— Забавете ги по някакъв начин, Марико-сан — замоли я Блакторн и скочи към страничната врата, от която се излизаше на кулата. — Нашите скоро ще бъдат тук. Натискайте резетата, кажете, че заяждат — кажете им, каквото ви хрумне.
Той напъна най-горното резе на страничната врата, но то се оказа ръждясало и не помръдваше. Марико послушно се втурна към вратата и се престори — не много убедително, — че се опитва да дръпне средното резе, умолявайки нинджа да почакат малко. След това започна да подрънква леко с най-долното. Гласът отново се чу, този път по-настоятелен, и Марико усили плача и молбите си.
Блакторн упорито удряше с долната част на дланта си по горното резе, но то не мърдаше. Жените безпомощно го наблюдаваха. Най-накрая успя и резето шумно издрънча. Марико отчаяно се опита да прикрие звука, като задрънча с едно от резетата на другата врата, а Блакторн заудря последното от неговите резета. Ръцете му бяха жестоко издрани и от тях струеше кръв. Водачът на нинджа отново започна да сипе свирепите си предупреждения. В пълно отчаяние Блакторн грабна меча си и заудря с дръжката, вече без да се интересува от шума, който вдигаше. Но резето сякаш беше запоено.
От другата страна на вратата водачът с червената точка почти беше обезумял от ярост. Това убежище бе твърде неочаквано за тях. Заповедите, които бе получил от главата на рода, гласяха: да залови Тода Марико жива, да я обезоръжи, да я предаде на Сивите, които щяха да чакат в дъното на тунела, извеждащ от мазетата. Съзнаваше, че времето му е на привършване. Шумът от жестоката битка в коридора отвъд приемната вече стигаше до ушите му и той отново си помисли с яд, че ако не беше това ненадейно убежище и неговият глупав, нетърпелив брат, втурнал се преждевременно напред, сега щяха да са вече в безопасност, изпълнили задачата си.
Карма да имаш такъв брат!
Той взе запалената свещ, беше поръсил барут до буренцата, които бяха донесли със себе си в походните торби, за да взривят тайния вход към мазетата и да подсигурят оттеглянето си. Но задачата му не беше лека. Единственият начин да проникне вътре беше вратата да се вдигне във въздуха. Тази Тода обаче се намираше точно зад нея и експлозията сигурно щеше да убие всички вътре, нямаше да изпълни заповедите както трябва и големите жертви щяха да отидат на вятъра.
Чуха се стъпки — някой тичаше към тях. Беше един от техните.
— Бързайте! — прошепна той. — Няма да издържим още дълго!
И водачът се реши. Махна на хората си да залегнат и изкрещя още едно предупреждение към онези вътре.
— Дръпнете се! Взривявам вратата!
И докосна с пламъка дирята от барут, като в същото време отскочи на безопасно разстояние. Барутът засъска, подпали се и огнената змия запълзя към буретата.
В този момент Блакторн разтвори вратата. Сладък нощен полъх нахлу в задушната стаичка. Жените изскочиха на малката веранда. Старата Ецу-сан падна, ала той я подхвана и избута навън, после рязко се извърна към Марико, която се притисна плътно към желязната врата и извика с твърд глас:
— Аз, Тода Марико, протестирам срещу това позорно нападение и чрез смъртта си… Той се хвърли към нея, но експлозията го издуха встрани, вратата се откъсна от пантите си, влетя в стаичката и със зловещо стържене се заби в отсрещната стена. Детонацията събори Кири и останалите, които бяха излезли отвън на кулата, но на повечето им нямаше нищо. Стаята се изпълни едновременно с пушек и нинджа. Изкъртената желязна врата падна в единия ъгъл.
Водачът с червената точка бе коленичил до Марико, докато останалите бързо заеха отбранителни позиции. Веднага му стана ясно, че с нея беше свършено и животът бързо я напускаше. Карма, помисли си той и скочи на крака. Блакторн лежеше зашеметен, от ушите и носа му се стичаха тънки струйки кръв, но той се опитваше да дойде на себе си. Пистолетът му, изкривен и излязъл завинаги от строя, се въргаляше в единия ъгъл.
Водачът направи крачка напред и спря. На вратата се показа Ачико.
