Тъмната кула

изплува мисълта, че няма да успее да се добере до пистолета на Скоутър. Или до който и да е пистолет.

Мия изкрещя отново, обръщайки се към непознат бог на непознат език. Когато се опита да повдигне горната половина на тялото си, сестрата — Алая, Сузана си помисли, че май се казваше Алая, — я натисна надолу, а лекарят нададе отсечен вик, явно доволен от развоя на събитията. Дори захвърли форцепса, който държеше.

— Защо направи това? — поиска да разбере Сейър. Чаршафите под разтворените крака на ничията дъщеря бяха подгизнали от кръв, а в гласа на боса се долавяше загриженост.

— Няма да ми трябват! — отвърна небрежно Скоутър. Тялото й е идеално развито за раждане на бебета. Може да изцвъка една дузина на нивата, а после да продължи да събира ориза. Ей го и малкия юнак — чистичък и здравичък, като на картинка!

Лекарят тъкмо щеше да се пресегне за най-големия леген, който стоеше на съседното легло, ала реши, че няма време, и напъха розовите си, непокрити от ръкавици ръце в цепнатината между бедрата на Мия. Този път, когато Сузана се опита да се придърпа към ничията дъщеря, Строу не й попречи. Всички присъстващи — и отрепките, и вампирите — наблюдаваха като омагьосани последния етап от раждането на младенеца, струпаше се в долната част на двете събрани едно до друго легла. Само Строу продължаваше да стои до Сузана. Вампирът с електрическия меч веднага беше понижен — тъмнокожата жена реши, че първият куршум трябва да попадне в отрепката до нея.

— Още веднъж! — извика Скоугър. — Заради бебето!

Подобно на отрепките и вампирите, и Мия бе забравила за Сузана. Изпълнените й както с физическа, така и с душевна болка очи не се откъсваха от Сейър.

— Мога ш да го запазя, сър? Моля ви, кажете ми, че мога, макар и за съвсем кратко време!

Той я хвана за ръката. Маската, която прикриваше истинското му лице, се усмихна.

— Да, скъпа моя — рече. — Мъничето ще остане при тебе още дълги години. Само се напъни още веднъж.

— Мия, не вярвай на лъжите му! — изкрещя Сузана, ала викът й не отиде никъде. А може би така беше по-добре. Навярно бе най-добре да я забравят за известно време.

Тъмнокожата жена насочи мислите си в друга посока.

— Джейк! Джейк! Къде си?

Никакъв отговор. Лошо. Моля те. Господи, направи така, че да не му се случи нищо лошо!

„А може би момчето е твърде заето. Бяга… крие се… бие се. Мълчанието му не означава непременно, че е…“

От устата на Мия се изсипа цяла серия ругатни, докато продължаваше да се напъва с всички сили. Устните на разтеглената й вагина се разтвориха още по-широко. От утробата й избликна още кръв — делтовидното петно на чаршафа под нея увеличаваше размерите си. И в този миг през пурпурната пелена Сузана зърна нещо като корона, обагрена в черно и бяло. Бялото беше кожа. Черното — коса.

После черното и бялото започнаха да чезнат в пурпурното и тъмнокожата жена си помисли, че бебето е решило да се върне обратно в утробата на майка си, че още не е готово за срещата си със света, ала на Мия, изглежда, й бе писнало да чака появата му на бял свят. Тя се напъна с всички сили, които й бяха останали, вдигнала треперещите си юмруци пред присвитите си очи, оголила здраво стиснатите си зъби. Вената на челото й тревожно пулсираше, а на шията й изпъкваше друга.

— Х-А-А-А-А-А-А-Й-Д-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е! — извика тя. — КОМАЛА, КОПЕЛЕНЦЕ ТАКОВА! КОМАЛА-ЕЛА-ЕЛА!

— Дан-тет — измърмори Джей, Човекът-ястреб, и останалите подхванаха с благоговеен шепот:

— Дан-тет… дан-тет… комета дан-тет. — Пришествието на малкия бог.

Този път главата на бебето не само се показа, но направо се изстреля напред и Сузана видя ръчичките му, притиснати към омазаните му е кръв гърди, и малките му юмручета, които потрепваха неуверено. Видя сините очи — широко отворени и поразителни както със знанията, скрити в тях, така и с приликата с очите на Роланд. Видя черните като сажди ресници. Потях проблясваха миниатюрни капки кръв, подобни на рубини. Тъмнокожата жена забеляза — и навярно никога нямаше да го забрави — как долната устна на младенеца се впи за миг във вътрешната срамна устна на майчиното влагалище. После устичката му се разтвори и разкри перфектната редица малки зъбчета на долната му челюст. Те бяха напълно обикновени — не бяха нито кучешки, нито някакви бивни, — но само от гледката на зъби в устата на току-що родено бебе по гърба на Сузана пробягаха хладни тръпки. Същата реакция предизвика и пенисът на мъничето — необичайно голям и напълно възбуден. Тъмнокожата жена прецени, че бе по-дълъг от кутрето й.

