Тъмната кула

Тед и Динки се втурнаха напред точно в момента, в който Пимли Прентис се обърна и ги видя. Той се вгледа недоумяващо в Трампас, след което им кресна да спрат — да спрат в името на Пурпурния крал.

Финли о’ Тего извади пистолета си, но преди да успее да се прицели, Данийка Ростов се хвърли върху него, драскайки и хапейки го като бясна котка. Момичето не беше много леко, ала внезапното нападение така го изненада, че Невестулката за малко да загуби равновесие и да се строполи на земята. Тахийнът обаче бързо възвърна самообладанието си и обгърна шията на девойката с ръка, изблъсквайки я настрани, но дотогава Тед и Динки вече се бяха отдалечили на значително разстояние и всеки момент щяха да изчезнат сред гъстия дим.

Финли стисна пистолета с две ръце, пое си дълбоко дъх, задържа го и натисна спусъка. От ръката на стареца рукна кръв и той залитна; копелето Ърншоу обаче го улови и двамата се скриха зад ъгъла на „Шапли“.

— Идвам, мили мои! — излая Невестулката след тях. — Идвам и когато ви спипам, ще ви се прииска никога да не сте се раждали! — Ала след като я изрече, заплахата му се стори клиширана и изпразнена от съдържание.

Вече всички обитатели на „Алгул Сиенто“ — Разрушители, тахийни, кан-той с кървави червени дупки, зейнали на челата им като допълнителни очи — тичаха на юг. Тогава Шефът на охраната видя нещо, което никак не му хареса: Разрушителите и само Разрушителите бързаха натам с вдигнати ръце. Ако откъм южните ограждения имаше още опустошители, щяха прекрасно да знаят по кого да стрелят, нали така?

И…

В стаята си на третия етаж на дома „Корбет“ Шийми Руиз, който продължаваше да стои на колене, кашляйки от дима, който нахлуваше през разбития прозорец, бе възнаграден с откровение… или това бе просто неговото въображение — изберете сами. Както и да е, той скочи на крака, а очите му, които обикновено гледаха дружелюбно, макар и с известно притеснение на заобикалящия го свят, бяха по-бистри от всякога и изпълнени с радост.

— ЛЪЧЪТ КАЗВА БЛАГОДАРЯ! — извика той на празната стая. Сетне се огледа наоколо, щастлив като Ебънизър Скрудж61 след прозрението, че духовете са изчезнали, и се втурна към вратата, както си беше по чехли. Едно остро парче стъкло прониза стъпалото му — носейки смъртта му на върха си; горкият Шийми, кажете Дискордия, — но понесеният на крилете на възторга телепорт изобщо не го усети. Той хукна по коридора и се спусна по стълбите, вземайки по няколко стъпала едновременно.

На площадката на втория етаж се натъкна на възрастна дама (също Разрушител) на име Бел О’ Рурк. Шийми я сграбчи за раменете, разтърси я и извика въодушевено в смаяната й физиономия:

— ЛЪЧЪТ КАЗВА БЛАГОДАРЯ! ЛЪЧЪТ КАЗВА, ЧЕ ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОПРАВИ! НЕ Е КЪСНО! СПРЯХМЕ ТОЧНО НАВРЕМЕ!

Сетне се втурна напред, за да разгласи добрата вест (добра за него, де) на всички останали, и…

На главната улица Роланд погледна първо към Еди Дийн, а после и към Джейк Чеймбърс.

— Идват — рече Стрелеца. — Идват и тук ще се намесим ние. Чакайте заповедта ми, после се изправете и нека прицелът ви бъде точен.

ОСЕМНАЙСЕТ

Първи се появиха Разрушителите; те тичаха като обезумели, вдигнали ръце, и прекосиха улицата, без изобщо да забележат нито Еди, който се бе скрил в касата на „Джем Тиътър“ (мъжът на Сузана бе разбил витрината от трите страни с дръжката на револвера, който някога бе принадлежал на Роланд), нито Джейк (притаил се в стария форд, паркиран пред плезънтвилската хлебарница), нито Роланд (заел позиция зад един манекен на витрината на модния бутик).

Бегълците стигнаха отсрещния тротоар и се заозъртаха недоумяващо наоколо.