Нинджа я погледна и веднага я позна. После отмести поглед към Блакторн и изпита презрение към него както заради пистолета, така и заради това, че бе стрелял като страхливец през вратата, напосоки, и убил един от хората му, а друг бе ранил. Отново погледна към Ачико и посегна към ножа си. Тя се хвърли отгоре му като обезумяла. Ножът се заби в лявата й гърда. Когато падаше, беше вече мъртва, а той пристъпи напред без следа от гняв и спокойно извади ножа си от още потръпващото тяло, изпълнявайки последната от задачите, получени отгоре — както предполагаше, от Ишидо, — че ако не сполучат и Тода-сан успее да се самоубие, да не я докосват, да не й вземат главата, да не закачат варварина и жените, с изключение на Ачико Кияма. Не знаеше защо му бе наредено да я убие, но изпълняваше заповед, за която му се плащаше, така че ето я мъртва.
Даде знак за оттегляне. Един от хората му допря до устните си извит рог и нададе пронизителен тръбен звук, който отекна по цялата крепост и изпълни нощта. Водачът провери за последен път състоянието на Марико. После на момичето. Най-накрая и на варварина, когото страшно му се искаше да види мъртъв. След това се обърна и поведе нинджа назад през стаите и коридорите към приемната. Онези, които защищаваха главната врата, изчакаха другите нинджа с червените точки да се изтеглят, след което метнаха още няколко запалителни димни бомби в коридора и се втурнаха след тях. Водачът на тези с червените точки остана да прикрива оттеглянето им. Когато видя, че всички са вече в безопасност, разхвърля по пода няколко шепи топчета с отровни шипове и хукна да бяга, а Кафявите вече се зададоха през пушека в приемната. Няколко души се втурнаха подире му, други се затичаха към коридора. Преследвачите му изпищяха — шиповете бяха пробили подметките им и те бързо умираха.
В малката стаичка единственият звук беше хриптенето на Блакторн, който се бореше за въздух. Отвън на кулата Кири се изправи и се олюля — кимоното й беше изпокъсано, ръцете — целите ожулени. Тя закуцука към Блакторн, видя Ачико, извика, втурна се към Марико и се отпусна на колене до нея. Втора експлозия, някъде вътре в крепостта, леко раздвижи праха в стаичката. Чуха се писъци и далечни викове „Пожар!“ Стаята започна да се пълни с кълбета пушек. Садзуко и някои от прислужничките се изправиха. Лицето и раменете на Садзуко бяха изранени, а ръката й беше счупена в китката. Видя отворените в предсмъртен ужас очи и уста на Ачико и заплака като малко дете.
Кири я погледна замаяно и й махна да отиде при Блакторн. Момичето закуцука към нея, видя Марико и отново заплака, но след малко се овладя, клекна до Блакторн и се опита да го вдигне. Прислужничките се спуснаха да й помагат. Той се вкопчи в тях и напрегна сили да се изправи на крака, но залитна и падна, закашля се и започна да се дави. От ушите му продължаваше да се стича кръв. В стаята нахлуха Кафяви и се огледаха ужасени.
Кири все така беше коленичила до Марико. Един от самураите я вдигна на ръце, а другите се струпаха около тях. Когато Ябу влезе с пепеляво лице, веднага му направиха път. Щом видя, че Блакторн е жив, тревогата му понамаля.
— Бързо лекар! — нареди той и коленичи до Марико. Все още беше жива, но бързо гаснеше. Лицето й почти не беше засегнато, ала тялото й беше страшно обезобразено. Ябу свали кимоното си и я покри с него.
— По-бързо лекар! — изхриптя той и отиде при Блакторн. Помогна му да седне и да се облегне на стената.
— Анджин-сан! Анджин-сан!
Блакторн все още беше замаян, в ушите си чуваше силен звън, почти не виждаше, лицето му беше цялото в рани, синини и изгаряния от барут. После погледът му се проясни и видя Ябу с изкривен като от пиянство образ, а мирисът на барут го задави и в следващия миг вече не съзнаваше нито къде е, нито кой е — знаеше само, че корабът му се сражава, че е в опасност и има нужда от него. После видя Марико и си спомни всичко.
Изправи се, залитна, Ябу го подпря и той закуцука към нея.
Тя имаше съвсем спокоен, заспал вид. Отпусна се тежко на колене и отметна кимоното й, но веднага я покри отново. Пулсът й почти не се усещаше. Накрая съвсем спря.
Той остана така, загледан в нея, като се олюляваше и залиташе, после отнякъде се появи лекар и поклати глава, каза нещо, но Блакторн нито чуваше, нито разбираше. Знаеше само, че смъртта я бе споходила и че той също е мъртъв.
Прекръсти я, изрече свещената латинска благословия и започна да се моли за нея, макар от устата му
