Тъмната кула

помощник добави, че би могъл да свърши тази работа и сам, стига да имал достъп до необходимите компоненти, дискове и каквото там още му трябвало), ето защо се върнал, разчитайки на инфрачервеното си зрение, за да прибере останките от разбития (и абсолютно ненужен) инкубатор. Роботът-иконом й благодари за проявения интерес и се представи на приятелите й.

— Приятно ми е да се запознаем, Найдж — каза Еди, — но сигурно искаш час по-скоро да започнеш с ремонта, затова няма да те бавим. — Младият мъж говореше с приятен глас и прибра револвера си в кобура, но ръката му остана на дръжката. Всъщност беше малко обезпокоен от приликата между домашния помощник и вестоносеца в Кала Брин Стърджис. Онзи определено бе злопаметен.

— Не, остани — намеси се Роланд. — Може да ни потрябваш по някое време, но засега е по-добре да мълчиш. Изключи се, ако ти е угодно. — И ако не ти е угодно, се подразбираше от тона му.

— Разбира се, сай — отвърна Найджъл със звучния си британски акцент. — Можете да ме активирате отново с думите „Найджъл, трябваш ми“.

— Много добре — рече Стрелеца.

Роботът-домакин скръсти гънките си (ала без съмнение силни) ръце от неръждаема стомана пред гърдите си и замря неподвижно.

— Върнал се да събере строшените стъкла! — възкликна Еди. — Защо и корпорация „Тет“ да не продава такива роботи? Всяка американска домакиня ще поиска два — един за къщата и един за двора.

— Колкото по-малко се забъркваме с технологиите, толкова по-добре — мрачно изрече Сузана. Въпреки краткия сън, който бе успяла да си открадне до вратата между Федик и Ню Йорк, изглеждаше изтощена до смърт. — Виж докъде е стигнал този свят.

Роланд кимна към Джейк и той разказа за онова, което бе преживял с татко Калахан в Ню Йорк от 1999 година, като започна с таксито, което почти беше прегазило Ко, и завърши с безразсъдната атака на малобройния им отряд срещу армията от вампири и отрепки в „Дикси Пиг“. Не пропусна да разкаже как се бяха отървали от Черната тринайсетица, слагайки я в сейф за дългосрочно съхранение, където щеше да бъде на сигурно място до юни 2002, и как бяха открили костенурката, която Сузана им бе оставила — също като съобщение в бутилка — в канавката пред ресторанта.

— Храбра постъпка. — Тъмнокожата жена разроши косата на Джейк, след което погали главата на Ко. Рунтавелкото изпъна вратлето си, за да се наслади по-пълно на удоволствието, притворил очи и отдръпнал устните на лисичата си муцунка в усмивка. — Дяволски храбра постъпка. Благодаря, сай Джейк.

— Сай Ейк! — изджавка Ко.

— Ако не беше костенурката, да са ни убили и двамата. — Гласът на момчето звучеше спокойно, но лицето му бе пребледняло. — А така татко Калахан… той… — Изтри една сълза с опакото на дланта си и се взря в Роланд. — Ти използва гласа му, за да ми изпратиш съобщение. Чух те.

— Да, налагаше се — съгласи се Стрелеца. — Той искаше същото.

— Вампирите не успяха да го докопат — продължи момчето. — Той използва рюгера ми, преди да са успели да изпият кръвта му и да го превърнат в един от тях. Макар че не смятам, че щяха да направят точно това — по-скоро щяха да го разкъсат на парчета и да го изядат. Направо бяха обезумели.

Роланд кимаше.

— Последното нещо, което изпрати — мисля, че го изрече високо на глас, обаче не съм много сигурен, — беше… — Джейк се замисли. Сълзите вече бликаха неудържимо от очите му. — Той каза: „Нека откриеш своята Кула, Роланд, да влезеш вътре и да се изкачиш до върха й!“ После… — момчето подсмръкна — издъхна. Като пламъче на свещ. Отиде в някой друг свят, ако има подобно нещо.

Джейк замълча. За известно време никой от тях не пророни нито дума, сякаш предварително се бяха уговорили да почетат татко Калахан с безмълвието си. Накрая Еди каза:

— Добре, вече отново сме заедно. Какво, по дяволите, ще правим оттук насетне?

