Тъмната кула

ала щом видя какво става, заработи с доста по-голяма самоувереност.

ЧЕТИРИНАЙСЕТ

Сузана отново усети познатите тръпки, но за разлика от преди, когато обливаха цялото й тяло, сега бяха концентрирани само на едно място — вдясно от устните й. Когато движенията на Патрик станаха по- енергични, тръпките отстъпиха място на нетърпим сърбеж и тя трябваше да забие нокти в земята, за да не започне да се чеше като обезумяла. Желанието беше толкова силно, че й се искаше буквално да разкъса цирея, ако ще и оттам да изригнеше фонтан от кръв.

„Ще свърши до няколко секунди, трябва да свърши, трябва, о, мили Боже, моля те, НЕКА СВЪРШИ ПО-СКОРО…“

Междувременно Патрик сякаш напълно бе забравил за нея. Той се взираше съсредоточено в рисунката си, а косата му беше паднала над лицето му, засенчвайки по-голямата част от него. Явно бе погълнат изцяло от новата си играчка. Той триеше внимателно… сетне малко по-силно (сърбежът се усили)… след което движенията му отново станаха нежни и прецизни. Сузана искаше да запищи — вече я сърбеше навсякъде. Главата й пламтеше, както и очите й — сякаш ято комари се бяха напъхали под тях и я хапеха болезнено, — а зърната на гърдите й се бяха втвърдили до такава степен, че й причиняваха неизмерима болка.

„Ще се разнищя, не мога повече, не издържам, трябва да се разпищя…“

Тя си пое дъх, за да направи точно това, когато сърбежът внезапно изчезна. Болката също изчезна. Безногата жена посегна към бузата си, ала изведнъж се поколеба и ръката й застина във въздуха.

„Не смея.“

„По-добре го направи! — възмути се Дета. — След ’сичко, през което премина — през което преминахме — би трябвало да имаш достатъчно кураж да пипнеш собствената си мутра, жълта кучко!“

В този миг пръстите й се допряха до кожата й. До гладката й кожа. Пъпката, която й бе създала такива главоболия, откакто бяха напуснали Тъндърклап, най-накрая беше изчезнала. И Сузана знаеше, че когато се погледне в огледалната повърхност на някое езерце (или дори локвичка), нямаше да види дори и белег на мястото й.

ПЕТНАЙСЕТ

Патрик поработи още известно време — първо с гумичката, после с молива и накрая отново с гумичката, — но безногата жена не усети нито сърбеж, нито болка. Сякаш бе престанала да усеща каквото и да било след преминаването отвъд определена критична точка. Тя се зачуди на колко ли години е бил Патрик, когато Дондейл изрязал гумичките на моливите му. На четири? На шест? Със сигурност не е бил много голям. Жената бе сигурна, че първоначалното му изумление при вида на гумичката, която му бе показала, бе абсолютно искрено, и въпреки това не можеше да се отрече, че момчето боравеше с нея като истински професионалист.

„Може би е същото като да караш колело — помисли си Сузана. — След като веднъж се научиш, отучване няма.“

Тя се въоръжи с цялото си търпение и зачака. След пет изключително дълги — и сякаш безкрайни — минути усилията й бяха възнаградени. Усмихнат, Патрик завъртя скицника и й показа рисунката. Пъпката бе напълно заличена и мястото, където се бе намирала, изглеждаше досущ като останалата част от лицето й. Безногата жена забеляза, че момчето се е постарало да отстрани всички следи, които гумичката бе оставила на листа.

— Браво — промълви тя, но това беше доста слаб комплимент за един гений, нали? Ето защо Сузана се наведе напред, прегърна го и го целуна силно по устата. — Патрик, страхотно е!

Кръвта нахлу толкова бързо в лицето му, че отначало тя се разтревожи да не би художникът да получи инфаркт въпреки крехката си възраст. Той обаче се усмихваше, докато в същото време й подаваше албума с едната си ръка и я подканваше да откъсне портрета си с другата. Искаше тя да го вземе. Искаше да й го подари.

Сузана откъсна листа много внимателно, питайки се какво ли ще стане, ако случайно го разкъса — ако разкъса изображението си — по средата. Патрик я наблюдаваше с безизразно лице. Нямаше начин да е пропуснал пъпката й — отвратителният цирей, загрозяващ лицето й, бе цъфнал до устата й, преди да срещнат младия художник, — пък и портретът й бе нарисуван с почти фотографска точност. Сега от пъпката не бе останала и следа — пръстите й напипваха единствено гладка кожа на мястото й, — ала явно този факт ни най-малко не учудваше момчето. Изводът беше очевиден — изтривайки я от белия лист, талантливият им спътник я бе заличил и от съзнанието и паметта си.

— Патрик?

Той я погледна и безногата жена забеляза, че на устните му грее усмивка. Радваше се на щастието й. А Сузана наистина беше много щастлива и обстоятелството, че в същото време е изплашена до смърт, ни най-малко не променяше този факт.

— Ще нарисуваш ли нещо друго за мен?

Той кимна. Надраска набързо нещо в скицника си, след което го обърна към нея:

?

Спътницата му остана загледана във въпросителната в продължение на няколко секунди, сетне впери поглед в момчето, което бяха спасили от Дондейл. Направи й впечатление, че пръстите му стискат гумичката — удивителния му нов инструмент — толкова силно, че кокалчетата им са побелели.

— Искам да ми нарисуваш нещо, което го няма тук — рече тъмнокожата жена.

Патрик килна глава настрани и й хвърли озадачен поглед. Сузана не можа да се въздържи и се усмихна, въпреки че сърцето й сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите й — Ко гледаше по абсолютно същия начин, когато не беше сигурен какво искат да му кажат.

— Не се тревожи, ей-сегичка ще ти обясня — добави тихо тя.

Точно това и направи. Патрик я слушаше внимателно. По едно време Роланд чу гласа й и се събуди. Той стана, приближи се до тях и се загледа в лицето й на мъждукащата светлина от тлеещия огън, сетне отмести очи, ала в следващия миг внезапно се обърна отново към нея, стрелвайки я с невярващ поглед. До този момент тя не бе сигурна, че Стрелеца ще забележи промяната — мислеше си, че магията на Патрик е способна да изтрие спомена за пъпката и от неговата памет.

— Сузана, лицето ти! Какво е станало с…

— Тихо, Роланд, ако ме обичаш.

Мъжът се подчини. Безногата жена се обърна към момчето и отново заговори — шепнешком, ала настоятелно. Художникът я слушаше и тя видя как пламъкът на разбирането постепенно озарява очите му.

Стрелеца хвърли още съчки в огъня, без някой да го е молил за това, и скоро малкият им лагер засия ярко под отрупания със звезди небосвод.

Накрая Патрик надраска две думи вляво от въпросителния знак:

Колко висока?

Сузана хвана Роланд за лакътя и го накара да застане пред момчето. Мъжът бе висок към метър и осемдесет и осем. Той я взе в обятията си и тя вдигна ръка на около осем сантиметра над главата му. Патрик се усмихна и кимна.