ще опустошавате бреговете ни ли?
— Не допускам, че можем да бъдем ваши врагове.
— Аз пък допускам, и то с лекота. И тогава какво ще стане?
— Ако тръгнете срещу моята страна, ще ви нападна и ще направя всичко, за да ви победя.
— А ако вашите управници ви наредят да ни нападнете тук?
— Ще ги посъветвам да не вършат това — в никой случай. Кралицата ще ме послуша. Тя е…
— Нима ви управлява кралица, а не крал?
— Да, господарю. Кралицата ни е много мъдра. Никога не би издала подобна заповед — не би могла.
— И все пак, ако нареди? Или ако заповяда законният ви господар?
— Тогава ще поверя душата си на бога, защото с положителност ще загина. И в единия, и в другия случай.
— Да. И вие, и легионите ви. — Торанага помълча малко, после промени темата. — За колко време стигнахте до нашите брегове?
— За близо две години. По-точно година, единадесет месеца и два дни. Изминахме разстояние приблизително от четири хиляди левги, всяка една от три мили.
Алвито преведе, после поясни нещо накратко. Торанага и Хиромацу зададоха някакви въпроси на свещеника, той кимна и отговори. Торанага замислено започна да си вее с ветрилото.
— Превърнах времето и разстоянието в техните мерки, лоцмане — учтиво обясни свещеникът.
— Благодаря.
Торанага пак заговори:
— Как стигнахте дотук? По кой път?
— През Магелановия проток. Ако разполагах с картите и дневниците си, щях да ви покажа маршрута, но ми ги откраднаха — изчезнаха от кораба заедно с позволителното за каперство и всичките ми документи. Ако вие…
Блакторн млъкна, тъй като Торанага рязко каза нещо на Хиромацу, който също изглеждаше озадачен.
— Твърдите, че всичките ви документи са изчезнали — че са били откраднати?
— Да.
— Това е ужасно, ако е истина. Ние в Ниппон ненавиждаме кражбата. У нас тя се наказва със смърт. Незабавно ще проучим въпроса. Звучи невероятно някой японец да извърши такова нещо, макар че тук — таме се срещат долни бандити и пирати.
— Може би са били преместени на друго място — каза Блакторн. — Възможно е да са прибрани някъде на съхранение. Но те са изключително ценни, Торанага-сама. Без морските си карти аз съм като слепец в лабиринт. Желаете ли да ви поясня маршрута си?
— Да, но друг път. Първо ми отговорете: защо сте пропътували цялото това разстояние?
— Дойдохме да търгуваме мирно — търпеливо повтори за кой ли път вече Блакторн. — Да продадем стоката си и да се приберем у дома. Да ви направим богати и ние самите да забогатеем. Също и да се опитаме…
— Да ни обогатите и да забогатеете? Кое от двете е по-важно?
— И двамата партньори, разбира се, трябва да имат печалба, и търговията трябва да е честна. Ние търсим дългосрочна търговия. Можем да ви предложим по-добри условия от португалците и испанците и да ви служим по-добре. Нашите търговци…
Блакторн млъкна, тъй като откъм коридора се дочуха гръмки гласове. Хиромацу и половината охрана моментално се намериха до вратата, а останалите плътно обкръжиха подиума. Самураите до външната врата също така се напрегнаха.
Торанага не помръдна, а само каза нещо на отец Алвито.
— Елате тук, капитан Блакторн, по-далеч от вратата — Отец Алвито старателно прикриваше безпокойството си. — Ако държите на живота си, не правете резки движения, не казвайте нито дума.
Той бавно се приближи до вътрешната врата отляво и седна до нея. Блакторн се поклони нескопосано на Торанага, който не му обърна внимание, и внимателно се приближи до свещеника, като си даваше ясна сметка, че за него срещата с Торанага бе голяма несполука.
