прецизност.
Отец Алвито благодари на бога, че присъствуваше на тази среща. Предстоящият сблъсък между двамата съперници можеше да промени коренно съдбата на империята и бъдещето на католическата църква в Япония, така че всякаква следа или информация, която би помогнала на езуитите да вземат решение в коя посока да насочат влиянието си, би била от огромно значение. Ишидо беше дзен-будист и фанатичен противник на християните, докато Торанага, макар и също дзен-будист, открито им симпатизираше. Ала повечето даймио християни бяха на страната на Ишидо и се бояха — основателно според отец Алвито — от възкачването на Торанага. Покръстените даймио бяха убедени, че ако Торанага ликвидира влиянието на Ишидо в Съвета на регентите, той няма да се поколебае да узурпира цялата власт. А станеше ли това, те бяха сигурни, че той веднага ще приложи указите за изгнание, издадени от тайко, и ще изкорени Правата вяра. Ако обаче Торанага бъде премахнат, приемствеността, колкото и да беше слаба, щеше да се запази и католическата църква щеше да процъфти.
Тъй като покръстените даймио постоянно преминаваха от единия към другия, останалите даймио в страната правеха същото и съотношението на силите между двамата водачи непрекъснато се менеше, така че никой не знаеше със сигурност коя от двете страни беше всъщност по-силната. Дори той, отец Алвито, най-осведоменият европеец в империята, не можеше да твърди с положителност кого в крайна сметка ще поддържат покръстените даймио, ако сблъсъкът стане открит, или коя фракция ще надделее.
Той наблюдаваше Торанага, който слезе от подиума и премина през плътно заобикалящата го охрана.
— Добре дошли, Ишидо-сама. Моля ви да седнете тук — посочи той единствената възглавничка на подиума. — Настоявам да се чувствувате удобно.
— Благодаря, но няма нужда, Торанага-сама. Ишидо Кадзунари беше слаб, мургав и много жилав.
С една година беше по-млад от Торанага. Открай време бяха врагове. Осем хиляди самураи в крепостта и около Осака бяха под негова власт, защото той бе командуващ гарнизона — и следователно командуващ охраната на наследника — главнокомандуващ западните армии, завоевател на Корея, член на Съвета на регентите, официален инспектор на всички войски на покойния тайко, които бяха всъщност всички армии на всички даймио в империята.
— Благодаря ви, но няма нужда — повтори той. — Бих се чувствувал неудобно, ако аз седя, а вие стоите прав. Някой ден ще седна на възглавничката ви, но не и днес.
Гневна вълна премина през всички Кафяви, като чуха заплахата, скрита в думите му, ала Торанага отвърна любезно:
— Пристигате в най-подходящ момент. Тъкмо приключих разпита на новия варварин. Цуку-сан, кажете му, моля ви, да стане.
Свещеникът преведе думите му. Усещаше враждебността на Ишидо от другия край на стаята. Освен че беше противник на християните, той беше и яростен враг на европейците и настояваше империята да бъде завинаги затворена за тях.
Ишидо изгледа Блакторн с нескрито отвращение.
— Чух, че бил грозен, но чак пък толкова! Говори се, че бил пират, вярно ли е?
— Нима може да има съмнение? Освен това и лъже.
— Тогава, преди да го разпънете на кръст, бихте ли ми го отстъпили за половин ден? На наследника може би ще му бъде забавно да го види първо с глава на раменете. — Ишидо грубо се изсмя. — Или може би по-добре да го научим да танцува като мечка и да го показваме из цялата империя: смахнатия от Изтока.
Макар Блакторн наистина да се бе появил откъм изток, за разлика от португалците, които винаги пристигаха от юг и затова ги наричаха южните варвари. Ишидо намекваше просташки и открито, че всъщност под смахнат имаше предвид Торанага, който владееше Източните провинции.
Ала Торанага само се усмихна, като че не бе разбрал намека.
