Тъмната кула

Тъмнокожата жена си спомни как се бе върнала в хотел „Плаза Парк Хаят“ след първото си посещение на замъка Дискордия и как бе отишла във Федик след последното си съвещание с Мия. Как небето, замъкът и зъберите на крепостната стена се бяха разкъсали на две. Изведнъж, сякаш мисълта й го бе предизвикала, лицето на ничията дъщеря се раздра от линията на косата до брадичката. Изцъклените й, помътнели очи паднаха на една страна, устните й се разцепиха и внезапно образуваха двойна усмивка, а от пукнатината на лицето й не шурна кръв, а някакъв бял прах с дъх на спарено. Сузана си спомни думите на Т.С. Елиът

(кухи хора пълнени хора глава натъпкана със слама)

и Луис Карол

(да, ти си само една колода карти)

и в този миг дан-тетът на Мия надигна отвратителната си глава от първото си угощение. Сплесканата му е кръв уста се разтвори и той изправи горната половина на тялото си, опирайки се със задните си крайници на корема на мъртвата си майка, след което протегна предните си пипала към лежащата наблизо Сузана.

Отвратителното същество нададе тържествуващ крясък и ако бе избрало точно този момент, за да атакува другата жена, която го бе износила, съпругата на Еди Дийн по всяка вероятност би умряла заедно с Мия. Вместо това то насочи вниманието си към разлятата гърда, откъдето бе вкусил първо мляко, а после кръв… и я откъсна. Звукът от дъвченето му беше отвратителен — влажен и мляскащ. Миг по-късно чудовището се напъха в дупката, която бе направило, и бялото му човешко лице изчезна, докато белият прашец засипваше сплесканата физиономия на ничията дъщеря. Чу се гаден засмукваш звук — сякаш издаван от някаква огромна машина — и Сузана си помисли: „То изпива и последните капки течност, останали в нея, изцежда я до капка! Вижте го само! Вижте го как се подува! Като пиявица на шията на кон!“

Точно в този момент някой заговори на перфектен английски, с интонацията на истински британски джентълмен:

— Моля да ме извините, господа, но искам да ви попитам дали инкубаторът ще ви трябва в крайна сметка? Ситуацията се оказа доста различна, ако не възразявате, че го изтъквам.

Този глас освободи от вцепенението тъмнокожата жена. Тя се повдигна на едната си ръка и сграбчи пистолета на Скоутър с другата. После дръпна, но оръжието бе закопчано с ремък, минаващ през дръжката му, който не му позволяваше да излезе от кобура. Тогава показалецът й намери копчето на предпазителя и го освободи, след което насочи пистолета — както си беше в кобура — към гърдите на лекаря.

— Какво, мам… — започна Скоутър, ала в този момент тъмнокожата жена натисна спусъка със средния си пръст, като същевременно дръпна с всички сили оръжието към себе си. Ремъците, крепящи кобура за рамото на лекаря, издържаха, но по-тънкият, който минаваше през ръкохватката му, се скъса, и докато Скоутър падаше настрани, опитвайки се да разгледа димящата черна дупка в бялата си престилка, Сузана придоби пълен контрол над оръжието. Простреля Строу и вампира зад него — този с електрическия меч. За миг вампирът продължи да стои изправен, взирайки се като хипнотизиран в бога-паяк, който така напомняше на детенце в началото, след което тъмносинята му аура изчезна, последвана от плътта му. Празната му риза, затъкната в празните му сини дънки, остана за известно време във въздуха. После дрехите му се свлякоха на земята.

— Убийте я! — изкрещя Сейър, посягайки към пистолета си. — Убийте тая кучка!

Сузана се отдръпна от паяка, изгърбен над тялото на сплескващата се жена, която го беше родила, мъчейки се да свали шлема, докато се изтъркулваше от леглото. Черепът й бе пронизан от неистова болка, за която съпругата на Еди си помисли, че никога няма да отшуми, ала когато падна на пода, гадното устройство вече не беше на главата й. Каската увисна от едната страна на леглото, а от вътрешността й стърчаха кичури коса… нейната коса. Паякът, раздразнен от внезапното подръпване на майчиното му тяло, засъска ядосано.

Тъмнокожата жена се хвърли под леглото, когато серия изстрели отекнаха във въздуха. Един от куршумите рикошира в пружината и тя издаде силно ПРАНННГ. Видя стъпалата и косматите крака на плъхоглавата медицинска сестра и я простреля в коляното. Отрепката изпищя, обърна се и се отдалечи накуцвайки, като не спираше да вие от болка.

