Тъмната кула

Защото Мия беше полудяла. Личеше си от блясъка в очите й; от начина, по който устните й едновременно се усмихваха и зъбеха, докато слюнката се стичаше по брадичката й — розова и гъста от кръвта, бликаща от прехапания й език, — ала най-страшен беше тържествуващият й смях. Естествено, с течение на времето можеше да дойде на себе си, но…

— Кучката нивга няма да се върне каза Дета без капка съчувствие. — Тежко и се отрази таз бременност и мръсницата не издържа. За нея всичко свърши и ти го знаеш не по-зле от мен.

— О, колко е красив! — мърмореше си Мия. — Какви сини очички имаш, каква бяла кожа — като небето, преди да завали първият сняг в Широземието! Циценцата ти са като малки ягодки, а пишлето и топките ти са гладки като прасковки! — Тя се огледа наоколо — погледът й се спря първо на Сузана, без изобщо да я разпознае, след което обходи и останалите. — Вижте мъничето ми, мухлъовци и недоносчета! Вижте безценното ми бебенце, сладкото ми момченце! — Ничията дъщеря крещеше, изискваше вниманието им, смееше се с обезумелите си очи и плачеше, изкривила зловещо устата си. — Вижте за какво се отказах от вечността! Вижте моя Мордред, вижте го много добре, защото няма да видите друг като него!

Дишайки тежко, тя покри изцапаното с кръв личице на бебето с целувки, докато не заприлича на пияна жена, опитваща се да си сложи червило. Ничията дъщеря се смееше и целуваше пухкавата двойна брадичка на новороденото, зърната му, пънчето, щръкналия му пенис, вдигайки го все по-нагоре е треперещите си ръце. Детенцето, което възнамеряваше да нарече Мордред, я гледаше отвисоко, а на лицето му бе изписан същият комичен израз на изумление. Когато майка му целуна коленете му и всяко пръстче на краченцата му, Сузана чу за пръв път в тази зала примлясващите звуци, съпровождащи кърменето; ала вместо Мордред да суче от майка си, тя смучеше миниатюрните му пръстчета.

ТРИ

„Твоето дете е гибелта на моя дин — хладно си помисли Сузана. — Ако не мога да сторя нищо друго, поне ще се опитам да го застрелям с пистолета на Скоутър. Това едва ли ще ми отнеме и две секунди.“

Като се имаше предвид бързината й — светкавичните й рефлекси на стрелец — повече нямаше и да й трябват. Обаче изведнъж откри, че не може да помръдне. Беше очаквала множество варианти за развоя на тази драма, но не и лудостта на Мия, и сега не знаеше как да действа. Внезапно й хрумна, че всъщност бе извадила голям късмет, когато връзката между тях, осигурена от технологията на „Норт Сентрал Позитроникс“, се бе разпаднала навреме. Ако не бе станало така, навярно сега щеше да бъде луда като Мия.

„Ами ако възстановят тази връзка, сестричке — не смяташ ли, че е най-добре да действаш сега, докато все още имаш тази възможност?“

Само че не можеше и точно там бе проблемът. Беше се превърнала в статуя, хипнотизирана от случващото се около нея.

— Достатъчно! — отсече Сейър. — Работата ти не е да го мляскаш, а да го кърмиш! Ако искаш да остане при теб, побързай! Дай му да суче! Или да му потърся кърмачка? Знаеш ли колко жени ще дадат очите си за такава възможност…

— Да… не… си… ПОСМЯЛ! — смеейки се, извика ничията дъщеря, но измъкна дясната си гърда от горната част на бялата нощница, която носеше, и приближи бебето към набъбналото зърно. Сузана разбираше защо Мия така привличаше мъжете — дори и сега гърдата й представляваше съвършена, увенчана с корал полусфера, предназначена по-скоро за мъжка ръка и страст, отколкото за бебешка уста. За момент мъничето я изгледа с недоумение, а личицето му се удари в зърното и се отдръпна от него, но след това се наведе, розовата му устичка обхвана щръкналата цицка и то започна да суче.