— Вие сте безкрайно остроумен, Ишидо-сама. Но съм съгласен с вас — колкото по-скоро премахнем варварина, толкова по-добре. Той е бъбрив, надменен, нахален и странен, както споменахте, но без никаква стойност. На всичко отгоре няма и добри обноски. Нага-сан, нека го хвърлят при обикновените престъпници. Цуку-сан, кажете му да последва хората на Нага-сан.
— Господин лоцман, следвайте тези хора.
— Къде ще ме отведат?
Отец Алвито се поколеба. Радваше се на победата си, но противникът му беше храбър и безсмъртната му душа все още можеше да бъде спасена.
— В затвора.
— За колко време?
— Не знам, синко. Това ще реши Торанага-сама.
Глава дванадесета
Торанага проследи с поглед варварина и със съжаление прехвърли мислите си от неочакваните резултати от разпита му към по-належащия проблем — Ишидо.
Реши да не освобождава свещеника, защото по този начин със сигурност щеше да вбеси Ишидо, макар че също така беше убеден, че по-нататъшното присъствие на езуита можеше да се окаже опасно. Колкото по-малко чужденци знаят, толкова по-добре. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре, допълни той наум. Дали влиянието на Цуку-сан върху покръстените даймио ще се окаже в моя полза или вреда? До днес му се доверявах изцяло. Но имаше някои особени моменти с варварина, които засега не са ми много ясни.
Ишидо умишлено не спази обичайните любезности и пристъпи направо към целта на посещението си.
— Отново трябва да попитам какъв отговор ще дадете на Съвета на регентите.
— Отново повтарям: като председател на Съвета на регентите не смятам, че е необходимо да давам отговор. Завързал съм някои незначителни семейни връзки, които не се нуждаят от никакви отговори.
— Вие сте сгодили сина си, Нага-сан, за дъщерята на Масамуне-сама, омъжили сте една от внучките си за сина и наследника на Дзатаки-сама и друга внучка за сина на Кияма-сама. Всички женитби са сключени с феодални владетели или техни близки роднини и следователно не са незначителни и са в пълно противоречие със заповедите на нашия покоен господар.
— Покойният ни господар тайко е мъртъв от една година. За жалост. Да. Много скърбя за смъртта на моя зет и бих предпочел да е все още жив и да направлява съдбините на нашата империя. — Торанага с удоволствие завъртя ножа в незарастващата рана. — Ако зет ми беше жив, той несъмнено би одобрил тези семейни връзки. Наставленията му се отнасят до женитби, които заплашват онаследяването на неговата династия. А аз не застрашавам нито династията му, нито племенника си Яемон — наследника. Доволен съм, че съм господар на Кванто. Не се стремя към по-големи владения. Живея в мир със съседите си и желая той да се запази. Буда ми е свидетел, че няма аз пръв да го наруша.
От шест века насам империята се разтърсваше от постоянни граждански войни. Преди тридесет и пет години един второстепенен даймио на име Города бе превзел Киото главно с подкрепата на Торанага. През следващите две десетилетия той по някакво чудо покори половин Япония, издигна планини от черепи и се обяви за диктатор — ала все още не бе достатъчно силен, за да поиска от императора да му даде титлата шогун, макар да имаше някаква далечна роднинска връзка с рода Фуджимото. Преди шестнадесет години обаче Города падна убит от ръката на един от генералите си и властта му премина в ръцете на главния му васал и блестящ пълководец — селянина Накамура.
За четири кратки години генерал Накамура, подпомогнат от Торанага, Ишидо и други даймио, изличи от лицето на земята наследниците на Города и подчини цяла Япония на абсолютната си власт — единственият случай в историята на страната, когато един-единствен човек бе покорил империята. Той влезе триумфално в Киото да се поклони на Го-Ниджо, Сина на небето. Ала понеже бе селянин по произход, Накамура бе принуден да се примири с по-нисшата титла куампаку — главен съветник, от която по-късно се отказа в полза на сина си, а за себе си прие титлата тайко. Ала всеки даймио му се кланяше, дори и Торанага. И колкото да бе невероятно, в страната се възцари мир за цели дванадесет години. Ала миналата година тайко
