се връща при теб.
— Обаче за уикенда ще се върнете, нали? — избъбри Рики Лий с вцепенени устни. Това бе единствената сламка, за която се вкопчваше в растящото си отчаяние. — За уикенда ще се върнете както винаги, нали така?
— Не знам — каза мистър Ханском и усмивката му беше страшна. — Този път отивам много по-далече от Лондон, Рики Лий.
— Мистър Ханском!…
— Дай тия долари на хлапетата — повтори Ханском и-изчезна в нощта.
— Какво става,
— Човекът се е налял с цяла бъчва къркане, а ти го оставяш да потегли с оная грамадна кола — рече Ани. — Голяма работа си, Рики Лий.
— Нищо му няма.
— Ще се претрепе.
И макар че само преди пет минути бе мислил точно същото, когато светлинките премитаха и изчезнаха зад възвишенията, Рики Лий се обърна към нея и поклати глава.
— Не ми се вярва — каза той. — Ама както изглеждаше тая вечер, не знам дали смъртта е най- страшното, което го чака.
— Какво ти каза?
Той поклати глава. Всичко се объркваше в мозъка му и като цяло се превръщаше в пълна безсмислица.
— Няма значение. Но не ми се вярва вече да го видим тук.
4. Еди Каспбрак си взима лекарството
Ако искате да узнаете всичко за средния американец (или американка) от края на второто хилядолетие, стига ви само да надникнете в шкафчето му за лекарства — поне така твърдят авторитетите. Но, мили Боже, за нищо на света не пропускайте мига, в който Еди Каспбрак отмята настрани огледалната вратичка и с облекчение се отървава от съзерцанието на бледата си физиономия с широко разтворени, втренчени очи.
На горната лавица има Анасин, Екседрин, Екседрин ПМ, Контакт, Гелусил, Тиленол и голям син буркан Викс, в който сякаш се спотайва злокобен сумрак. Имаше шишенце Виварин, шишенце Серутан (Това е Nature’s2, изписано наопаки, гърмяха рекламите още когато Еди Каспбрак ходеше прав под масата) и две шишета магнезиево мляко Филипс — както класическото, което има вкус на тебеширен разтвор, така и новото, което е като тебеширен разтвор с аромат на мента. Голямата бутилка Ролейдс е застанала свойски до още по-голямата бутилка Тумпс. Тумпс пък стои до хапчетата Дай- Джел с аромат на портокал. Както са подредени едно до друго, трите шишета приличат на група странни касички, натъпкани не с монети, а с хапчета.
Втора лавица — витамини, каквито ти душа иска: има Е, има С, има и С с шипков плод. Има В обикновен, В-комплекс и В-12. Има L-лизин, който уж оправял разните досадни кожни проблеми и лецитин, който уж помагал срещу досадното натрупване на холестерин в и около Голямата помпа. Има желязо, калций и рибено масло. Има ежедневни комбинирани хапчета, Маядекс-комплекс и Сентръм-комплекс. А навръх самото шкафче за всеки случай се мъдри гигантски буркан Геритол.
Обиколим ли третата лавица на Еди, ще открием храбрите централни защитници на съвременната медицина Екс-Лакс. Хапчетата на Картър. Благодарение на тях пощенските пратки се движат безпрепятствено от устата на Еди до другия му край. Наблизо до тях Каопектат, Пепто-Бисмол и Препарейшън-Ейч са готови за действие в случай, че пощата се разбърза прекалено или стане болезнена. Има и Тъкс в бурканче със здраво завинтена капачка — това е за окончателно почистване след минаването на пощата, независимо дали става дума само за едно-две анонимни рекламни послания или за специална извънгабаритна пратка. Има Формула 44 против кашлица, Най-куил и Дристан против настинка плюс голямо шише рициново масло. Ако случайно Еди усети, че му дращи на гърлото, тук има тенекиена кутия с хапчета за смучене, а до нея квартет от препарати за гаргара: Хлорасептик, Сепакол, Сепестат в аерозолна опаковка и разбира се добрия стар Листерин, често имитирай, но завинаги ненадминат. Визин и Мурин за очите. Кортаид и Неоспорин за кожата (втората защитна линия, ако L-лизинът не оправдае надеждите), тубичка Окси-5 и пластмасово шишенце Окси-Уош (защото Еди определено предпочита да има по-малко центове, но и по-малко болежки) плюс комплект тетрациклинови хапчета.
