— И още нещо, Том. Нещо много важно.
— Какво, Чарли?
— Трябва да си отваряш очите с оня копелдак Филбрик, Том. Той те блъсна под колелата на волската талига, а ти дори не се съпротивляваш. Аз му дадох възможност да си заложи задника и да спаси децата, но той отказа. Събуди се, Том. Отвори си очите.
— Чарли, ако можеш само да си представиш в какво ужасно положение ни поставяш.
— Размърдай си задника, Том.
Той изключи уредбата. Всички го проследихме как излиза през главния вход и се отправя към колите. Филбрик излезе да го посрещне и сложи ръка на рамото му. Том я отблъсна. Няколко от децата се изкикотиха. Но на мен не ми беше до смях. Исках да съм си вкъщи, в леглото и всичко това да го сънувам.
— Сандра — обадих се аз. — Струва ми се, че тъкмо бе започнала да ни разказваш твоята affaire de coeur с Тед.
Тед ми хвърли мрачен поглед.
— Не е необходимо да разказваш, Санди. Той просто се опитва да ни изкара мръсници като него. Той е болен и гъмжи от бацили. Не му позволявай да зарази и теб.
Тя се усмихна. Усмивката й беше наистина слънчева, като на дете. Изпитах горчива носталгия, не по нея, или по някой конкретен образ, но по нещо, което не можех точно да определя. Може би пък и да е било имено по нея. Каквото и да беше, накара ме да се почувствам засрамен.
— Но аз нямам нищо против — рече тя. — Винаги съм мечтала да го споделя с някой. Не искам да ми тежи.
Наближаваше единадесет. Навън всичко бе замряло. Този път бях седнал максимално далеч от прозореца. Сигурен бях, че ще го имам искания час покой от Филбрик. Сега вече няма да посмее да направи нищо. Чувствах се по-добре, болката в гърдите бе намаляла значително. По-странно бе това, което ставаше в главата ми, сякаш мозъка работеше без никакъв охладител, като загрят до червено двигател насред пустинята. На моменти ми се струваше, че държа заложниците единствено със силата на моята воля. Сега, разбира се, вече знам, че едва ли има нещо друго, което би могло да бъде по-далеч от истината. В този ден имах само един истински заложник и името му беше Тед Джонс.
— Ние просто го направихме — започна Сандра и поглади с ръка надписита на чина й. Ясно виждах косата й, разделена на път. Сресваше се момчешката. — Един ден Тед ме покани да отида с него на танци и аз се съгласих. Имах нова вечерна рокля. — Тя ме погледна с укор.
— Ти никога не си ме канил, Чарли.
Нима наистина само преди десет минути бях получил куршум право в катинара? Завладя ме налудничавото желание да ги попитам истина ли е това. Колко странни бяха тези мои съученици!
— Та отидохме там и после се прехвърлихме в „Хавайската колиба“. Тед познаваше управителя и нямахме проблеми да си поръчаме по един коктейл. Като възрастни — не можех точно да определя, но струваше ми се, чо долавям известен сарказъм в гласа й.
Тед изглеждаше равнодушен, но останалите го разглеждаха като някакно рядко насекомо. В края на краищата сред тях седеше човек, който е близък с управител на бар. Корки Хералд предъвка тази мисъл и очевидно никак не я хареса.
— Опасявах се, че коктейла няма да ми хареса — нали всички непрестанно разправят какво ужасно нещо бил алкохолът, но ми хареса. За мен имаше джин физ, дъхът на джин приятно гъдаличкаше ноздрите ми — тя гледаше съредоточено пред себе си. — Беше много вълнуващо. Тед ми разказваше колко хубаво било да се играе голф в Портленд. Каза ми, че някой път ще ме вземе със себе си и ще ме научи, ако искам разбира се.
Тед я гледаше, стиснал здраво устни.
— Тед не беше… невъздържан. Целуна ме за лека нощ, направи го със спокойна увереност. Някои момчета са толкова подтиснати, когато ме изпращат към къщи, през цялото време се чудят дали трябва да ме целунат за лека нощ. Винаги гледам аз да ги целуна, за да ги отърва от притеснението. При тези, които са ми неприятни си представям, че облизвам писмо, преди да го залепя.
Спомних си първият път, когато изпращах Санди Крос, след една вечеринка в училището. През цялото време ме подтискаше мисълта, дали трябва да я целуна на раздяла. Така и не го направих.
