Тъмната кула

ЕДИНАЙСЕТ

Накъсаният вой на алармата в южната част на „Синия рай“ бе достатъчно пронизителен, за да спука нечии тъпанчета.

— Исусе! — възкликна Еди и не можа да чуе гласа си. Стражите в южните кули се бяха обърнали с гръб към тях, насочвайки погледа си на север. Мъжът на Сузана още не можеше да види никакъв дим, но не биваше да забравя, че онези в наблюдателниците имаха по-добра видимост.

Роланд стисна Джейк за рамото и посочи към товарния вагон с надпис „СУУ ЛАЙН“. Момчето кимна и запълзя под него заедно с Ко. Тогава Стрелеца хвана и двете ръце на Еди — „Остани, където си“ — и го последва. Когато минаха от другата страна на вагона, двамата се изправиха, без да се притесняват, че враговете им могат да ги забележат — вниманието на всички стражи бе отвлечено от димните детектори и противопожарните аларми, чийто вой огласяше поселището.

Изведнъж цялата фасада на Плезънтвилската железарска компания като че ли пропадна в земята, а от скрития гараж изскочи роботизирана машина, чиято лъскава червена повърхност и хромирани части блестяха като полирани. В центъра на издълженото й туловище проблясваха алени лампи, а един усилен от високоговорители глас изрева:

— РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ! МИНАВА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“! НАПРАВЕТЕ ПЪТ ЗА ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД „БРАВО“!

Стрелбата в южния край на „Алгул Сиенто“ можеше да почака. Тази част на поселището трябваше да изглежда спокойна за непрекъснато увеличаващия се брой на изплашените Разрушители — не се тревожете, приятели, тук е вашият пристан, където можете да се подслоните от неочакваната лайнобуря, разразила се през този ден.

Стрелеца извади една оризия от торбата на Джейк и му кимна да последва примера му. Сетне посочи последователно към стража в дясната кула и към момчето. То кимна и зае позиция за хвърляне, очаквайки сигнала на своя дин.

ДВАНАЙСЕТ

„Чуеш ли веднъж тръбата, която възвестява смяната на караула — беше й казал Роланд, — започвай. Предизвикай колкото се може повече разрушения, но за нищо на света не им давай да разберат, че срещу тях стои само един човек, в името на баща ти!“

Нямаше никаква нужда да й казва това.

Сузана можеше да застреля тримата стражи още преди края на тръбния сигнал, но нещо я възпря. Няколко секунди по-късно тя бе доволна, че се е въздържала. Задната врата на Школата се отвори толкова рязко, че горните й панти се изкъртиха, и Разрушителите се изсипаха навън, блъскайки се едни други в паниката си („Това са унищожителите на вселената, помисли си Сузана. Тези овце.“), а сред тях се мяркаха половин дузина уроди с животински глави и поне четирима от противните хуманоиди с маските.

Моментът бе настъпил. Тъмнокожата жена застреля мъжа в западната кула, след което насочи вниманието и оръжието си към двойката от източната наблюдателница, преди още първата жертва на битката за „Алгул Сиенто“ да падне през парапета. Лицето и косата му бяха омазани със собствения му мозък. Картечният пистолет „Койот“, настроен на полуавтоматична стрелба, изстрелваше по три куршума при всяко натискане на спусъка: Къф! Къф! Къф!

Тахийнът и отрепката в източната кула застинаха във въздуха, сякаш изпълняваха сложни фигури от някакъв танц; сетне съществото с животинската глава се строполи на пътечката, обрамчваща наблюдателницата, а колегата му се преметна през парапета и се стовари с главата надолу на твърдата настилка. Сузана чу зловещото изхрущяване на врата му, когато се строши.

Неколцина от Разрушителите забелязаха злощастното приземяване на отрепката и изкрещяха.

— Вдигнете ръце! — извика някой (жената разпозна гласа на Динки). — Вдигнете си ръцете, ако сте Разрушители!

