Тъмната кула

поеме командването на операцията. От кратката им, но гореща прегръдка, която едновременно даряваше и получаваше утеха, Стрелеца разбра всичко, което искаше да узнае за близостта на отношенията им.

Той насочи револвера си към главата на Прентис, натисна спусъка и видя как във въздуха се разхвърчаха кръв и косми. Девар-лордът разпери ръце към мрачното небе и се строполи в краката на потресения тахийн.

Сякаш в отговор на случилото се атомното слънце се включи в същия миг и лъчите му изпълниха света с ярката си светлина.

— Хайл, стрелци, избийте ги до крак! — извика Роланд и дясната му длан се стрелна към петлето на револвера му — тази древна машина за убиване, — в типичен каубойски маниер. Той успя да повали четирима, преди стражите — наредени като глинени патета в панаирджийско стрелбище — да осъзнаят какво става, камо ли да реагират на изстрелите му. — За Гилеад, за Ню Йорк, за Лъча, за вашите бащи! Чуйте ме, чуйте ме! Повалете всички! ИЗБИЙТЕ ГИ ДО КРАК!

Така и сториха; Стрелеца от Гилеад, бившият наркоман от Бруклин, самотното дете, някога известно на госпожа Грета Шоу като ’Бама. А зад тях, от юг, носейки се през облаците дим с триколесния си скутер (който се бе отклонил само веднъж от неотклонния си курс, за да заобиколи прегазения труп на икономката Гами Кели), дойде и четвърти — жената, членувала в Националната асоциация за права на цветнокожите, някогашна привърженичка на „пасивната съпротива“, която бе поела — непоколебимо и веднъж завинаги — по пътя на оръжието. Сузана застреля трима пипкави човешки стражи и един страхлив тахийн. Той носеше пушка на гърба си, ала дори не се опита да я използва; вместо това вдигна лъскавите си, покрити с перушина ръце — главата му напомняше мечешка муцуна — и помоли за милост. Тъмнокожата жена, която никога нямаше да забрави какво се бе случвало тук (да не говорим за стриваните на пюре детски мозъчета, с които хранеха Лъчеубийците за по-голяма ефективност), не изпълни молбата му, ала обстоятелството, че го лиши бързо от жалкия му живот, без да му причинява допълнителни страдания, само по себе си представляваше истински акт на милосърдие.

Когато триколесният скутер излезе на улицата между киното и фризьорския салон, стрелбата вече бе престанала. Финли и Джакли умираха; Джеймс Кагни лежеше бездиханен, а човешката му маска бе съдрана от отблъскващата му плъхоподобна муцуна; а до тях се търкаляха още поне трийсетина умиращи стражи. Доскоро безупречните канавки на Плезънтвил преливаха от кръвта им.

Останалите стражи навярно се криеха, уверени, че са нападнати от стотина или повече опитни бойци, опустошители от Бог знае къде. Повечето Разрушители вече се намираха на затревените площи между главната улица и южните наблюдателници, сгушени един до друг като овце, каквито и бяха. Тед вече бе започнал да се грижи за тях, без да обръща внимание на кървящата си ръка.

После целият северен контингент на армията от опустошители се появи в началото на алеята до „Джем Гиътър“ — една безнога чернокожа жена, караща триколесен всъдеход. Лявата й ръка бе сграбчила кормилото, докато дясната (в която държеше картечния пистолет) само бе облегната на него. Когато видя камарата трупове на улицата, тя кимна с безрадостно задоволство.

Еди излезе от касата на киното и я прегърна.

— Ей, захарче, как си? — измърка тя, докато обсипваше с целувки врата му по такъв начин, че съпругът й потръпна. Сетне към тях се присъедини и Джейк — лицето му беше пребледняло, но спокойно — и Сузана обгърна с ръка раменете му, за да го придърпа по-близо. Погледът й се спря на Роланд, който стоеше на тротоара до тримата, които бе изтеглил в Средния свят. Револверът му се поклащаше до лявото му бедро. Можеше ли да почувства копнежа, изписан на лицето му, запита се Сузана. Съзнаваше ли изобщо, че той бе там? Тъмнокожата жена се съмняваше.

— Ела тук, Гилеад — рече тя. — Това е групова прегръдка, а ти си част от групата.

