сякаш залепна за небцето.
Кап стигна до вратата и се спря.
— О, за малко щях да забравя. — Той се върна при нея, извади от вътрешния си джоб сгънато листче и й го подаде. Тя вцепенено го взе, хвърли му един поглед и го пъхна в джоба на роклята си. — И като излизаш да яздиш оня кон, внимавай за змии — поверително я посъветва той. — Когато кон види змия, втурва се да бяга. Винаги. Ще…
Кап млъкна, вдигна ръка към слепоочието си и го потърка. За миг изглеждаше стар и объркан. После леко поклати глава, сякаш си бе загубил мисълта. Пожела й довиждане и си излезе.
Чарли дълго остана на мястото си, след като Кап си отиде. После извади бележката, разгъна я, прочете какво беше написано и всичко се промени.
9
Чарли, безценна моя…
Първо: щом свършиш да четеш това, унищожи го в тоалетната.
Второ: ако всичко върви така, както го планирам — както се надявам, — ние ще се махнем оттук следващата сряда. Човекът, който ти даде тази бележка, е на наша страна, макар и да не го знае… разбра ли ме?
Трето: искам от теб да бъдеш в конюшнята в един часа в сряда следобед. Не ме е грижа как ще го постигнеш — съгласи се на още един опит, ако е необходимо. Но бъди там.
Четвърто: най-важното — не се доверявай на Джон Рейнбърд. Това сигурно ще те разстрои. Знам, че си му вярвала. Но той е много опасен човек, Чарли. Никой не може да те обвини за доверието ти към него — Холистър казва, че е бил достатъчно убедителен, за да спечели академична награда. Но чуй следното: той е ръководел мъжете, които ни заловиха при къщата на деди. Надявам се да не се разстроиш прекалено много, но доколкото те познавам, вероятно точно това ще стане. Не е шега да откриеш, че някой те е използвал за собствените си цели. Слушай, Чарли: ако Рейнбърд се завърти наоколо — а той вероятно ще го направи, — много е важно да смята, че чувствата ти към него са непроменени. Той ще бъде отстранен от пътя ни в сряда следобед.
Отиваме в Лос Анджелес или Чикаго, Чарли, и мисля, че знам как да уредя пресконференция за нас. Имам един стар приятел на име Куинси, на когото разчитам да ни помогне и вярвам — трябва да вярвам, че ще успее, ако мога да вляза във връзка с него. Една пресконференция ще означава цялата страна да знае за нас. Пак може да поискат да ни задържат някъде, но ще имаме възможност да бъдем заедно. Надявам се, че ти все още го желаеш толкова силно, колкото и аз.
Нямаше да е толкова лошо, ако не те караха да палиш с изцяло престъпни намерения. Ако се съмняваш дали трябва отново да бягаме, помни, че е за последен път… и майка ти би го искала.
Липсваш ми, Чарли, и много те обичам.
Татко
10
Джон?
Джон е ръководел мъжете, които стреляха по нея и баща й с упойващи спринцовки?
Джон?
Тя завъртя глава. Чувството за опустошение, съкрушението изглеждаха прекалено силни, за да ги възприеме. Нямаше никакво разрешение на тази жестока дилема. Ако вярва на баща си, трябва да повярва, че Джон я е мамил през цялото време, само за да я накара да се съгласи на техните опити. Ако продължи да вярва на Джон, тогава бележката, която накъса и пусна в тоалетната, е била лъжа с подписа на баща й. И в двата случая болката, цената, е огромна. За това ли човек става голям? За да понася такава болка? Да плаща такава цена? Ако е така, тя се надява да умре млада.
Спомни си как вдигна поглед от Некромант онзи първи път и видя усмивката на Джон… нещо в тази усмивка не й хареса. Спомни си, че никога не е имала истинско интуитивно усещане за него, сякаш беше затворен или… или…
Чарли се опита да отхвърли мисълта,
(или мъртъв отвътре)
но тя не желаеше да си отиде.
Той не е такъв. Не е! Ужасът му по време на късото съединение. Историята за стореното му от онези конгци. Възможно ли бе да е лъжа? Възможно ли бе с това съсипано лице като потвърждение?
Тя мяташе наляво-надясно глава по възглавницата, наляво-надясно в безкрайно несъгласие. Не искаше да мисли за това, не искаше, не искаше.
А не можеше да престане.
Да допуснем… да допуснем, че са предизвикали късото съединение. Или да допуснем, че то е станало само… а той го е използвал?
(НЕ! НЕ! НЕ! НЕ!)
Но мислите вече се бяха изплъзнали от контрола на съзнанието й и с някаква неумолима, студена решителност обикаляха този болезнен въпрос. Тя беше умно момиче и внимателно проследяваше логичната си верига, брънка по брънка, повтаряйки си ги, както горчиво каещ се грешник сигурно повтаря ужасните си молитви на пълно откровение и отчаяние.
Спомни си един филм, който бе гледала някога по телевизията, „Старски и Хъч“. В него напъхаха в затвора едно ченге, в килията на лошия човек, който знаеше всичко за обирите. Ченгето, което се преструваше на затворник, бе тяхната „връзка“.
Джон Рейнбърд „връзка“ ли е?
Баща й твърди, че да. А защо да я лъже баща й?
На кого вярваш? На Джон или на татко? На татко или на Джон?
Не, не, не повтаряше постоянно, монотонно съзнанието й… без никакъв ефект. Измъчваха я съмнения, каквито никое осемгодишно момиченце не би трябвало да понася. И когато заспа, дойде и сънят. Само че този път видя лицето на силуета, който закриваше светлината.
11
— Добре де, какво има? — свадливо попита Хокстетър.
Тонът му показваше, че ще е най-добре да е нещо страхотно, дяволски важно. Той гледаше неделния филм на Джеймс Бонд у дома си, когато телефонът иззвъня и един глас му съобщи, че е възможно да изникне проблем с момиченцето. Хокстетър не дръзна да разпитва за характера на проблема по отворената линия. Направо тръгна, както си беше, по чифт изпръскани с боя дънки и тениска.
Пристигна изплашен, задъвкал хапче, за да уталожи кипенето на киселините в стомаха си. Бе целунал жена си за довиждане и в отговор на вдигнатите й вежди беше обяснил, че е възникнал дребен проблем с едно от съоръженията и ще се върне веднага. Зачуди се какво ли би казала, ако знаеше, че „дребният проблем“ може всеки момент да го убие.
Сега стоеше тук, загледан в призрачния инфрачервен монитор, с който наблюдаваха Чарли, когато лампите бяха изгасени, и отново копнееше всичко вече да е свършило и момиченцето да е отстранено. Той никога нямаше да се съгласи на това, ако цялата работа беше един академичен проблем, изложен в поредица от сигурни папки. Но истината беше горяща стена от сгуробетонови блокчета; истината беше точкова температура от над шестнайсет хиляди градуса; истината беше, че Брад Хаук заговори за силите, които движат механизма на вселената; и истината беше, че той ужасно се страхуваше. Имаше чувството, че седи върху нестабилен атомен реактор.
Дежурният, Нири, се обърна при влизането на Хокстетър.
— Кап слезе да я посети около пет — докладва той. — Тя дори не побутна вечерята. Легна си рано.
Хокстетър погледна монитора. Чарли неспокойно се въртеше на ръба на леглото си, напълно облечена.
