Проклятието

статива мишена. Някой отвътре й подхвърли прашка.

— Джина! — викна младежът, който жонглираше с индианските стикове. Ухили се широко, като разкри липсата на няколко предни зъба. Линда рязко седна. Представата й за мъжка красота бе оформена от постоянното гледане на телевизия и сега хубостта на младежа за нея бе помрачена. Хайди престана да си играе с яката на дрехата си.

Момичето подхвърли прашката на момчето. То пусна един от стиковете и започна вместо него да подхвърля прашката. Халек си спомни, че бе помислил — това сигурно е почти невъзможно. Момчето го направи два-три пъти, после й метна прашката обратно и някак си успя да вдигне изпуснатия стик, докато задържаше останалите във въздуха. Тук-таме изръкопляскаха. Някои от местните жители се усмихваха — самият Били също, — но повечето гледаха недоверчиво.

Момичето се отдалечи от поставката с мишената, извади няколко топчета от джоба си и бързо изстреля три право в центъра — плоп, плоп, плоп. Скоро бе заобиколена от момчета (и няколко момичета), които започнаха настойчиво да искат и те да опитат. Тя ги подреди, като ги организираше бързо и ефикасно, сякаш бе учителка от детската градина, която подготвя децата за тоалетната по време на междучасието в 10,15. Две циганчета приблизително на годините на Линда изскочиха от стар фургон и започнаха да ровят из тревата, за да съберат употребената амуниция. Приличаха си като две капки вода, очевидно бяха близнаци. Единият носеше златна халка на лявото си ухо, а брат му носеше съща такава на дясното. Дали по това ги различава майка им, помисли си Били.

Никой нищо не продаваше. Бяха предпазливи. Нямаше и мадам Азонка, която да гледа на карти.

Въпреки това една полицейска кола от Феървю пристигна твърде скоро и от нея слязоха две ченгета. Единият бе Хоупли, шефът на полицията, мъж с груба хубост на около четиридесет години. Част от дейността престана и още майки използуваха затишието, за да хванат отново прехласнатите си деца и да ги отведат. Някои от по-големите протестираха, а Халек видя сълзи в очите на някои от по-малките.

Хоупли започна да разисква нещо с циганина, който бе жонглирал (индианските му стикове, боядисани в ярки червено-сини черти, сега бяха пръснати около краката му), и с по-възрастния мъж с гащиризона. Гащиризонът каза нещо. Хоупли поклати глава. После жонгльорът каза нещо и започна да ръкомаха. Докато говореше, доближи полицая, който придружаваше Хоупли. Сега сцената вече напомняше на Халек за нещо и след миг той се досети. Приличаха на бейзболни играчи, които спорят със съдиите за някой фал.

Гащиризонът хвана ръката на жонгльора и го изтегли една-две стъпки назад, което подсили впечатлението — треньорът се опитва да предпази буйната млада глава от изгонване. Младежът каза още нещо. Хоупли отново поклати глава. Младежът се разкрещя, но поради силния вятър Били чуваше само звуци, но не и думи.

— Какво става, мамо? — искрено запленена попита Линда.

— Нищо, мила — отвърна Хайди. Изведнъж тя делово започна да прибира храната. — Гладна ли си още?

— Да. Татко, какво става?

За миг той едва не й каза: Наблюдаваш класическа сцена, Линда. Тя е от типа на „изнасилването на сабинянките“. Тази сега се нарича изгонването на нежеланите. Но Хайди не сваляше очи от лицето му, устните й бяха СВИТИ И очевидно мислеше, че сега не е моментът за остроумия.

— Нищо особено — успокои я той. — Малко различие в мненията.

Всъщност нищо особено бе точно казано — нямаше отвързани кучета, поклащащи се палки, нито полицейска камионетка, спряна до ъгъла на парка. С почти театрално предизвикателство жонгльорът се отскубна от гащиризона, вдигна индианските си стикове и отново ги заподхвърля. Гневът обаче бе притъпил рефлексите му и този път не можа да се представи добре. Два етика почти веднага паднаха. Единият удари крака му и от децата долетя смях. Помощникът на Хоупли обезпокоено пристъпи напред. Хоупли, без изобщо да губи самообладание, го задържа почти така, както гащиризонът бе задържал жонгльора. Хоупли се облегна на един бряст и мушна палци в широкия си колан, като не гледаше към нещо определено. Каза няколко думи на другото ченге и полицаят извади бележник от джоба си. Той наплюнчи палеца си, отвори бележника и отиде към най-близката кола — преустроена катафалка кадилак от началото на шейсетте години. Започна да пише. Правеше го с прекалена показност. Когато свърши, отиде до микробуса фолксваген.