Сейър се наведе, насочвайки пистолета си към тази половина на импровизираното двойно легло, където лежеше Мия. В дюшека вече зееха три димящи дупки. Преди да пробие четвърта, един от крайниците на паяка го погали по бузата, разкъсвайки маската, която отрепката носеше, при което разкри косматата скула отдолу. Сейър извика ужасен и се отдръпна назад, а противното членестоного се обърна към него, издавайки подобни на мяукане звуци. Белият израстък е човешкото лице на гърба му засия, като че ли го предупреждаваше: стой далеч от храната ми. Сетне паякът отново насочи вниманието си към жената, която вече изобщо не приличаше на жена, а по-скоро напомняше на изключително древна мумия, от която бяха останали само прах и парцали.

— Бих казал, че случващото се е малко притеснително — отбеляза роботът, който продължаваше да държи инкубатора в ръце. — Мога ли да се оттегля? Ще се върна, когато ситуацията придобие някаква яснота.

Сузана изведнъж промени посоката си на движение и се измъкна изпод леглото. Две от отрепките си бяха плюли на петите. Джей, Човекът-ястреб, очевидно още не можеше да реши как да постъпи — да остане или да избяга? Тъмнокожата жена прекрати колебанието му, пускайки един куршум в покритата му с кафява перушина глава. Във въздуха се разхвърчаха пера и кръв.

Съпругата на Еди Дийн се поизправи, доколкото можеше, държейки се е една ръка за ръба на леглото, насочила пистолета на Скоутър пред себе си. Вече бе повалила четирима. Плъхоглавата сестра и още една от отрепките бяха избягали. Сейър бе захвърлил оръжието си и се мъчеше да се скрие зад робота с инкубатора.

Сузана застреля двамата останали вампири и отрепката, която приличаше на булдог — май се казваше Хейбър. Той не беше забравил за нея — дебнеше я, държейки пистолега си в готовност, и чакаше момента, в който да я порази. Тъмнокожата жена обаче го изпревари и изпита дълбоко удовлетворение, когато го видя как полита към земята. Хейбър, каза си тя, навярно беше най-опасният.

— Мадам, ако не ви затруднявам, бихте ли ми казали… — започна роботът и Сузана изстреля два куршума в стоманеното му лице, пръсвайки на парчета електриковосините му очи. Бе научила този трик от Еди. В този миг се разнесе оглушителният вой на сирена. Тъмнокожата жена имаше чувството, че ако го слуша твърде дълго, ще оглушее.

— ОСЛЕПИХА МЕ ПРИ ПРЕСТРЕЛКА С ОГНЕСТРЕЛНИ ОРЪЖИЯ! — измуча роботът със същия абсурден, тип „не бихте ли желали още една чаша чай, мадам“ акцент. — НУЛЕВА ВИДИМОСТ, НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОМОЩ, КОД 7, ИЗВЕСТЯВАМ, ЧЕ СЕ НУЖДАЯ ОТ ПОМОЩ!

Сейър направи крачка встрани зад робота, вдигнал високо ръце. Воят на сирената и бръщолевенето на братовчеда на Анди пречеха на Сузана да чуе какво казва, ала тя успя да разчете думите по движението на устните му: „Предавам се, не вярвате ли на честната ми дума?“

Тъмнокожата жена се подсмихна вътрешно на този забавен въпрос, без да осъзнава, че устните й наистина се разтеглиха в усмивка. Ала тази усмивка бе лишена от каквато и да е веселост и съжаление и означаваше само едно — ако разполагаше с време, би накарала отрепката с жълтия блейзър да оближе чуканчетата на краката й, както той бе заставил Мия да оближе ботушите му. Но време нямаше. Сейър разчете присъдата си в усмивката й и се обърна, за да побегне, ала Сузана го простреля два пъти в тила — веднъж за Мия и веднъж за татко Калахан. Черепът на отрепката експлодира сред фонтан от кръв и мозък. Той се подпря на стената, опитвайки се да се задържи за един рафт с някакви апарати и припаси, след което се строполи мъртъв на пода.

Сега Сузана взе на мушка бога-паяк. Миниатюрното човешко лице на косматия му гръб се обърна към нея, а сините очи, чиято прилика с очите на Роланд бе смразяваща, заблестяха.

— Не, не можеш! Не бива! Аз съм единственият син на Краля!

„Не мога ли? — отвърна мислено тъмнокожата жена, прицелвайки се в многокраката гадина. — О, сладурче, сега ще разбереш, че… ужасно… ГРЕШИШ!“

Ала преди да успее да натисне спусъка, зад гърба й отекна изстрел и куршумът профуча на милиметри от