А отстрани като свирепи заговорници са се спотаили три опаковки катранен шампоан.
Най-долната лавица е почти празна, но каквото има там вече е сериозна работа — с него шега не бива. С него можеш да летиш по-високо от самолета на Бен Ханском и да се стовариш тъй, че помен да не остане от тебе. Там има Валиум, Перкодан, Елавил и Дарвон Комплекс.
Еди Каспбрак вярваше в девиза на скаутите — винаги готов.
Когато влезе в банята, той мъкнеше син пътен сак. Сложи го на мивката, дръпна ципа и с треперещи ръце взе да мята вътре шишенца, буркани, тубички, бутилки и пръскалки. При други обстоятелства би подреждал лекарствата предпазливо, едно по едно, но сега нямаше време за подобни глезотии. Изборът пред Еди беше прост и жесток: или да се движи без да спира, или да спре колкото да пообмисли какво означава всичко това и просто да умре от страх.
— Еди? — подвикна Майра от долния етаж. — Еди, какво
Еди пусна последната кутийка в сака. Шкафчето бе останало съвършено празно, ако не се брояха шишенцето Мидол на Майра и почти изтисканата тубичка Блистекс. Той помисли малко и грабна тубичката. Посегна да дръпне ципа, поколеба се, после метна в сака и шишенцето. Майра можеше да си купи ново.
— Еди? — раздаде се вече откъм средата на стълбището.
Еди дръпна ципа докрай и излезе от банята като размахваше сака. Беше дребничък мъж с боязливо заешко лице. По-голямата част от косата му бе опадала; последните остатъци стърчаха на безредни рошави кичури. От тежестта на сака забележимо се кривеше на една страна.
Към втория етаж мудно се катереше изумително едра жена. Еди чу как стъпалата възмутено пукат под нейната тежест.
— Какво
Еди не се нуждаеше от психоаналитик, за да знае, че в известен смисъл се е оженил за майка си. Майра Каспбрак беше огромна. Когато преди пет години Еди се ожени за нея, тя беше просто едра, но понякога му минаваше мисълта, че подсъзнанието му още тогава е усещало в нея бъдещите чудовищни размери; нямаше защо да си криви душата, и майка му беше страхотна дебелана. А сега, достигайки площадката на втория етаж, Майра изглеждаше по-грамадна от когато и да било. Беше облечена в бяла нощница, която се извиваше на мощни вълни около бюста и ханша. Изчистено от грима, лицето беше бяло и лъскаво. Изглеждаше изплашена до смърт.
— Налага се да замина за известно време — каза Еди.
— Как така да заминеш? Какво беше онова обаждане?
— Нищо — каза той и изтича по коридора към вградения шкаф.
Остави сака, бутна сгъваемата врата на шкафа и изтласка настрани шестте еднакви черни костюма, увиснали там навъсено като буреносни облаци сред другите, по-пъстри дрехи. На работа винаги носеше един от черните костюми. Приведе се по-навътре, усети мирис на нафталин и вълна н измъкна от дъното обемист куфар. Отвори го и почна да мята вътре дрехи.
Сянката на Майра надвисна над него.
— Каква е тая работа, Еди? Къде отиваш? Кажи ми!
— Не мога да ти кажа.
Тя стоеше, гледаше го и се мъчеше да реши какво да каже или да стори. Мина й мисълта просто да го напъха в шкафа и да подпре вратата с гръб додето му мине меракът за щуротии, но не посмя да направи
