не би посмял да направи такова нещо! Тайко се опита и не успя, а той беше всемогъщ. Варварите ще се ядосат и ще си отидат завинаги. И с нашата търговия е свършено.
— Да. Ако ние направим подобно нещо. Но този път варварин застава срещу варвари! Ние нямаме нищо общо с тази работа. Ами ако Анджин-сан нападне Нагасаки и го подпали — нали Харима сега е враг, както Кияма и Оноши, а заради тях и повечето даймио-християни в Кюшу? Ако предположим, че Анджин-сан подпали още няколко техни пристанища, попречи на корабоплаването им и същевременно…
— И същевременно Торанага обяви „Алено небе“! — не издържа Ябу.
— Да, точно така! — съгласи се с щастлива усмивка Юрико. — Всичко това обяснява поведението на Торанага. При това подобна интрига е тъй типична за него! Та нали всъщност прави онова, което винаги е правил в тежки моменти — изчаква и се мъчи да печели време: оттук един ден, оттам втори и току-виж, минал цял месец, той отново насъбрал сили и помел всичките си противници. Вече спечели цял месец, откакто Дзатаки му връчи поканата да се яви в Осака.
Ябу усети пулса си чак в ушите.
— Значи, сме в безопасност?
— Не, но с нас още не е свършено. Убедена съм, че не се е предал. — Тя се поколеба.
— Обаче всички се хванаха на въдицата. Много е хитър, нали? Всички се хванаха като нас. Но тази вечер цялата работа ми се изясни. Оми ми разкри ключа към загадката. Бяхме забравили, че Торанага е голям актьор от театъра „Но“ и лицето му е като маска. — Приема всяко изражение, което му е нужно.
Ябу се опита да Подреди мислите си, но не успя.
— Но Ишидо ще вдигне срещу нас цяла Япония!
— Да. Без Дзатаки. А Торанага сигурно има и други тайни съюзници. Вие двамата с него можете да опазите проходите, докато това стане.
— Ишидо държи в ръцете си крепостта Осака, наследника и богатствата на тайко!
— Да, но ще си остане вътре в крепостта. Някой все ще го предаде.
— Сега какво да правя?
— Обратното на онова, което прави Торанага. Чакането оставете на него, а вие усилете крачката.
— Как?
— Първо, господарю: Торанага е забравил едно нещо, което ви е направило впечатление днес следобед — че Цуку-сан трудно овладява гнева си. Защо е бил толкова бесен? Защото Анджин-сан е заплаха за християнското бъдеще на империята. Значи, вие трябва незабавно да го вземете под крилото си, по всякакъв начин да го закриляте, защото свещениците и техните слуги ще го убият — това е въпрос на часове. После: Анджин-сан има нужда да го напътствувате, да му помогнете да си наеме новия екипаж в Нагасаки. Без вас и вашите хора той е обречен на провал. А без него, неговия кораб, неговите оръдия и неговите варвари Нагасаки няма да пламне, което трябва да стане на всяка цена, иначе Кияма, Оноши и смрадливите свещеници няма да се стреснат достатъчно, за да лишат временно Ишидо от подкрепата си. Междувременно Торанага, този път в съюз с Дзатаки и фанатиците му и с подкрепата на мускетния полк под ваше ръководство, ще премине като вихър през прохода Шинано и ще стигне до низината на Киото.
— Да, права сте, Юрико-сан. Сигурно е така. Ах, колко сте умна и мъдра!
— Мъдростта и сполуката са нищо, ако човек не разполага с необходимите средства, за да изпълни плана си, господарю. Само вие можете да свършите тази работа — вие сте водачът, боецът, изпитаният в много битки пълководец, от когото Торанага има нужда. Трябва да се срещнете с него още тази вечер.
— Не мога да отида при него и да му кажа, че съм разкрил хитростта му, нали?
