с нетърпение появата на самите призраци. Тези изобщо не са страшни, тъй че не разчитай на ужасяващи истории, но със сигурност съществуват. Ейдриън Гивънс, портиерът, ми каза. че откакто се появили за пръв път, били забелязани от четиридесетина гости на хотела, и то все на същото място. И макар че тези свидетели не са се познавали помежду си, за да заподозре човек, че историята е нагласена, всички описват двете същества по впечатляващо сходен начин. Жената била около тридесетгодишна, хубава, с дълги крака и кестенява коса. Синът й (няколко очевидци подчертават невероятната физическа прилика между двамата) бил дребничък и много слаб, може би на около шест години. Описват лицето му като „интелигентно“, „живо“ и дори „красиво“. Най-различни хора са ги виждали през тези четири години, но винаги ги описват с едни и същи дрехи: тя е с бели къси панталонки, блузка без ръкави и маратонки; малкият е със спортни гащети, памучна тениска и каубойски ботуши. Каубойските ботуши най-много ме разколебаха, Кат! Как е възможно толкова хора да приписват на това дете такава шантава комбинация от спортни гащета и каубойски ботуши, ако всичките си съчиняват? Защитата се оттегля.
Някои имали цели теории по въпроса, че това били служителка на „Мохонк“ и сина й, защото оставят доказателства, твърде трайни за един призрак (които по правило оставяп след себе си само леден полъх или най-много известно количество свръхестествено сияние, както сама знаеш.. в тази беседка хората намират, какво ли не. Но знаеш, ли кое е най-шантавото? Чинии със спагети! Наистина! Знам че звучи налддничаво и смехотворно, но я се замисли. Като оставим кренвиршите, кое дете обича нещо друго повече от спагетте?
Има и други неща — играчки, книжка за оцветяване, малка сребърна пудриера, досущ такава, която би принадлежала на хдбавата майка на някое момченце, но признавам, че недовършените купи с любимите на децата спагети ми се сториха най-убедителни. Къде се е чдло и видяло призрак да яде спагети? А какво ще кажеш, за това? През есента на 1984 група ловци на призраци открили в същата беседка детски грамофон- играчка, на който била сложена 45-оборотна плоча с „Ягодовте полета“ на Бийтълс. Всичко съвпада, нали?
Моят приятел главният портиер се усмихва и кима, когато някой предположи, че всичко е нагласено и че призраците не оставят материални предмети (нито пък мачкат тревата или пък оставят отнечатъци от стъпки в беседката) „Обикновените призраци наистина не го правят — казва той, — но може би тези не са съвсем обикновени. Първо, всеки, кото ги е виждал, казва, че са плътни. Не са като онези в «Ловци на духове». Не ви ли е идвало наум, че може изобщо да не са призраци? Може би са истински хора, които просто живеят на малко по-различно равнище от действителността.“ Не мисля, че непременно трябва да си летуващ посетител на „Мохонк“, за да се настроиш, на астрална вълна — достатъчно е да работиш там.
Ейдриън твърди, че най-малко три пъти са предприемани опити да бъдат заловени майката и синът — от хора, които били твърдо убедени, че всичко е измама — но без успех (макар, че веднъж ревностнте търсачи дори се върнали с купа, съдържаща недовършена порция спагети). Освен това вече четири години призраците се появявали от дъжд на вятър все в тази беседка. Ако бяха истински хора, които нарочно са нагласили цялата работа или просто се шегдват, или и двете едновременно, как е възможно момченцето да си стои все на шест-седем години?
Вече дойдохме до момента, когато в традиционните истории за призраци авторът трябва да разкаже как сам е видял призрацте или рикшата фантом. Само дето не съм ги зърнала. Продължавам да твърдя, че никога през живота си не съм виждала призрак. Но мога да потвърдя, че тази ливада е наистина специално място, където всичко е смълчано — и не се смей — свято. Не видях призраци, но със сигдрност усетих нечие присъствие. Отидох сама, без Том, и признавам, че заради това може би съм била още по-податлива на внушения. Веднага усетих, че онова място е изключително. А и космите на врата ми настръхнаха — характерно усещане, когато някой те гледа.
После, когато се доближих до беседката и седнах да си почина преди обратния път, открих двете неща, които прилагам към писмото. Както ще се убедиш, те са истински и въобще не са призрачни, но все пак в тях има нещо много особено, не мислиш ли?
Кукличката със сините панталонки е по-интересният сувенир. Очевидно е героиня от някой анимационен сериал — от три години преподавам в детска градина и си мислех, че познавам всичките фигурки. Но тази никога не съм я виждала. Първоначално я взех за Скарлет от екипа на редник Джоу61, но косата на малката госпожица е в различен нюанс на червеното. Обикновено децата много държат на тези фигурки и се бият за тях. А тази беше в един ъгъл, сякаш притежателят й я е захвърлил. Моля те, Кат, запази я, понеже искам наесен да я покажа в детската градина… но се хващам на бас, че никой няма да я познае и всички до един ще искат да я имат! Мисля за думите на Ейдриън, че призраците от „полянката на майката и сина“ може би са истински хора, които живеят на малко по-различно равнище от действителността — астрално или времево; понякога (всъщност често) си мисля, че госпожица Червенокоска идва точно от това по-различно равнище. (Полазват ли те тръпки при подобна мисъл? Аз умирам от страх!)
Навън излезе силен вятър и светлините заиграха. Да кажем, че това е причината за моя ненадеен страх.
Освен това намерих и рисунка. Беше под масата в беседката. Ти си изучавала живопис, малката, тъй че ми кажи какво мислиш. Дали е някаква измама — някакво местно хлапе дразни любопитството на гостите? Или съм намерила картина, нарисувана от призрак. Ама че абсурд!
Добре, мило момиче, това беше моята страшна история. Ще поставя всичко в плик от магазина за сувенири, после ще се опитам да придумам Том да престане с този билярд и да си легнем. Честно казано, не мисля, че ще имам особени проблеми.
Обожавам да съм омъжена, обожавам и това място, с всичките му призраци и така нататък.
Все още твоя почитателка:
P.S.: Моля те, не изхвърляй рисунката. Искам да я запазя. Измама или не, струва ми се, че от нея се излъчва обич. И някакво особено усещане за завръщане у дома.
Информация за текста
© 1996 Стивън Кинг
© 1999 Весела Еленкова, превод от английски
Stephen King
The Regulators, 1996
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Отмъстителите
Издателска къща „Плеяда“, София, 1999
Превод от английски: Весела Еленкова, 1999
Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО, 1999
Коректор: Любомира Гечева, 1999