Гащиризонът се приближи до Хоупли и започна припряно да му говори. Хоупли сви рамене и погледна настрани. Другият полицай се премести към една стара лимузина форд. Гащиризонът остави Хоупли и отиде при младежа. Каза му нещо настойчиво, като движеше ръце в топлия пролетен въздух. За Били Халек сцената започна да губи и малкото интерес, който бе представлявала. Вече започваше да не забелязва циганите, които бяха направили грешката да спрат във Феървю по пътя си за никъде.

Жонгльорът рязко се извърна и тръгна към микробуса, като просто остави останалите индиански стикове да паднат в тревата (микробусът бе паркиран зад пикапа с жената и еднорога, нарисувани върху домашно изработения караван). Гащиризонът се наведе да ги събере и междувременно говореше оживено на Хоупли. Хоупли отново вдигна рамене и макар че Били Халек нямаше никакви телепатични способности, той знаеше, че Хоупли се забавлява с това, както знаеше, че той, Хайди и Линда ще имат остатъци от храната и за вечеря.

Младата жена, която бе изстрелвала топчета към мишената, се опита да каже нещо на жонгльора, но той сърдито я подмина и се качи в микробуса. Тя остана за миг загледана в гащиризона, чиито ръце бяха пълни с индиански стикове, после също влезе в микробуса. Халек можеше да изличи останалите си възприятия, но за известно време му бе невъзможно да не забелязва нея. Косата й бе дълга и естествено чуплива, без каквато и да е превръзка. Спускаше се под раменете й като черен, почти варварски порой. Импримираната й блуза и скромната машинно плетена пола навярно бяха купени от магазините „Сиърс“ или „Дж. Пени“, но тялото й бе екзотично като на някое рядко животно от семейството на котките — пантера, чита, северен леопард. Докато се качваше в микробуса, плисетата на полата й се вдигнаха за миг и той видя прекрасното очертание на бедрото й отвътре. В този момент той я пожела много силно и видя себе си върху нея в най-късен нощен час. И в това желание имаше нещо много първично. Върна погледа си върху Хайди, чийто устни сега бяха стиснати така, че бяха побелели. Очите й приличаха на матови монети. Тя не бе видяла погледа му, но бе зърнала повдигането на плисетата и онова, което беше под тях, и бе разбрала отлично.

Ченгето с бележника стоеше загледано, докато момичето се прибра. Тогава затвори бележника си, сложи го в джоба и се върна при Хоупли. Циганките привикваха децата си към каравана. Гащиризонът, чиито ръце бяха пълни с индиански стикове, отново се приближи към Хоупли и му каза нещо. Хоупли решително тръсна глава.

И това беше всичко.

Дойде и втора полицейска кола — аварийните й светлини бавно се въртяха. Гащиризонът я погледна, после обърна очи към парка със скъпите, доказано безопасни пособия за детски игри и навеса за оркестъра. Ленти от крепова хартия все още весело се развяваха от някои напъпили дървета — остатъци от предишната неделя, когато тук бе имало великденски празненства.

Гащиризонът се върна към собствената си кола, която стоеше най-отпред на колоната. Когато запали двигателя й, всички останали го последваха. Повечето бяха шумни и нерегулирани.

Халек дочу, че много бутала липсваха и видя кълбета сив пушек от ауспусите, фургонът на гащиризона потегли с пращене и пукане. Останалите тръгнаха в колона след него, без да обръщат внимание на местното движение, завиха покрай парка и се насочиха към центъра на града.

— Всички са запалили фаровете си! — възкликна Линда. — Че то е като погребение.

— Останали са две сладки — делово се намеси Хайди. — Вземи едната.

— Не искам. Преяла съм. Татко, тези хора…

— Никога няма да имаш осемдесет сантиметра обиколка на бюста, ако не ядеш — каза й Хайди.

— Реших, че не ми трябва осемдесетсантиметров бюст — отговори Линда с тона си на високопоставена дама, с който винаги изумяваше Халек. — В наши дни на мода са задниците.

— Линда Джоун Халек!

— Аз ще взема едната — обади се Халек.