„Махайте се оттук — помъчи се да им внуши Роланд. — Махайте се оттук! Тръгнете по алеята и гледайте да се отдалечите колкото се може повече.“

— Хайде! — извика един от тях и те се втурнаха по алеята между книжарницата и дрогерията на Хенри Греъм. В този момент на главната улица дотичаха още трима Разрушители, а след тях се появи и първият от стражите — човек, вдигнал пистолета до изплашеното си, ококорено лице. Роланд го взе на мушка… ала не натисна спусъка.

Скоро дойдоха още надзиратели; както Роланд очакваше (и се надяваше) те се разпръснаха, опитвайки се да обградят поверениците си. Явно смятаха да попречат на бягството да се превърне в бунт.

— Стройте се в две колони! — изграчи някакъв тахийн с глава на гарван. — Стройте се в две колони и ги подберете между вас, в името на бащите ви!

Един от другите — червеноглав тахийн с разпасана риза — му кресна:

— Ами оградата, Джакли? Какво да правим, ако се юрнат към оградата?

— Нищо, Каг, просто…

Един от Разрушителите изкрещя, когато се опита да се промъкне покрай гарвана, и той — Джакли — го блъсна толкова силно, че горкият човечец полетя с разперени ръце към паважа.

— Стойте един до друг, червеи такива! — изсъска тахийнът. — Щом искате, бягайте, но поне спазвайте някакъв ред! — Сякаш в случилото се имаше някакъв ред, помисли си Роланд злорадо. Сетне гарваноглавият извика на онзи на име Джакли: — Остави двама-трима да се изпържат — останалите веднага ще си научат урока!

Ако Еди или Джейк бяха започнали да стрелят в този момент, нещата щяха сериозно да се усложнят, но стрелците можеха да чакат. Те наблюдаваха от укритията си как персоналът на „Синия рай“ се опитва да въдвори някакво подобие на ред сред бушуващия хаос. Появиха се още стражи; Джакли и червеноглавият им заповядаха да се строят в две редици, образувайки коридор от двете страни на улицата. Неколцина Разрушители успяха да се изплъзнат, ала повечето останаха впримчени между слугите на Пурпурния крал.

В този миг се появи един нов тахийн с глава на невестулка, който пое командването от онзи на име Джакли. Той потупа двама-трима Разрушители по гърбовете, при което те се втурнаха изплашени напред.

На юг от главната улица някой извика:

— Жиците са срязани! — След което друг добави: — Май стражите са мъртви! — Тази думи бяха последвани от ужасен писък и Роланд бе повече от сигурен, че някой нещастен телепат току-що се бе натъкнал на нечия отрязана глава в тревата.

Виковете на потресените Разрушители още не бяха заглъхнали, когато Динки Ърншоу и Тед Бротиган се появиха между хлебарницата и магазина за обувки — толкова близо до скривалището на Джейк, че той можеше да се протегне и да ги докосне. Спомощникът беше ранен. Десният ръкав на ризата му бе почервенял от лакътя надолу, но старецът се държеше на крака — макар и с помощта на Динки, който го крепеше с една ръка. Щом се изплъзнаха от стражите, Тед се обърна и погледна точно към мястото, където бе застанал Стрелеца, след което двамата поеха по алеята и се скриха от погледа му.

Това означаваше, че бяха в безопасност… поне за известно време. Ала къде беше голямата клечка? Къде беше Прентис — човекът, който управляваше това омразно място? Роланд искаше както него, така и онзи тахийн с муцуна на невестулка — отрежи главата на змията и змията умира. Не можеха да чакат повече. На главната улица почти не бяха останали Разрушители; Стрелеца не смяташе, че сай Невестулка ще стои тук още дълго — напротив, щеше да се опита да попречи на поверениците си да преминат през оградата. Естествено, че нямаше да стигнат далеч в тази безплодна и пустееща земя, ала тахийнът сигурно си мислеше, че щом в северната част на „Алгул Сиенто“ има опустошители, бе напълно възможно в южния му край да чакат спасителни отряди, които да…

И ето че най-сетне се появи, слава на боговете и на Ган — сай Пимли Прентис, Девар-лорд на „Синия рай“. Той се олюляваше, докато вървеше, и по изражението му си личеше, че е потресен от случилото се. Личният му пистолет се поклащаше в кобура под месестата му ръка, а от носа и едното му око течеше кръв, сякаш вълненията му бяха дошли в повече и нещо се бе скъсало вътре в главата му. Той се приближи до Невестулката, кла туткайки се като пиян — впоследствие, когато печалното събитие вече се бе случило, Роланд щеше да се обвинява, че не бе обърнал достатъчно внимание на тази походка; — навярно за да