— Какво става? — прошепна той, докато сядаше. Най-близките стражници заплашително настръхнаха и свещеникът бързо им каза нещо, за да ги успокои.
— Следващия път като проговорите, с вас е свършено — предупреди той Блакторн и си помисли: дано, и колкото по-скоро, толкова по-добре. Подчертано бавно извади от ръкава си носна кърпичка и избърса запотените си ръце. Бе мобилизирал всичките си знания, опит и сила на волята, за да остане спокоен по време на срещата с еретика, която премина много по-зле, отколкото дори те двамата с Делегата посетител бяха предполагали.
— Нима е наложително да присъствуваш — попита го предната нощ отецът.
— Торанага изрично ме помоли.
— Намирам, че е безкрайно опасно за теб, както впрочем и за всички нас. Не можеш ли да се престориш на болен? Ако отидеш, ще трябва да превеждаш казаното от пирата, а от писмото на отец Себастио личи, че той е самият дявол и е хитър като евреин.
— По-добре ще е да присъствувам, ваше високопреосвещенство. Поне ще съм в състояние да разбера къде лъже.
— Защо е пристигнал? Защо именно сега, когато всичко вървеше тъй добре? Дали наистина имат кораби в Тихия океан? Възможно ли е да са изпратили флотилия срещу испанска Манила? Не че давам пукната пара за този чумав град или за коя да е друга испанска колония на Филипините, но все пак — вражеска флотилия в Тихия океан… Това ще повлече ужасни последствия за нас тук, в Азия. А ако успее да накара Торанага или Ишидо или кой да е от по-влиятелните даймио да го слуша, това ще ни направи живота безкрайно труден, най-меко казано.
— Блакторн е вече факт. За щастие ние сме в състояние да се справим с него.
— Бог ми е свидетел, че ако не бях сигурен в противното, бих допуснал, че испанците и по-точно — техните заблудени слуги, францисканците и бенедиктинците, са го пратили нарочно — да ни разгневят и навредят.
— А може и така да е, ваше високопреосвещенство.
Монасите няма да се спрат пред нищо, за да ни погубят, И то от чиста завист, защото жънем успехи там, където те се провалят. Но бог положително ще им покаже колко са погрешни методите им. Надявам се, че англичанинът сам ще се „погуби“, преди да успее да ни нанесе някаква вреда. Дневниците му доказват какво представлява — пират и предводител на пирати!
— Прочети ги на Торанага, Мартин. Онези части, където описва грабежа на беззащитни селища от Африка до Чили, и списъците на ограбеното и убитите.
— Може би е по-добре да изчакаме, ваше високопреосвещенство. Винаги можем да му ги покажем. Да се надяваме, че той сам ще се компрометира и без тях.
Отец Алвито отново избърса дланите си. Усещаше погледа на Блакторн. Дано господ се смили над теб, помисли си той. Животът ти не струва и пукната пара след всичко, което наговори днес на Торанага. Нещо повече — и душата ти вече не може да се спаси. Ти си обречен, дори и без да представяме доказателствата от дневниците ти. Дали да не ги изпратим на отец Себастио да ги върне на Мура? Какво ли би направил. Торанага, ако документите изобщо не се намерят? Не, прекалено е опасно за Мура.
Крайната врата трепна и се отвори.
— Ишидо-сама желае да ви види, господарю — обяви Нага. — Той… той е тук в коридора и желае да ви види. Веднага.
— Върнете се всички по местата си — нареди Торанага на хората си. Подчиниха му се незабавно, начело с Хиромацу. Мечовете се прибраха в ножниците. — Нага-сан, кажи на Ишидо-сама, че винаги е добре дошъл. Помоли го да заповяда.
Високият мъж влезе в стаята. Десет от самураите му в сиви униформи го последваха, но останаха до вратата и по даден от него знак седнаха на пода с кръстосани крака.
Торанага се поклони с точно премерена официалност и на поклона му бе отговорено със същата