Виейки от болка и щастие, Мия се повдигна на лакти; изпъкналите й очи създаваха впечатлението, че всеки момент ще изскочат от орбитите си, а от ъгълчетата им бликаха сълзи. В момента, в който Скоутър ловко пое бебето, тя се протегна и сграбчи здраво китката на Сейър. Босът извика от болка и се опита да изтръгне ръката си, но със същия успех можеше да пробва… да се освободи от хватката на заместник- шерифа в Оксфорд, щата Мисисипи. Благоговейният напев на отрепките и вампирите бе утихнал и за няколко секунди в болничната зала се възцари мъртвешка тишина. На фона на това безмълвие изостреният слух на Сузана долови хрущенето на костите в китката на мъжа с жълтия блейзър.

— ЖИВО ЛИ Е? — кресна Мия в изуменото лице на Сейър. От устата й хвърчаха пръски слюнка. — КАЖИ МИ, ПЪРШИВ ПЕДЕРАСТ ТАКЪВ, ЖИВО ЛИ Е МЪНИЧЕТО МИ?

Скоутър повдигна бебето така, че лицата им се оказаха на едно равнище. Погледът на кафявите очи на лекаря се срещна с пронизващия син взор на младенеца. Докторът го държеше във въздуха, а възбуденият член на новороденото стърчеше войнствено във въздуха. В този миг Сузана ясно забеляза пурпурния белег на лявата пета на бебето — сякаш то бе потопило крачето си в кръвта на майка си, преди да напусне завинаги утробата й.

Вместо да плесне мъничето по дупето, Скоутър си пое дълбоко дъх и го издиша директно в очи те на новороденото. Го примигна в комичното си (и определено човешко) изумление. После на свой ред си пое въздух, задържа го за момент и издиша. Може и да беше Крал на кралете или разрушител на светове, ала се впусна в живота също както повечето деца — с гневен вик. При този вик от очите на Мия отново избликнаха сълзи — този път на радост. Демоничните същества, събрали се край родилката, бяха верни слуги на Пурпурния крал, ала въпреки това не можаха да останат безразлични към събитието, на което току-що бяха станали свидетели. Те избухнаха в аплодисменти и смях, а Сузана, за голямо нейно възмущение, също се присъедини към тях. Когато чу този шум, бебето се заозърта наоколо, хвърляйки изумени погледи към присъстващи те.

По страните на родилката се стичаха сълзи, а от носа й бе провиснал прозрачен сопол, когато тя протегна ръце към мъничето си.

— Дай ми го! — проплака Мия, ничия дъщеря и майка на едното. — Дай ми да го подържа, моля аз, дай ми да подържа своя син! Дай ми да подържа мъничето си! Дай ми да подържа безценното си!

В този момент младенецът обърна глава в посоката, откъдето идваше майчиният му глас. Навярно Сузана би казала, че подобно нещо е невъзможно, както, разбира се, би казала същото и за бебе, родено с отворени очи, пълна със зъби уста и надървен член. Във всичко останало обаче мъничето на Мия й изглеждаше напълно нормално — пухкаво и закръглено, с пропорционални крачета и ръчички, човешко и следователно много сладко. Да, естествено, на петата му имаше родилно петно, но нима децата, които се раждаха с подобни белези, бяха малко? Нали и баща й се бе родил с червени ръце, ако семейните легенди казваха истината… Белегът на петата дори нямаше да се вижда — освен в случаите, когато детето бе на плажа.

Продължавайки да държи новороденото пред лицето си, Скоутър се обърна към Сейър. Настъпи кратка пауза, по време на която Сузана лесно можеше да сграбчи автоматичния пистолет на лекаря, но това изобщо не й мина през ума. Беше забравила за телепатичния вик на Джейк, както и за странното посещение на Роланд и съпруга й. Също като Джей, Строу, Хейбър и останалите тъмнокожата жена бе напълно погълната от появата на бебето в този стар, изнурен и изхабен свят.

Сейър кимна почти незабележимо и лекарят отпусна бебето Мордред, което продължаваше да плаче (и да гледа през рамо, явно търсейки майка си), в треперещите от очакване ръце на Мия.

Ничията дъщеря веднага го завъртя, за да го разгледа, и сърцето на Сузана застина от тревога и ужас.