За момент той сякаш не разбра поканата или пък се престори, че не я разбира. Сетне пристъпи напред, спирайки се да прибере пистолета в кобура и да вдигне Ко, и застана между Джейк и Еди. Четириногият им приятел веднага скочи в скута на Сузана, като че ли това бе най-естественото нещо на света. После Стрелеца обгърна с едната си ръка кръста на Еди, а с другата — този на Джейк. Сузана се протегна нагоре (пухкавото зверче задраска комично с лапички, за да се задържи на мястото си) и обви с ръце врата на Роланд, целувайки го по загорялото от слънцето чело. Джейк и Еди се засмяха. Техният дин също се засмя — така се смеем, когато сме изненадани от щастието.

Искам да ги видите така; искам да ги запомните така и да ги запомните добре. Ще го направите ли? Те са скупчени около триколесния скутер на Сюз, прегърнати след победата, която съвсем заслужено спечелиха. Искам да ги видите така, но не защото са извоювали велика битка — те знаят това по-добре от всеки друг, — а защото в този момент са ка-тет за последен път. Историята за тяхната задруга свършва тук, на тази бутафорна улица и под това изкуствено слънце; останалата част от разказа ми ще бъде кратка и жестока в сравнение с онова, което сте чули от мен досега. Защото, когато един ка-тет се разпадне, краят винаги настъпва бързо.

Кажете сбогом.

ДЕВЕТНАЙСЕТ

Пимли Прентис гледаше през кървавата пелена, спуснала се над умиращите му очи, как по-младият от двамата мъже се отделя от общата им прегръдка и се приближава към Финли о’ Тего. Стрелецът видя, че Невестулката още мърда, и приклекна на едно коляно до него. Тъмнокожата жена, вече слязла от триколесния си всъдеход, и момчето започнаха да обикалят останалите жертви и да доубиват тези, които бяха още живи. Въпреки че бе тежко ранен в главата (а може би тъкмо поради тази причина), Пимли си даде сметка, че това бе по-скоро проява на милосърдие, отколкото на жестокост. Девар-лордът предполагаше, че след като приключат с това, ще се съберат с остатъка от страхливите си, притворни приятели, за да претърсят всички сгради в „Синия рай“ за оцелели стражи, които ще застрелят. „Няма да намерите много, мили пъзльовци — помисли си той. — Вече очистихте две трети от подчинените ми.“ А колко опустошители бяха повалили те на свой ред? Доколкото Пимли бе запознат, нито един.

Но май можеше да направи нещо по въпроса. Дясната му ръка бавно и мъчително запълзя към кобура под лявата му мишница, където се намираше верният му пийсмейкър.

Междувременно Еди бе допрял дулото на гилеадския си револвер с ръкохватки от сандалово дърво до главата на Човека-невестулка. Пръстът му тъкмо щеше да натисне спусъка, когато видя, че тахийнът, който беше прострелян в гърдите, кървеше силно и явно всеки момент щеше да издъхне, го гледа съсредоточено, явно беше в съзнание. В очите му се четеше и нещо друго, ала Еди не го бе грижа за това. Нещо като презрение. Младият мъж вдигна поглед и зърна Сузана и Джейк, които проверяваха жертвите в източната част на полесражението, зърна Роланд, който стоеше на тротоара и говореше с Динки и Тед, докато превързваше ръката на беловласия мъж. Двамата бивши Разрушители го слушаха внимателно и макар че на лицата им бе изписано съмнение, кимаха с глави.

Съпругът на Сузана отново насочи вниманието си към умиращия тахийн.

— В края на пътеката си, приятелю — рече му той. — Искаш ли да кажеш нещо, преди да излезеш на полянката?

Финли кимна.

— Кажи го тогава, друже. Обаче бъди кратък, ако искаш да го кажеш цялото.

— Ти и ония сте едни страхливи псета! — процеди с усилие Човекът-невестулка. Вероятно бе улучен в сърцето — или поне така го чувстваше, — но щеше да каже това; трябваше да го каже, и щеше да накара проклетото си сърце да бие, докато не изрече всичко, което искаше да каже. Едва тогава щеше да издъхне и да посрещне мрака. — Притворни бъзливи псета, избиващи хората от засада. Това искам да кажа.

Еди се усмихна безрадостно.

— А какво да кажем за страхливите псета, които използваха деца, за да унищожат целия свят от засада, приятелю? Цялата вселена?

Тахийнът примигна, сякаш изобщо не очакваше подобен отговор. Навярно не очакваше никакъв отговор — освен последния куршум.