— Като говоря испански, ми се повръща, макар че от всички езици той е най-подходящ за псуване. В сандъка има един пакет, дай ми го, моля те.
— Онзи с езуитските печати ли?
— Да.
Той му го подаде. Родригес го огледа внимателно, опипа недокоснатите печати, но размисли, прибра го под грубото одеяло, на което лежеше, и отново се облегна назад.
— Ех, англичанино, странно нещо е животът.
— Защо?
— Дължа живота си на божията милост, подпомогната от един еретик и един японец. Прати го този лайнар да дойде, че да му благодаря.
— Сега ли?
— Не, по-късно.
— Добре.
— Тази флотилия, за която си казал на отчето — дето щяла да нападне Манила. Доколко е вярно?
— Тя ще разбие империята ви в Азия.
— Ама наистина ли има такава флотилия?
— Разбира се.
— А в твоята колко кораба имаше?
— Пет. Останалите са още в океана, ще се появят след една седмица. Аз тръгнах напред да проуча Япония и налетях на бурята.
— И това е лъжа, но не ми пука, и аз що лъжи разправих, като ме плениха! Няма други кораби, нито флотилии.
— Почакай и ще видиш.
— Ще почакам.
Родригес изпи повечето грог от чашата. Блакторн пак се протегна и отиде до прозорчето, защото не му се продължаваше този разговор, и погледна към брега и града.
— Мислех, че Лондон е най-големият град в света, но в сравнение с Осака е едно нищо и никакво градче.
— Имат десетки градове като този — каза Родригес. Той също искаше да сложи край на играта на котка и мишка, която нямаше да доведе доникъде. — Столицата Мияко, или както още я наричат Киото, е най- големият град в империята, повече от два пъти по-голям от Осака — поне така казват. След това е Йедо, столицата на Торанага. Не съм бил там, Торанага не пуска нито свещеници, нито португалци — забранен град. Впрочем — добави той и затвори очи — разликата не е голяма. Кажи — речи, цяла Япония е забранена за нас с изключение на пристанищата Нагасаки и Хирадо. Нашите свещеници обаче не обръщат много — много внимание на забраните и ходят където им скимне. Но ние, моряците и търговците, не смеем — само със специални пропуски от регентите или от големи даймио като Торанага. Всеки даймио може да конфискува наш кораб — както Торанага конфискува твоя — извън Нагасаки или Хирадо. Такива са им законите.
— Искаш ли да си починеш сега?
— Не, предпочитам да говоря. Помага ми да забравя болките. Света Богородице, главата ми ще се пръсне! Не мога да разсъждавам ясно. Нека си говорим, докато слезеш на брега. Ела да ме посетиш — много неща имам да те питам. Дай ми още грог. Благодаря.
— Защо ви е забранено да се движите свободно?
— Какво? А, имаш предвид тук, в Япония? Всички неприятности започнаха от тайко. Когато за пръв път стъпихме на този бряг през 1542 година, за да ги цивилизоваме, и ние, и свещениците ни можехме да се движим свободно. Но щом тайко взе властта в ръцете си — започнаха забраните. Много хора вярват… Би ли ми преместил крака — махни одеялото, че целият горя. Ох, Богородице, внимавай! А така, благодаря ти. Докъде бях стигнал? А, да, много хора са на мнение, че тайко е бил инструмент на сатаната. Преди десет години издаде укази, насочени срещу светите отци и всички, които разпространяват словото господне. А преди дванадесет години прогони всички — освен търговците. Това е станало, преди да дойда тук — от тогава има седем години. Светите отци смятат, че за всичко за виновни тукашните свещеници езичници — будистите, тези смрадливи, завистливи идолопоклонници, тези неверници, които са насъскали тайко срещу светите отци, наговорили са му какви ли не отровни лъжи, и то в момент, когато е бил почти готов да се покръсти. Да, Великият убиец за малко да спаси душата си. Обаче пропусна тази възможност. Да… Както и да е, заповядал на всички свещеници да напуснат Япония… Споменах ли ти, че оттогава има повече от десет години — Блакторн кимна. Безразборните приказки на португалеца му бяха приятни, а и той беше жаден