— След това излизахме още три пъти. Тед беше ужасно мил. Винаги знаеше какво да каже и никога не разказваше мръсни вицове. С изключение на няколко прегръдки не се случи нищо особено. После за известно време се разделихме. През април ме покани да отида с него на лятната пързалка в Луистън.
И аз мечтаех да я заведа на танци, но така и не посмях. Джо, за който да покани момиче на танци не беше нешо необикновено, постоянно ме питаше какво ми пречи да го сторя. Това ме изнервяше и аз обикновено го пращах на майната. Спомням се, че веднъж събрах кураж и набрах нейния телефон, но още след първото позвъняване затворих, изтичах в банята и се издрайфах. Както вече ви казах, стомахът ми за нищо не го бива.
— Всичко беше много хубаво, когато изведнъж някакви момчета се скараха в центъра на площадката — рече Сандра. — Едните бяха от Харлоу, а другите от Луистън. Както и да е, започна страхотен бой. Някои се биеха както си бяха на ролковите кънки, други ги бяха свалили. Управителят излезе и каза, че ако не спрат да се бият ще затвори площадката. Наоколо беше пъло с разкървавени физиономии, всички се млатеха взаимно, ритаха падналите и крещяха някакви ужасни думи. И праз цялото време от джу-бокса се носеше „Ролингстоунз“.
Тя спря за миг, после продължи: — Тед и аз бяхме застанали в единия край, до площадката на оркестъра. Нали знаете, всяка събота там изнасят концерти. Едно момче с черно яке се завъртя наблизо. Имаше дълга коса и бакенбарди. Той се разсмя, помаха на Тед и извика: „Чукай я приятелче, аз вече го направих“. Тед замахна и го удари в лицето. Момчето отхвърча назад, препъна се в нечии крак и падна на глава. Тед погледна към мен и очите му бяха някак изцъклени. После се ухили. Имам чувството, че за първи път в живота си го виждах да се усмихва. Сякаш едва в този момент бе изпитал удоволствие. После ми каза: „Ей сегичка ще се върна“ и се отправи към средата на площадката, където момчето с мъка се надигаше. Тед го сграбчи за якето и… не зная… започна да го друса… а момчето се мъчеше да се извърне към него… а Тед продължаваше да го друса, главата му подскачаше и в един миг якето му се скъса и той тупна. После скочи и се разкрещя: „Сега ще ти видя сметката, шибано копеле, задето ми скъса якето!“ Тед го удари отново, момчето падна и Тед хвърли остатъците от якето върху него. След това дойде при мен и двамата си тръгнахме. Закара ме в едно гробище в Оубърн. Някъде по пътя за Лъст Вели. И там го направихме. На задната седалка.
Ръката й все още се плъзгаше по издрасканата повърхност на чина. — Почти не болеше. Мислех, че ще боли, но не ме боля никак. Беше много хубаво — сякаш говореше за някаква предстояща премиера на филм на Уолт Дисни — от онези с хубавите картинки на животни. Само дето в главната роля вместо Уди Кълвача играеше Тед Джонс. — Тед не използва никакви предпазни средства като го правихме, но въпреки това не забременях.
Огромно червено петно се бе появило изпод ризата на Тед и бавно се разпространяваше по лицето и бузите му. Той продължаваше да гледа равнодушно пред себе си, сякаш нищо не чуваше.
Сандра махна уморено с ръка. Изведнъж си я представих, излегната на шезлонг в някой августувски пек, температура над трийсет и пет на сянка, зачетена в книга или просто зареяла поглед в маранята над нагорещеното шосе, със снежнобели къси панталонки и също така снежнобял сутиен със смъкнати презрамки, в ръката й кутия „Севън ъп“ със зъбодена вътре сламка, гърдите й обсипани с блестящи като бисери капки пот, които се стичат на струйки надолу към корема…
— След като всичко свърши той ми се извини. Държа се неловко и дори изпитах съжаление към него. Непрестанно повторяше, че ако нещо стане щял да се ожени за мен… нали разбирате? Ако забременея. Беше наистина притеснен. Аз му казах: „Тед, стига, да не викаме дявола“, а той ми отвърна: „Не ме наричай Тед, това е бебешко име“. Мисля, че беше изненадан, че му позволих да го направи. Е, както вече ви казах, не забременях. Понякога се чувствам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се струва фалшиво. Сякаш ако пъхна глава през стената, ще видя другия край на сценичната площадка, където режисьорът и операторът се подготвят да заснемат следващата сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван декор. Сякаш са фалшиви. Илюзия — тя ме погледна въодушевено. — Имал ли си някога подобно
