като петаци тъмни петна. Сетне езерото засъска тихо и тайнствено под дъжда като…
…като шум от…
…душ, Чарли трябва да е под душа.
Той отвори очи и видя някакъв непознат таван с греди. Къде сме?
Постепенно всичко си дойде на мястото, но имаше един ужасяващ миг, в който сякаш почвата под краката му изчезна след толкова много местене, измъкване на косъм и напрежение през последната година. Дощя му се пак да се върне в хубавия си сън, при деди Макджий, който беше мъртъв вече от двайсет години.
Хейстингс Глен. Той беше в Хейстингс Глен. Те бяха в Хейстингс Глен.
Анди съсредоточи внимание върху главата си. Болеше го, но не като снощи, когато онзи брадат момък ги отърва. Болката беше поутихнала, чувстваше само леко туптене. Ако всичко вървеше както преди, до вечерта то щеше да се превърне в тежест и до утре да изчезне напълно.
Душът спря да тече.
Той седна в леглото и си погледна часовника. Единайсет без петнайсет.
— Чарли?
Тя влезе в спалнята, като се търкаше яростно с хавлиената кърпа.
— Добро утро, тате.
— Добро утро. Как си?
— Гладна съм. — Отиде до стола, върху който бе оставила дрешките си, и вдигна зелената блуза. Подуши я. Направи гримаса. — Трябва да си сменя дрехите.
— Изтърпи още малко с тези, мъничката ми. Днес ще ти купим други.
— Дано да не трябва да чакаме дотогава и за яденето.
— Ще хванем кола на автостоп и ще спрем при първото кафене по пътя.
— Но, тате, нали когато тръгнах на училище, ти ми каза никога да не се качвам в чужди коли?
Вече по гащички и зелената си блузка, тя го гледаше с любопитство.
Анди стана от леглото, отиде до нея и сложи ръце на раменете й.
— Не винаги непознатият дявол е по-черен от познатия. Разбираш ли ме, детето ми?
Тя се замисли. Сигурно познатият дявол са мъжете от Арсенала. Онези, които вчера ги преследваха по улиците на Ню Йорк. А непознатият…
— Искаш да кажеш, че повечето хора, които карат коли, не работят за Арсенала ли?
Той й се усмихна в отговор.
— Точно така. И това, което ти обяснявах преди, Чарли, все още важи: когато попаднеш в беда, понякога се налага да вършиш неща, които никога не би направила, ако работите вървяха добре.
Усмивката на Чарли се стопи. Лицето й стана сериозно, бдително.
— Като да караш парите да излизат от телефоните ли?
— Да — каза той.
— И това не беше ли лошо?
— При създадените обстоятелства не беше.
— Защото, когато попадне в беда, човек прави каквото се налага, за да се измъкне от нея ли?
— С някои изключения, да.
— Какви изключения, тате?
Той разчорли косата й.
— Няма значение сега, Чарли. Отпусни се.
Но тя не можеше.
— Аз нямах намерение да подпалвам обувките на онзи човек, тате. Не го направих нарочно.
— Разбира се.
Едва тогава тя наистина се отпусна; усмивката й, толкова подобна на Викината, грейна.
— Как ти е главата тази сутрин, тате?
— Много по-добре, благодаря.
— Радвам се — Чарли го погледна по-внимателно. — Окото ти изглежда особено.
— Кое око?
Тя посочи лявото.
— Ей това.
— Така ли?
Анди отиде в банята и изчисти малко място върху изпотеното огледало.
Дълго разглежда очите си и доброто му настроение започна да се изпарява. Дясното си изглеждаше както винаги, сивозелено — цветът на океана в облачен, пролетен ден. Левият ирис също беше сивозелен, но бялото бе ужасно кръвясало и зеницата изглеждаше по-малка от дясната. А клепачът беше клюмнал особено, както не го бе виждал никога преди.
Внезапно в съзнанието му звънна гласът на Вики. Толкова ясно, сякаш бе застанала до него. „Главоболията ме плашат, Анди. Ти причиняваш нещо и на себе си, също както и на другите хора, когато използваш тласъка или както щеш го наречи.“
Мисълта беше последвана от образа на балон, който се надува… надува… надува… и накрая експлодира със силен гръм.
Той се зае внимателно да опипва с пръстите на дясната си ръка лявата страна на лицето си. Приличаше на човек от телевизионна реклама, който се диви на безупречното си избръсване. Откри три безчувствени места — едно под лявото око, едно на лявата скула и едно точно под лявото слепоочие. Страхът се плъзна по тялото му като безшумна мъгла привечер. Страх не толкова за него самия, колкото за Чарли, за това какво ще стане с нея, ако остане сама.
Сякаш извикана, тя се появи зад него в огледалото.
— Тате? — имаше малко разтревожен вид. — Добре ли си?
— Добре съм — гласът му звучеше както трябва. Не трепереше и не беше прекалено самоуверен, фалшиво гръмлив. — Просто си мисля колко голяма нужда имам да се обръсна.
Тя се засмя в шепа.
— Дращиш като четка за дъски. Гъста и твърда.
Той я подгони към спалнята и потърка бодлите си в гладката й бузка. Чарли се разкикоти и зарита.
3
Докато Анди гъделичкаше дъщеря си с наболата си брада, Орвил Джеймисън, или О. Дж., или Скоросмъртницата, и още един агент от Арсенала на име Брус Кук, излизаха от светлосин шевролет пред ресторантчето в Хейстингс Глен.
О. Дж. поспря за миг и огледа главната улица, със стръмния й паркинг, магазина за електроуреди, бакалията, двете бензиностанции, аптеката и дървената общинска сграда, с паметна плоча за някакво историческо събитие, за което никой пет пари не даваше. Главната улица беше същевременно и Шосе 40 и двамата Макджий се намираха едва на пет-шест километра от О. Дж. и Брус Кук.
— Гледай какво се вика провинция — възкликна с отвращение О. Дж. — Аз съм израснал наблизо, в подобно градче на име Лоувил. Чувал ли се някога за Лоувил, щат Ню Йорк?
Брус Кук поклати глава.
— Близо е до Ютика. Там правят бирата „Ютика Клъб“. Никога през живота си не съм бил толкова щастлив, колкото когато се махнах от Лоувил. — О. Дж. бръкна под якето си и намести Самохвалкото в кобура му.
— Ето ги Том и Стив — посочи Брус.
Отсреща паркираше светлокафяв пейсър на мястото, току-що освободено от един фермерски камион. От пейсъра излязоха двама мъже в тъмни костюми. Приличаха на банкери. По-надолу, при светофара, още двама души от Арсенала разговаряха с бабишкерата, която превеждаше учениците през улицата на обяд. Те й показваха снимката, а тя клатеше глава. Тук, в Хейстингс Глен, имаше десетима агенти на Арсенала, ръководени от Норвил Бейтс, който очакваше в Олбъни дясната ръка на Кап, А. Стайнович.
— Даа, Лоувил — въздъхна О. Дж. — Надявам се до обяд да хванем двамата нещастници. И дано
