То

може пък и да съм попресилил мънинко, та да знам, че ме слушате с двете уши. Пратиха ме тъдява да видя дали някое дърво не е запречило потока. Сегиз-тогиз стават тия работи. Що пък требе някой освен мене и вас петимата да знае, че не било съвсем тъй. В туй градче напоследък си имаме и по-лоши тревоги от малко разляна помия. Ще пиша в рапорта, че съм открил дървото, после няколко момчурляци дошли и ми помогнали да го издърпам. Обаче имена няма да споменавам. Тъй че хич не се надявайте да ви хвалят зарад разни бентове из Пущинака.

Той бавно огледа петимата. Бен енергично бършеше очите си с носна кърпа; Бил замислено се вглеждаше в дигата; Еди здраво стискаше инхалатора; Стан стоеше, прегърнал Ричи през рамото и готов да щипе — жестоко — ако усети у него намерение да изрече каквото и да било, освен сърдечна благодарност.

— Нямате работа из таквиз мръсни места, момчета — продължи мистър Нел. — Там доле сигур е гмеж от поне шейсетина различни болести. Бунище от едната страна, потоци пикня и мръсна вода от другата, говна и помия, тръни и буболечки, тресавища… нямате работа из таквиз мръсни места. Абе момчурляци, четири чисти градски парка чакат да играете из тях топка по цял ден, а пък аз да ви набарам баш тука. Йесусе Христе!

— А-ама н-н-на нас н-ни ххх-ха-аресва ту-ту-тук — отвърна Бил с внезапно предизвикателство. — Кхххо-о-гато с-с-сме ту-хху-ук, ни-ни-ник-к-кой не ни за-хха-акача.

— Какво рече той? — обърна се мистър Нел към Еди.

— Каза, че когато слезем тук, никой не ни закача — преведе Еди. Гласът му беше тъничък и задавен, но в него се долавяше непоколебима твърдост. — И е прав. Ако идем в парка и речем, че искаме да играем бейзбол, какво мислите ще ни отговорят другите момчета? Дадено бе, коя база искате, втората или третата?

Ричи се изкиска.

— Бре, и Еди пусна Една По-Якичка! И… Недей бе!

Мистър Нел завъртя глава и го измери с поглед.

Ричи си мислеше, че мистър Нел пак ще се ядоса, но белокосият полицай го изненада — изненада всички — с внезапна усмивка.

— Тъй-тъй — каза той. — И на мен ми харесваше доле кога бях хлапищак, да, харесваше ми. Затуй няма да ви пъдя. Ама чуйте ми хубавичко думата сега. — Той ги посочи с пръст един по един и момчетата се посвиха. — Кога слазяте за игри тъдява, искам да сте на тайфа като сега. Заедно. Разбрахте ли?

Всички закимаха.

— И щом викам заедно, значи през цялото време. Без разните му там криеници, дето се разделяте и оставате самички. Всички знаете какво става из градчето. Айде, не забранявам да слазяте тука, щото и да забраня — все тая. Ама за ваше добро стойте заедно и тъдява, и дето и да било. — Той погледна Бил. — Ще спориш ли, драги ми младежо Бил Денброу?

— Н-н-не, сър — каза Бил. — Ще с-с-стоим зъ-зъ-зъ…

— И туй ми стига — кимна мистър Нел. — Дай си ръката.

Бил протегна ръка и мистър Нел я стисна.

Ричи отметна ръката на Стан и пристъпи напред.

— Истина ви думам, мистър Нел, душа-човек сте, тъй да знайте! Убав, убав човек!

Широко ухилен, той посегна, сграбчи грамадната десница на ирландеца и енергично я разтърси. Слисаният мистър Нел имаше чувството, че гледа някаква чудовищна пародия на Франклин Делано Рузвелт.

— Благодаря ти, момче — отвърна мистър Нел и отдръпна ръка. — Май требе мънинко да поработиш над тоя номер. Засега ми мязаш толкоз на ирландец, колкото и Граучо Маркс.

Другите момчета се разсмяха, най-вече от облекчение. Докато се смееше, Стан стрелна Ричи с укоризнен поглед: Кога ще пораснеш, Ричи?