Никой не възрази; при възникналите обстоятелства всеки, който разбираше какво става (или създаваше такова впечатление), се превръщаше във водач. Част от Разрушителите — но не всички — вдигнаха ръце във въздуха. Това изобщо не смути Сузана; тя не се нуждаеше от вдигнати ръце, за да различи овцете от козите. Над зрението й се бе спуснала някаква зловеща яснота.

Тя превключи койота на единична стрелба и започна да поваля стражите, които излизаха от Школата заедно с Разрушителите. „Тахийн… кан-той, стреляй… хум, но не я убивай, тя е Разрушител, въпреки че не е вдигнала ръцете си… не ме питай откъде го знам, просто го знам…“

Тъмнокожата жена натисна спусъка и главата на хума до жената с яркочервените панталони експлодира сред фонтан от кръв и кости. Разрушителите пищяха като малки деца и се озъртаха наоколо с изпъкналите си очи, докато пристъпваха неуверено с вдигнати ръце. Сузана чу отново гласа на Динки — този път директно в главата си:

(НА ЮГ ТРЪГНЕТЕ С ВДИГНАТИ РЪЦЕ)

Време беше да напусне прикритието си и да се поразмърда малко. Досега бе опукала осмина от лошите момчета на Пурпурния крал заедно с тези в наблюдателниците — не че беше кой знае какво постижение, като се имаше предвид паниката им, — и не виждаше други от укритието си (поне засега).

Сузана завъртя газта и подкара триколесния скутер към друга от изоставените бараки. Машината ускори толкова рязко, че тя за малко да падне от седалката. Полагайки всички усилия, за да не се засмее, закрещя с пълно гърло с продрания, наподобяващ писък на лешояд глас на Дета Уокър:

— Разкарайте се оттам, копелета! Припкайте на юг! Дигнете си ръчичките, за да не ви земем за лошите момчета! Всеки, дето е със спуснати ръчички, ще получи куршум в тъпата главичка! Вервайте ми!

Скутерът влетя в бараката, остъргвайки една огромна гума за всъдеход, при което се разклати така, че малко му оставаше да се преобърне. Слава Богу, това не стана; в противен случай Сузана никога нямаше да може да го изправи. В тази барака я чакаше една от лазерните пушки, поставена върху метален триножник. Жената натисна бутона с надпис „ВКЛ“ и тъкмо се чудеше дали не трябва да направи нещо с превключвателя за „ИНТЕРВАЛ“, когато от дулото на оръжието изригна ослепителен алено-пурпурен лъч, който се стрелна над тройната ограда на поселището и направи огромна дупка в горния етаж на дома „Дамли“. Сузана имаше чувството, че е стреляла от упор с артилерийски снаряд — толкова голям беше зейналият отвор.

„Този е супер — каза си. — Трябва да изпробвам и другите.“

Щеше ли да има време обаче? Още и още Разрушители се отзоваваха на призива на Динки; те го подемаха и на свой ред го предаваха на още повече хора.

(НА ЮГ! РЪЦЕТЕ ГОРЕ! НА ЮГ! РЪЦЕТЕ ГОРЕ!)

Тъмнокожата жена превключи койота на автоматична стрелба и обсипа горния етаж на най-близката сграда с огнен дъжд, за да подчертае думите си. Куршумите свистяха и рикошираха. Трошаха се прозорци. Разрушителите пищяха и се тълпяха около „Дамли“ с вдигнати във въздуха ръце. Сузана видя как Тед се приближава към тях — нямаше как да не го забележи, понеже той вървеше срещу потока от паникьосани екстрасенси. Двамата с Динки се прегърнаха набързо, след което вдигнаха ръце и се присъединиха към шествието от Разрушители, които съвсем скоро щяха да изгубят статута си на ВИП-персони и да се превърнат в поредната групичка бежанци, опитващи се да оцелеят в тази враждебна и отровена страна.

Беше убила осем, но това не бе достатъчно. Гладът й тепърва се бе събудил. Нищо не убягваше от взора й. Очите й пулсираха и изпращаха болезнени импулси към мозъка й, ала виждаха всичко. Надяваше се, че скоро около дома „Дамли“ ще се появят още тахийни, отрепки и хуми.

Искаше още.

ТРИНАЙСЕТ