Миризмата на царевица се усили, стана по-натрапчива. Стъблата все още задържаха топлината на залязващото слънце. Младият мъж осъзна, че е мокър от пот и по кожата му е полепнала тънка като паяжина царевична свила. Учуди се, че не са го полазили насекоми.
Стоеше неподвижно и се взираше към полянката сред просеката.
Нямаше мухи, комари, нито щурци. С неочаквана носталгия той си спомни, че когато ходеше с Вики, наричаха тези насекоми „нахални гадинки“. Не беше видял и нито една врана. Та нима има царевично поле без врани?
Въпреки че притъмняваше, той внимателно разгледа растенията, намиращи се най-близо до него. Невероятно, но всяко стъбло, всяко листо бяха безупречни. Нито следа от зараза, нито едно проядено от гъсеници листо, нито…
Очите му се разшириха от учудване.
Бърт изумено се взираше в растенията. Слънцето бе залязло, разкъсаните облаци се скупчваха на хоризонта. Под тях златистата светлина преливаше в розово и в охра. Скоро щеше да се мръкне. Бърт реши да излезе на полянката сред царевицата и да види какво има там. Питаше се дали през цялото време, докато си е въобразявал, че върви към шосето, краката не са го носели към полянката.
Изтръпнал от странно предчувствие, той стигна до края на реда и се вкамени. Въпреки че се смрачаваше, ясно видя какво има на полянката. Не изкрещя — струваше му се, че не му достига въздух. Краката му се подкосиха, сякаш бяха изгнили подпори, лицето му се обля в пот, очите му се изцъклиха.
— Вики — прошепна той. — Боже мой, какво са направили с тебе?
Жена му бе разпъната на кръст като отвратителен ловен трофей, китките и глезените й бяха завързани с бодлива тел, която се продава по седемдесет цента метъра във всеки магазин в Небраска. Очите й бяха извадени, а в кухините беше напъхана жълтеникава царевична коса. Устата й, раззината в мълчалив вик, беше запушена с царевични кочани.
Вляво от нея беше разпънат скелет, облечен в плесенясало расо. Оголените от плътта устни бяха разтегнати в зловеща усмивка. Празните очни кухини предизвикателно се взираха в Бърт, сякаш бившият свещеник от Баптистката черква на благоволението мълвеше:
В този миг Бърт дочу стъпки: очевидно не бяха децата, а някакво огромно същество, което се провираше между стъблата и се приближаваше към полянката. Помисли си, че децата не биха посмели да навлязат сред царевицата нощем. Това бе свещеното царство на Онзи, Който Обхожда редовете.
Краката на Бърт се подкосиха, той се обърна и понечи да побегне. Но редът, който го доведе до полянката, беше изчезнал, царевичните стъбла го обграждаха отвсякъде. Незнайното същество се приближаваше, чуваше се дишането му. Младият мъж бе обзет от мистичен страх. ТОЙ идваше. Царевицата от отсрещната страна на полянката потъмня, върху нея падна гигантска сянка.
Той идваше.
Онзи, Който Обхожда Редовете.
Съществото се появи. Бърт съзря исполинско зелено туловище, извисяващо се на фона на небето… големи колкото топки очи.
Лъхна го миризмата на изсъхнала царевична шума, натрупана в ъгъла на тъмен хамбар.
Той закрещя, но скоро виковете му секнаха.
След малко изгря пълна, жълтеникава луна.
По пладне децата на царевицата се събраха на полянката и се загледаха в четирите разпятия с двата скелета и с двете тела… които след време също щяха да се превърнат в скелети. Тук, в сърцето на Небраска, сред царевицата, единствената реалност бе времето.
— Чуйте, тази нощ насън ми се яви Господ и ми отвори очите.
Обзети от ужас, всички, дори Малахия, се обърнаха към Исак. Последният бе едва деветгодишен, но стана върховен ясновидец преди дванайсет месеца, когато царевицата взе Давид. В деня, когато навърши деветнайсет, Давид дочака мига, в който мрак покри царевичното поле и завинаги изчезна сред него.
Момчето тържествено ги изгледа изпод периферията на широкополата си шапка и продължи:
— И видях сянка, обхождаща редовете. Това беше Господ и той се обърна към мен с думите, с които някога се бе обръщал към по-големите ми братя. Знайте, че е недоволен от последното ни жертвоприношение.
Обградилата го тълпа възкликна като един човек. Децата впериха поглед в заобикалящата ги зелена стена.
— И рече Господ: Нима не ви дадох място за заколения, че принасяте жертва на други места? Или забравихте кой ви дари с радостта на изкуплението? Но този мъж извърши светотатство с мен и аз лично го принесох в жертва. Както едно време направих със Синята униформа и със свещеника — фарисей.
— Синята униформа… свещеникът — фарисей — шепнеха децата и изплашено се споглеждаха.
— Знайте, че от днес възрастта на изкуплението се намалява от деветнайсет реколти на осемнайсет — безмилостно продължи Исак. — При все това плодете се и се размножавайте като царевичните зърна, за да пребъде милостта ми към вас во веки веков. — Той млъкна.
Присъстващите се обърнаха към Малахия и Йосиф — единствените тук, навършили осемнайсет. В града навярно имаше още двайсетина младежи на същата възраст.
Всички очакваха реакцията на Малахия, който пръв се бе впуснал в преследването на Ахаз, Прокълнатия от Бога, беше прерязал гърлото му и го бе захвърлил на шосето, за да не осквернява царевицата с разлагащата се плът.
— Да бъде волята Господня — прошепна Малахия.
Царевицата одобрително прошумоля.
Скоро момчетата ще направят ново разпятие за прогонване на злите духове.
Същата нощ всички, достигнали възрастта на изкуплението, мълчаливо навлязоха сред царевицата и се отправиха към полянката, за да получат висшата милост от Онзи, Който Обхожда Редовете.
— Сбогом, Малахия — печално извика Рут с обляно от сълзи лице. Тя скоро щеше да роди детето му. Малахия не се обърна, а гордо навлезе сред царевицата, която го погълна.
Рут се обърна, като преглъщаше сълзите си. Дълбоко в душата си тя таеше омраза към царевицата. Понякога си мечтаеше как през септември, след горещото лято, когато стъблата изсъхнат като прахан, тя ще навлезе сред тях с факли в ръце. Но едва ли щеше да го направи, защото се страхуваше. През нощта редовете обхожда Онзи, Който Вижда Всичко… който знае дори най-съкровените тайни…
Падна мрак. Царевицата около Гетлин тихо шумолеше, сякаш нашепваше тайнствени заклинания. Беше удовлетворена.
Информация за текста
© 1977 Стивън Кинг
© 1994 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
Children of the Corn, 1977
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