ЧЕТИРИ

Роланд седна и отправи намръщен поглед към Еди, чието значение — по-ясно от каквито и да било думи — беше: „Защо си играеш с търпението ми?“

— Добре де — вдигна рамене младият мъж. — Просто навик. Стига си ме гледал така.

— Какво е навик, Еди?

Напоследък съпругът на Сузана се сещаше все по-рядко за последната си година с Хенри, но ето, че сега споменът за брат му изплува в съзнанието му. Младият стрелец не искаше да си го признае, но не защото се чувстваше засрамен, а понеже неговият дин се дразнеше, когато Еди заговореше с гласа на своя по-голям брат. И навярно така бе честно. Хенри беше оформящата, определяща сила в живота на Еди, тъй както Корт бе определящата сила в живота на Роланд… ала Стрелеца не говореше за някогашния си учител през цялото време.

— Това да задавам въпроси, когато вече знам отговора — рече съпругът на Сузана.

— И какъв е отговорът този път?

— Преди да поемем към Кулата, трябва да се върнем до Тъндърклап, където или ще избием Разрушителите, или ще ги освободим. Каквото там е необходимо, за да опазим Лъчите. А, да не забравя — трябва да убием Уолтър, Флаг или както там се нарича, защото той е фелдмаршалът, нали така?

— Точно така — съгласи се Роланд, но ето, че в играта се включи нов играч. — Погледна към робота. — Найджъл, трябваш ми.

Домашният помощник разпери ръце и вдигна глава.

— Как мога да ви бъде полезен?

— Като ми дадеш нещо за писане. Имаш ли подръка подобно нещо?

— Писалки, моливи и тебешир има в кабинката на надзирателя в далечния край на Залата за екстракции.

— Залата за екстракции — повтори Роланд, оглеждайки десетките легла. — Така ли я наричате?

— Да, сай. — След което добави почти боязливо: — Елизиите на гласни и фрикативните съгласни подсказват, че сте ядосан. Така ли е?

— Хиляди деца са били отвличани и докарвани тук — предимно здрави деца от един свят, където твърде много се раждат с увреждания, — след което са изсмуквали мозъците им. Защо трябва да съм ядосан?

— Сай, мога да заявя с положителност, че нямам никаква представа — каза Найджъл. Навярно вече съжаляваше за решението си да се върне тук. — Но мога да ви уверя, че не съм вземал никакво участие в екстракционните процедури. Аз отговарям за домакинските задължения и поддръжката.

— Донеси ми молив и парче тебешир.

— Сай, няма да ме разрушите, нали? През последните дванайсет-четиринайсет години екстракциите се извършваха под ръководството на доктор Скоутър, а той е мъртъв. Тази лейди-сай го застреля, и то със собствения му пистолет — каза роботът с укорителен тон.

Ала Роланд не обърна никакво внимание на това.

— Донеси ми молив и парче тебешир — повтори той, — и то колкото се може по-бързо.

Найджъл се втурна да изпълни заповедта му.

— Когато каза нов играч, имаше пред вид бебето, нали? — попита Сузана.

— Да — потвърди Стрелеца. — Той има двама бащи, този ба-боу.

Тъмнокожата жена кимна и се замисли за историята, която Мия й бе разказала по време на тодашното им посещение в изоставения Федик — да, наистина се оказа изоставен от всички, с изключение на Сейър, Скоутър и мародерстващите Вълци. Двете жени — едната черна, а другата бяла, едната бременна, а другата не — бяха седнали пред кръчмата „Капан за младежи“. Тогава ничията дъщеря бе разказала доста неща на жената на Еди Дийн — навярно дори повече, отколкото всяка от тях знаеше.

„Ето там те ме преобразиха“ — й беше казала Мия, като под „те“ навярно имаше предвид Скоутър и лекарския екип. Дали е имало и магьосници? Хора като манихейците, но преминали на другата страна? Може би. Кой можеше да знае? В Залата за екстракции я бяха направили смъртна. Тогава със спермата на Роланд вътре в нея нещо друго се бе случило. Мия не си спомняше много от тази част — само червена тъмнина. Тъмнокожата жена се зачуди дали Пурпурният крал не бе навестил