следващата ми задача да бъде в Карачи. Или в Исландия. Където и да е, стига да не е в горната част на щата Ню Йорк. Прекалено близо сме до Лоувил. Прекалено близо, за да се чувствам добре.
— Смяташ ли, че ще ги хванем до обяд? — попита Брус.
О. Дж. вдигна рамене.
— До довечера ще сме ги пипнали. Можеш да се обзаложиш за това.
Те влязоха в ресторанта, седнаха на бара и поръчаха кафе. Донесе им го млада сервитьорка с хубава фигура.
— От колко си тук, сестро? — попита я О. Дж.
— Ако имаш сестра, направо я съжалявам — ухапа го тя. — Дори съвсем мъничко да прилича на тебе.
— Недей така, сестро — О. Дж. й показа картата си. Тя дълго я разглежда. Зад нея някакъв застаряващ малолетен престъпник с мотоциклетно яке щракаше копчетата на един „Сийбърг“.
— Тук съм от седем — рече момичето. — Както всяка сутрин. Вие явно искате да говорите с Майк. Той е собственикът.
Тя понечи да се извърне, но О. Дж. я стисна за китката. Той не обичаше жени, които се подиграват с външността му. И без това повечето жени са мръсници, едно от малкото неща, в които майка му бе права. Тя положително щеше да знае какво да мисли за високогърда кучка като тази.
— Да съм казал, че искам да говоря със собственика, сестро?
Страхът започна да я хваща и това бе добре дошло за О. Дж.
— Нне.
— Правилно. Защото аз искам да говоря с теб, а не с някой си, който цяла сутрин е бъркал яйца и е пекъл сандвичи в кухнята. — Той извади снимката на Анди и Чарли от джоба си и я подаде на сервитьорката, без да пуска китката й. — Познаваш ли ги, сестро? Може тази сутрин да си им сервирала закуската?
— Пусни ме. Боли!
Единствената червенина, останала по лицето й, бе курвенският руж, с който се бе намазала. Вероятно е била първа сред викачките, поддържащи училищните спортисти. От онези момичета, които се подиграваха с Орвил Джеймисън, когато им определяше срещи, задето бил председател на шахклуба, вместо да е полузащитник във футболния отбор. Евтини лоувилски курви. Господи, как мразеше този щат! Дори градът Ню Йорк му беше прекалено близо.
— Ти ми кажи дали си им сервирала. След това ще те пусна. Сестро.
Тя хвърли поглед към снимката.
— Не! Не съм. Сега ме…
— Не така бързо, сестро. Вгледай се по-добре.
Тя погледна отново снимката.
— Не! Не! Никога не съм ги виждала! Пусни ме сега, а?
Застаряващият малолетен престъпник с преоцененото кожено яке небрежно се приближи, подрънквайки с множеството си ципове и забучил палци в джобовете на панталоните си.
— Досаждате на дамата — процеди той.
Брус Кук го изгледа с открито, смазващо презрение.
— Гледай да не решим да подосаждаме и на тебе, льольо!
— Така ли?! — измънка остарялото дете с коженото яке и бързешком излезе, очевидно припомнило си, че има належаща работа навън.
Две възрастни дами от едно сепаре нервно наблюдаваха сцената край бара. Едър мъж със сравнително чисти дрехи на готвач — вероятно собственикът Майк — стоеше на входа към кухнята и също наблюдаваше. В едната си ръка държеше касапски нож, но без особен авторитет.
— Какво искате, момчета? — попита той.
— От правителството са — обади се нервно сервитьорката. — Те…
— Не си ли им сервирала? Сигурна ли си? — настоя О. Дж. — Сестро?
— Сигурна съм — отговори тя, готова да заплаче.
— Добре ще е да си. Една грешка може да ти докара пет годинки в затвора, сестро.
— Сигурна съм — прошепна тя. Една сълза преля през долния клепач и се търкулна по бузата й. — Моля ви, пуснете ме. Не ме мъчете.
За един кратък миг О. Дж. стисна по-силно, като се наслаждаваше на усещането как малките кости се движат в дланта му и на мисълта, че би могъл да стисне още по-силно и да ги прекърши… а после я пусна. Ресторантът беше утихнал, ако се изключат уверенията на Стиви Уондър от „Сийбърг“-а към изплашените постоянни клиенти, че могат да изживеят всичко отначало. После двете възрастни дами станаха и бързо излязоха.
О. Дж. вдигна чашата си кафе, наведе се през бара, изсипа течността на пода и пусна чашата, която се счупи. Дебели порцеланови шрапнели се пръснаха на няколко страни. Сервитьорката вече открито плачеше.
— Лайняна отвара — изруга О. Дж.
Собственикът направи нерешително движение с ножа и лицето на О. Дж. просветна.
— Хайде, мой човек — подкани го той с лека усмивка. — Хайде, давай.
Майк остави ножа до скарата и внезапно закрещя от срам и безсилие:
— Аз съм се бил във Виетнам! И брат ми се е бил във Виетнам! Ще пиша за това в Конгреса! Почакайте и ще видите.
О. Дж. го погледна. След малко Майк сведе очи, изплашен.
Двамата агенти излязоха.
Сервитьорката клекна и започна да събира парченцата от счупената чаша за кафе, хлипайки.
Отвън Брус попита:
— Колко мотела?
— Три мотела, шест къмпинга с бунгала — отговори О. Дж., загледан като хипнотизиран в мигащата светлина. Когато бе млад, в Лоувил също имаше ресторантче. Над двойните котлони „Сайлъкс“ там имаше надпис, който гласеше: НА КОГОТО НЕ МУ ХАРЕСВА ТОЗИ ГРАД, ДА СИ ВЪРВИ. Колко пъти бе копнял да изтръгне този надпис от стената и да го натика в нечие гърло.
— Вече ги проверяват — добави той по пътя към светлосиния шевролет — един от многото служебни автомобили, купени с парите на данъкоплатците. — Скоро всичко ще е ясно.
4
Джон Мейо беше с един агент на име Рей Ноулс. Пътуваха по Шосе 40 към мотел „Слъмбърланд“. Караха жълтокафяв нов форд и тъкмо изкачваха последния хълм, след който щяха да получат пряка видимост към мотела, когато спукаха гума.
— Ех, че гадост! — ядоса се Джон, когато колата се задруса нагоре-надолу и затегли надясно. — Скапано правителствено снабдяване. Скапани регенерати.
Той спря върху мекия банкет и включи аварийните мигачи.
— Ти продължавай. Аз ще сменя проклетата гума.
— Ще ти помогна — предложи Рей. — Няма да ни отнеме повече от пет минути.
— Не, продължавай. Мотелът е точно зад този хълм, трябва да е там.
— Сигурен ли си?
— Да. Аз ще те настигна. Освен ако и резервната е спукана. Не бих се учудил.
Покрай тях мина пърпорещ фермерски камион. Същият, който О. Дж. и Брус Кук видяха пред хейстингския ресторант.
Рей се ухили.
— Дано да не е. Иначе ще трябва да пишеш искане в четири екземпляра, за да получиш нова.
Джон не отговори на усмивката.
— Като че ли не го знам — свъси се той.
Отидоха до багажника и Рей го отключи. Резервната беше в добро състояние.