Ничията дъщеря погали сплъстените от кръв къдрици на пеленачето, без да спира да се смее. На Сузана този смях й приличаше на писък.

Тежки стъпки изтрополиха по пода — към събраните легла се приближаваше робот. Изглеждаше досущ като Анди, робота-вестоносец — същия кльощав, дългунест вид, същите електриковосини очи, същото лъскаво, снабдено с многобройни шарнири тяло. В ръцете си държеше голяма стъклена кутия, излъчваща зеленикава светлина.

— За какво е тази шибания? — попита Сейър. Гласът му звучеше раздразнено и недоверчиво.

— Инкубатор обясни Скоутър. — По-добре да се презастраховаме, вместо да съжаляваме впоследствие.

Лекарят се обърна към робота и кобурът, закачен на рамото му, се люшна към Сузана. Това беше прекрасна възможност — най-добрата, която някога щеше да има, — и тъмнокожата жена знаеше това, ала преди да успее да грабне пистолета, мъничето на Мия се промени.

ЧЕТИРИ

Сузана видя червената светлина, пробягваща по гладката кожа на бебето — от темето до петичката с родилното петно. Това не беше отражение — тъмнокожата жена можеше да се закълне, че сиянието се излъчваше от младенеца. Както и преди, бебето лежеше върху изпразнения корем на Мия, притиснало устичка към зърното й, когато изведнъж червената светлина бе последвана от чернота, обгръщайки със светкавична бързина тялото на малкия Мордред, докато не го превърна в тъмен гном, негатив на розовото бебенце, излязло от утробата на ничията дъщеря преди броени минути. В същото време тялото му започна да се сбръчква, крачетата му потънаха в коремчето му, а главата му се плъзна надолу към шията, която се бе издула като на жаба, повличайки със себе си и гърдата на Мия. Сините му очи изведнъж станаха катраненочерни, след което отново възвърнаха предишния си цвят.

Сузана се опита да закрещи, но не можа.

По туловището на новороденото изникнаха големи тумори, които се спукаха и оттам се показаха дълги крайници. Белегът на петата му се запази, но сега се бе преместил на корема му и наподобяваше пурпурния рисунък на паяка черна вдовица. Да, точно така — на корема на Мия сега лежеше едър паяк. Бебето обаче не бе изчезнало напълно някакъв бял израстък стърчеше на гърба на противното членестоного. Доколкото Сузана можеше да види, той представляваше миниатюрно, деформирано лице с блестящи сини точици — очи.

— Какво по… — попита ничията дъщеря, докато отново се надигаше на лакти. От гърдите й шуртеше кръв, която многокракото същество пиеше като мляко, без да разлее нито капка. Сейър стоеше до Мия, застинал неподвижно като истукан, с отворена уста и очи, които сякаш всеки момент щяха да се изстрелят като гюллета от черепа му. Каквото и да бе очаквал от това раждане — каквото и да му бяха казали да очаква — определено не беше това. Шокираното му изражение извика злобна радост у Дета — мъжът с жълтия блейзър приличаше досущ на комика Джак Бени миг преди да разсмее публиката.

В продължение на няколко секунди, изглежда, само Мия разбираше какво се случва, понеже лицето й започна да се удължава от ужас и болка. После усмивката й се възвърна — досущ ангелската усмивка на мадоната. Тя се протегна и погали продължаващото да се променя създание на гърдите й — черния паяк с миниатюрната човешка глава и червеното петно на мъхестия корем.

— Не е ли прекрасен? — изкрещя тя. — Нима синът ми не е прекрасен, нима не е ослепителен като лятно слънце?

Това бяха последните й думи.

ПЕТ

Лицето й не се вкамени, а застина. Бузите, челото и гърлото й, които бяха станали пурпурни от напъването и родилните болки, сега бяха придобили восъчния оттенък на цветове на орхидея, а погледът на блестящите й очи бе прикован в една точка. На Сузана изведнъж й се стори, че наблюдава не жената, лежаща на болничния креват, а рисунката на тази жена. Изключително майсторска рисунка, каквито правят на хартия с въглен и пастелни цветове.