да научи колкото може повече за тази страна. — Тайко наредил да съберат всички свети отци на едно място, в Нагасаки, за да ги отпрати в Макао. Заповедта гласяла — никакво завръщане, в противен случай — смърт. И изведнъж, неизвестно защо, ги оставил на мира и повече нищо не предприел. Нали ти казах, че японците не ги знаеш какво могат да направят. Оставил ги значи на мира и скоро всичко си тръгнало по старому, с тази разлика, че светите отци останали в Кюшу, където сме добре приети. Споменах ли ти, че Япония се състои от три големи острова — Кюшу, Шикоку и Хоншу? Плюс хиляди малки островчета. Далеч на север има още един остров, някои дори казват, че е цял материк — казва се Хокайдо, но там живеят само космати туземци. В Япония всичко е с главата надолу, англичанино. От отец Алвито знам, че работите тръгнали отново по старому, все едно, че нищо не е било. Тайко отново станал много дружелюбен, макар че така и не се покръстил. Не закривал повече църкви и само прогонил двама-трима даймио християни, но това било, за да прибере земите им, а указите за прогонването изобщо не влезли в сила. Преди три години обаче пак се разбеснял и разпънал в Нагасаки на кръст двадесет и шест свети отци- мъченици. Ей така, без никакъв повод. Не беше много в ред. Но след като ги уби, пак не предприе нищо повече. Скоро след това умря. Това беше пръст божи, англичанино. Божието проклятие е споходило и него, и семето му — в това съм убеден.
— Много ли са покръстените японци?
Но Родригес като че ли не чу, потънал в някакъв полусън.
— Животни са те, японците. Разправих ли ти за отец Алвито? Той е преводач, казват му Цуку-сан — господин преводач. Превеждаше на тайко, а сега е официалният преводач на Съвета на регентите. Говори японски по-добре от много японци и знае за тях повече от всеки друг. Та той ми каза, че в Мияко, столицата, има един хълм, висок петнадесет метра. Тайко накарал да отрежат носовете и ушите на всички корейци, убити във войната, и да ги заровят там. Корея е част от материка, на запад от Кюшу. И това е самата истина! Кълна се в пресветата Дева, убиец като него не е имало, а те до един са убийци.
Родригес говореше със затворени очи, а лицето му се беше зачервило.
— И много ли са покръстените японци? — отново много внимателно попита Блакторн, защото изгаряше от нетърпение да разбере броя на враговете си. За голям негов ужас Родригес заяви:
— Стотици хиляди и с всяка изминала година броят им расте. Откак умря тайко, стават все повече, а онези, които се криеха, сега открито ходят на черква. По-голямата част от Кюшу е вече католическа. Повечето даймио тук са католици. Нагасаки е изцяло католически град, в ръцете на езуитите, които го управляват и контролират цялата търговия. Всичката търговия минава през Нагасаки. Имаме си катедрала, десетина църкви и десетки други, пръснати из цяло Кюшу, обаче тук, на главния остров Хоншу, са малко и… — Болката го накара да млъкне отново. След малко се съвзе и продължи: — Само в Кюшу живеят три или четири милиона души и скоро до един ще са католици. На другите острови има още двадесетина милиона японци и не след дълго…
— Това не е възможно! — не се сдържа Блакторн и веднага се ядоса на себе си, задето прекъсна потока от информация.
— Защо ми е да те лъжа? Преди десет години имаше преброяване. Отец Алвито каза, че го направили по нареждане на тайко, а той не може да не знае. Защо да ме лъже? — В очите на Родригес се четеше трескав блясък и устата му вече почти не му се подчиняваше. — Това е повече от населението на Португалия, Испания, Франция, испанска Холандия и Англия, взети заедно, а аз бих прибавил и цялата Свещена римска империя, колкото да изравня бройката!
Господи, Исусе Христе — помисли си Блакторн. В цяла Англия няма повече от три милиона души, и то заедно с Уелс. Ако японците наистина са толкова, как ще се справим с тях? Ако са двадесет милиона, значи
