Тъмната кула

— Заповядай — казва й Еди. — Донесъл съм ти горещ шоколад.

Тя не обръща никакво внимание на предложената чаша, защото е погълната от вратата.

— Като онези на плажа е, нали? — пита тя.

— Да — казва Еди.

— Не — казва Джейк в същото време.

— Сама ще разбереш — казват двамата едновременно и се усмихват един на друг.

Сузана минава покрай тях. Вратите, през които Роланд ги беше изтеглил, бяха обозначени със следните надписи: „ЗАТВОРНИКЪТ“, „ГОСПОДАРКАТА НА СЕНКИТЕ“ и „УБИЕЦЪТ“, докато на тази се вижда

Под тези йероглифи пише:

ХУДОЖНИКЪТ

Тъмнокожата жена се обръща, ала Еди и Джейк вече ги няма.

Сентрал Парк също го няма.

Тя се намира сред руините на Луд и се взира в опустошените земи.

В този миг до слуха й достигат четири думи, понесени на крилете на студения и хапещ вятър:

— Не остана… време… побързай…

ОСЕМ

Тя се събужда, обзета от паника, и си мисли: „Трябва да го изоставя… и най-добре да го сторя, преди да съм зърнала Тъмната кула. Ала къде ще отида? И как мога да го оставя да се изправи сам срещу Мордред и Пурпурния крал? Нима Патрик би могъл да му помогне?“

Тази идея я накара да се замисли над следното — стигнеше ли се до сблъсък, Ко щеше да се окаже много по-ценен за Роланд, отколкото момчето. Рунтавелкото бе доказал куража и издръжливостта си в множество схватки и бе достоен да се нарича стрелец, ако имаше револвер и ръка, с която да стреля. Патрик, от друга страна… Патрик беше рисувач. Вярно, че беше бърз като светкавица, ала едва ли можеше да убива със своите моливи, дори и да бяха подострени като игли.

Сузана се надигна. Роланд, който се беше облегнал от другата страна на малкия й скутер и стоеше на стража, не забеляза нищо. Тя и не искаше да забележи, защото това би довело до излишни въпроси. Жената се отпусна назад, загърна се по-плътно с кожите и се замисли за първия си лов. Помнеше как самецът-годинак бе свърнал рязко и беше препуснал точно към нея и как тя го бе обезглавила с оризията си. Помнеше свистенето, прорязало слуха й, когато чинията бе литнала в хладния въздух — издаваха го малките приспособления, подобни на острилки, прикрепени към долната й част. Мислеше си, че съзнанието й

266

се опитва да направи някаква връзка, ала бе прекалено уморена, за да може да определи посоката на мислите си. А навярно просто се престараваше. Дори и така да беше, нямаше какво да стори по въпроса.

И все пак имаше едно нещо, което знаеше със сигурност, и престоят й в Кала Брин Стърджис й бе помогнал за това. Значението на йероглифите, изписани на вратата, беше „НЕОТКРИТА“.

„Не остана време. Побързай.“

На следващия ден започнаха риданията.

ДЕВЕТ

Храстите, зад които облекчаваше нуждите си (и изливаше сълзите си, когато не можеше да ги задържа повече), все още бяха много, ала земята ставаше все по-равнинна и открита. Около пладне на втория ден, откакто се разделиха с Бил робота, Сузана забеляза нещо като огромна сянка на облак да пресича земята пред тях, само дето небето бе лазурносиньо. След известно време тъмното петно започна да се движи по такъв начин, по който никой нормален облак не би могъл. Жената затаи дъх и спря електрическия си скутер.

— Роланд! — извика тя. — Отпред има стадо биволи, а може и да са бизони! Абсолютно сигурна съм!

— Така ли мислиш? — попита Стрелеца. По тона му си личеше, че не проявява интерес. — Наричахме ги „банноци“. Стадото е достатъчно голямо.

Патрик седеше в задната част на „Хо Фат 2“ и рисуваше с трескава бързина. Бе хванал молива с цяла длан и нанасяше щрихи. Сузана можеше да подуши облаците прах, които вдигаше нарисуваното от него стадо, макар да й се струваше, че художникът си е позволил свободата да го премести десетина километра по-близо, освен ако зрението му не бе доста по-добро от нейното. Което бе напълно възможно. Както и да е, след малко очите й се адаптираха и тя вече бе способна да разгледа животните. Не можеше да откъсне поглед от големите им рошави глави и черните им очи.

267

— В Америка вече от сто години няма толкова големи стада бизони — въздъхна тя.

— Наистина ли? — Отново същата липса на интерес. — Бих казал, че тук има много такива стада. Ако някои от тях се доближат на един изстрел разстояние, нека застреляме два. Бих искал да вкуся малко прясно месо, което да не е еленско. А ти?

Тя само се усмихна. Роланд също й се усмихна. Внезапно бе осенена от мисълта, че съвсем скоро пътищата им ще се разделят и тя няма да го види никога повече — този мъж, когото бе смятала за мираж или демон, преди да го опознае ан-тет и дан-дин. Еди беше мъртъв, Джейк беше мъртъв, а съвсем скоро и Роланд от Гилеад щеше да изчезне завинаги от живота й. Дали Стрелеца щеше да умре? Ами тя?

Тъмнокожата жена вдигна поглед към яркия слънчев диск и остана известно време с полупритворени очи; не искаше спътникът й да разбира истинската причина за сълзите й. Продължаваха да вървят на югоизток през тази необятна и пуста земя, към непрекъснато усилващото се пулсиране (туп-туп-туп), излъчвано от Тъмната кула — оста, около която се въртяха всички светове и самото време.

Туп-туп-туп.

Комала-ела-ела, краят вижда се сега.

Тази нощ тя пое първата стража, след което събуди Роланд в полунощ.

— Мисля, че е някъде тук — рече безногата жена, сочейки на северозапад. Нямаше нужда да дава повече обяснения — можеше да става въпрос единствено за Мордред. Всички други бяха изчезнали. — Дръж очите си отворени на четири.

— Обещавам — прошепна нейният дин. — А ако ти чуеш изстрел, веднага да се събудиш.

— Можеш да разчиташ на мен — каза Сузана и легна върху сухата зимна трева до „Хо Фат 2“. Отначало не беше сигурна дали ще може да заспи; все още бе нащрек заради враждебното присъствие, което бе доловила. Ала в края на краищата заспа.

И засънува.

ДЕСЕТ

Сънят през втората нощ едновременно прилича и не прилича на съня от първата. Основните елементи са същите: Сентрал Парк, яркосивото небе, прехвърчащите снежинки, пеещите гласове (този път звучи „Ела със мен“ — старият хит на „Дел-Вайкингс“), Джейк („АЗ КАРАМ «ТАКУРО СПИРИТ»!“) и Еди (който сега носи пуловер с надпис „ЩРАК! ТОВА Е ФОТОПАРАТ «ШИНАРО»“). Еди държи чаша горещ шоколад, ала този път не й го предлага. Тревогата е изписана не само на лицата им — тя си личи и в напрегнатите стойки на телата им. Това е и основната разлика в сравнение с предишния сън — тя ясно усеща, че има нещо,