Шогун

— Защо?

— За първи път ми се предостави възможност да плавам в тези води. Английски кораби никога не са замисляли такива далечни плавания. Имах шанс да направя околосветско пътуване.

— Вие лично, лоцмане, заради религията си ли приехте, да поведете флотилията? Заради възможността да воювате с враговете си Испания и Португалия ли?

— Аз съм преди всичко лоцман, господарю. Никога англичанин или холандец не е навлизал в тези води. Ние сме предимно търговска флотилия, макар че имаме позволително за каперство, да нападаме врага в Новия свят. В Япония дойдохме с цел да търгуваме.

— Какво е това позволително за каперство?

— Законни разрешения, издадени от Короната — или правителството — за воюване с врага.

— А, и враговете ви са тук. Възнамерявате ли да воювате с тях в Япония?

— Ние не знаехме какво ще заварим тук, господарю. Дойдохме само да търгуваме. Вашата страна е почти непозната, нещо като легенда. Португалците и испанците пазят в тайна всичко, свързано с този район.

— Отговорете на въпроса ми: враговете ви са тук, ще воювате ли с тях?

— Ако те воюват с мен, тогава да.

Торанага се размърда недоволно.

— Какво правите в открито море или в собствените си страни, е лично ваша работа. Но тук законът е един и на чужденците се позволява да останат на наша земя само със специално разрешение. Всяко нарушение на реда или свада се наказва на място със смърт. Законите ни са ясни и изискват безпрекословно подчинение. Разбрахте ли?

— Да, господарю. Но ние сме тук с мирни намерения. Дойдохме да търгуваме. Бихме ли могли да разговаряме по този въпрос? Трябва да килна кораба, за да го ремонтирам — за всичко можем да си платим. После и по въпро…

— Когато пожелая да обсъждам търговията или някой друг въпрос, ще ви кажа. Междувременно се ограничете само с отговорите на моите въпроси. Значи сте тръгнали на това пътуване с цел печалба, а не от чувство за дълг или вярност? За пари?

— Да. Такъв ни е обичаят, господарю. Да получаваме възнаграждение и част от цялата пляч… от печалбата и пленените от врага стоки.

— Значи сте наемник?

— Бях нает като старши лоцман на експедицията. Така е. — Блакторн усети враждебното отношение на Торанага, но не разбра каква е причината. Къде сбърках? Защо свещеникът каза, че сам ще се убия. — Такъв ни е обичаят, Торанага-сама — повтори той.

Торанага заприказва нещо с Хиромацу и двамата очевидно бяха на едно мнение. На Блакторн му се стори, че лицата им изразяваха отвращение. Защо? Това явно бе свързано с думата „наемник“. Какво лошо имаше? Нима не се плаща на всеки? Как се печелят иначе пари, за да се живее? Дори и да наследиш земя, пак трябва да…

— Споменахте преди, че сте дошли тук да търгувате мирно — заговори отново Торанага. — Тогава защо на кораба има толкова много топове, барут, мускети и гюллета?

— Нашите врагове испанците и португалците са много силни, Торанага-сама. Ние трябва да се защищаваме и…

— Значи твърдите, че оръжието е отбранително?

— Не. Ние не само се отбраняваме, но и нападаме враговете си. Освен това произвеждаме оръжие в изобилие за търговски цели, защото нашето оръжие е най-доброто в света. Може би бихме могли да ви продадем от него или други стоки, които носим.

— Какво значи „пират“?

— Пиратът стои извън закона. Той насилва, убива, граби за лична облага.

— Това не е ли същото като наемник? Нали сте именно това? Пират и водач на пирати?

— Не. Истината е, че корабите ми имат позволително за каперство, издадено от законните управители на Холандия, според което имаме право да водим война както в открито море, така и в местата, където властвуват нашите врагове. Както и да търсим пазар за стоките си. За испанците — и за повечето португалци — ние сме пирати, признавам, и религиозни еретици, но истината, повтарям, е съвсем друга.

Отец Алвито свърши да превежда и започна тихо, но уверено да говори нещо на Торанага. Ах, господи, защо не мога и аз така свободно да разговарям — изруга наум Блакторн. Торанага хвърли един поглед към Хиромацу и старецът зададе на езуита някакви въпроси, а той му отговори надълго и нашироко. После Торанага се обърна към Блакторн и гласът му стана по-суров:

— Цуку-сан казва, че нидерландците — холандците, били допреди няколко години васали на испанския крал. Вярно ли е?

— Да.

— Следователно Нидерландия — вашият съюзник — е въстанала срещу законните си владетели?

— Да, те се бият с испанците, но…

— Това бунт ли е — да или не?

— Да. Но има смекчаващи обстоятелства. Много сериозни смекча…

— Не може да има смекчаващи обстоятелства, когато става дума за бунт срещу законен владетел!

— Може — ако победиш.

Торанага го изгледа напрегнато. После гръмко се изсмя. Каза нещо на Хиромацу през смях и старият самурай кимна.

— Да, господин чужденецо с невъзможното име — така е. Вие назовахте единствения смекчаващ фактор. — Той пак се изкикоти, но веселото му настроение изчезна също така рязко, както се появи. — А вие ще победите ли?

— Хай!

Торанага каза още нещо, но свещеникът не преведе веднага думите му. Той се усмихна някак си особено, с очи, заковани в Блакторн. После въздъхна и каза:

— Изглежда, сте много сигурен.

— Това негови думи ли са или ваши?

— Думите са на Торанага-сама. Той ги каза.

— Да. Кажете му: да, сигурен съм. Бих ли могъл да обясня защо?

Отец Алвито говори с Торанага много по-дълго, отколкото бе необходимо, за да се преведе такъв обикновен въпрос. На Блакторн му се искаше да го попита — наистина ли си толкова спокоен, колкото се правиш? Кой е ключът, който би те отключил? Как бих могъл да те унищожа?

Торанага отговори и извади от ръкава си едно ветрило.

Отец Алвито преведе със същата злокобна дружелюбност, натежала от ирония:

— Да, лоцмане, можете да ми отговорите защо сте толкова сигурен, че ще спечелите тази война.

Блакторн се опита да запази самоувереността си, съзнавайки, че свещеникът бе по-силен.

— В момента владеем моретата в Европа… повечето европейски морета — поправи се той. Не се увличай. Говори истината. Можеш леко да я преиначиш, което сигурно прави и езуитът, но говори истината. — Ние, англичаните, разбихме две огромни испански и португалски армади, които ни нападнаха, и те едва ли ще са в състояние да съберат нови. Нашият малък остров е като добре защитена крепост и сега сме в безопасност. Флотата ни властвува над моретата. Корабите ни са по-бързи, по-модерни, по-добре въоръжени. Испанците не успяха да победят холандците след повече от петдесет години терор, кръвопролития, инквизиция. Съюзниците ни са свободни сили и — още нещо — пускат кръвта на испанската империя, и ще го правят, докато не и остане нито капка. Ще победим, защото владеем моретата и защото испанският крал заради суетното си високомерие не позволява на никой чужд народ да бъде свободен.

— Владеете моретата? И нашите ли? Тези, около нашите брегове?

— Разбира се, че не, Торанага-сама. Имах предвид само европейските морета, макар че…

— Добре, радвам се, че изяснихме този въпрос. Довършете мисълта си. Макар че какво?

— Скоро ще пометем врага във всички открити морета — ясно произнесе Блакторн.

— Казахте „врага“. Да не би и ние да спадаме към „врага“? И тогава какво? Ще потапяте корабите ни и