Мистър Нел подаде ръка на всички, като остави Бен за накрая.

— Няма от какво да се срамуваш, само дето си объркал преценката, едро момче. А пък туй доле… от някоя книжка ли го видя?

Бен поклати глава.

— Сам ли го измисли?

— Да, сър.

— Бре, пусто да остане! Помни ми думата, някой ден ще правиш велики дела. Обаче Пущинакът не е място за тях. — Полицаят замислено се огледа наоколо. — Тука никой и нивга няма да стори велико дело. Гадно място. — Той въздъхна. — Събаряйте дигата, драги момчета. Събаряйте я час по-скоро. А пък додето свършите, аз май ще седна да си почина на сянка под тоя тука храст.

При последните думи той се озърна към Ричи, сякаш го насърчаваше за нови щуротии.

— Да, сър — смирено отвърна Ричи и млъкна.

Мистър Нел кимна доволно и момчетата се юрнаха на работа, като пак се озъртаха към Бен — този път за да им покаже как най-бързо да съборят построеното по негови указания. Междувременно полицаят измъкна изпод мундира си плоско кафяво шише и отпи солидна глътка. Закашля се, после въздъхна мощно и огледа децата с навлажнени, благодушни очи.

— Ами като какво ли ще да е туй у шишенцето ви, благородни сър? — обади се Ричи, нагазил до колене във водата.

— Ричи, няма ли да си затваряш човката? — изсъска Еди.

— Туй ли? — Леко изненадан, мистър Нел се взря в Ричи, после сведе поглед към бутилката. Тя нямаше никакъв етикет. — Туй е един божествен сироп за кашлица, мойто момче. Дай сега да те видим е ли можеш да си толкоз чевръст с ръцете, колкото и с езика.

3.

Доста по-късно Бил и Ричи крачеха един до друг по Уичъм стрийт. Бил тикаше Силвър; след усилията първо по строежа, а после и по събарянето на дигата, просто не му оставаше енергия за да подкара огромния велосипед. И двете момчета бяха мръсни, рошави и грохнали от умора.

Стан бе попитал не искат ли да му дойдат на гости и да поиграят „Монопол“, дама или нещо подобно, но никой не прояви желание. Ставаше късно. Бен обяви с немощен и потиснат глас, че се прибира у дома да види дали някой не му е донесъл библиотечните книги. Имаше известна надежда, защото по правилник в картончетата непременно се вписваше не само името, но и адресът на читателя. Еди каза, че щял да гледа по телевизията „Рок шоу“ — тая вечер щял да участвува Нийл Седака, та искал да го види дали е негър. Стан му рече да не се прави на глупак, Нийл Седака бил бял, личало си още щом го чуеш. Еди заяви, че от слушане нищо не си личи; до миналата година бил твърдо уверен, че Чък Бери е бял, обаче като го показали в „Естраден подиум“, той се оказал черен.

— Добре, че майка ми и досега го мисли за бял — добави Еди. — Ако разбере, че е негър, сигурно ще ми забрани да го слушам.

Стан предложи да се обзаложат на четири книжки с комикси, че Нийл Седака е бял и двамата се отправиха към дома на Еди, за да решат спора.

Останаха само Бил и Ричи, упътени в посока, която след известно време щеше да ги изведе пред дома на Бил. Почти не разговаряха. Ричи неволно се замисли за разказа на Бил как снимката завъртяла глава и намигнала. И въпреки умората му хрумна нещо. Беше безумно… ала и някак обаятелно.

— Били, момче младо — каза той. — Ха да спрем за мънинко. Дай на стария човек пет минутки отдих. Инак умирвам.

— Д-де тоз къ-ъ-смет — отвърна Бил, но все пак спря, внимателно положи Силвър върху тревата край Семинарията и двамата седнаха на широките каменни стъпала пред натруфената викторианска сграда от червени тухли.

— К-какъв ден — мрачно промърмори Бил. Под очите му се тъмнееха червеникави кръгове. Лицето му изглеждаше бледо и изнурено. — К-като стигнем до нас, взе-е-еми да в-в-врътнеш един телефон на в- вашите. И-инак ще се п-побъркат.

— Аха. Ще се побъркат като нищо. Слушай, Бил…