Дружество „Отказване с гаранция“

Морисън не спря. Сграбчи валчестата дръжка на вратата… и усети, че тя се изплъзва от ръката му.

— Отключете вратата.

— Мистър Морисън, седнете за момент…

— Отключете или незабавно ще повикам ченгетата.

— Седнете! — В гласа на Донати се промъкна ледена нотка.

Морисън го изгледа. Кафявите очи на белокосия бяха тъмни и страшни.

„Божичко? — помисли си той. — Заключен съм в една стая с луд.“

Навлажни устните си с език. Пушеше му се повече от всякога.

— Ще ви обясня по-подробно нашия метод на работа — рече Донати.

— Може би не ви е ясно, че реших да се откажа от лечението — каза Морисън с престорено безразличие.

— Грешите, мистър Морисън, Вие сте този, който не разбира, че няма друг избор. Казах ви, че сме започнали лечението и това е чистата истина. Досега трябваше да разберете, че не обичам да се шегувам.

— Вие сте луд! — възкликва Морисън изумено.

— Не, само прагматик. Сега ще ви обясня цялата процедура.

— Добре — отвърна Морисън. — Но трябва да знаете, че веднага щом изляза оттук, ще си купя пет пакета цигари и ще ги изпуша по пътя към полицейския участък.

Внезапно осъзна, че гризе нокътя на палеца си и го смуче. Овладя се с огромно усилие на волята.

— Както желаете. Все пак струва ми се, че когато научите всичко, ще размислите.

Морисън не отговори. Отново седна и скръсти ръце.

— През първия месец на лечението нашите детективи ще ви държат под постоянно наблюдение. Може би ще забележите някои от тях, но не всички. А те ще бъдат винаги до вас. Винаги. Ще ми се обадят веднага, ако забележат, че пушите.

— Предполагам, че ще ме доведат тук и ще приложат познатия номер със заека.

— О, не — отвърна Донати. — Ще приложим нашия номер върху жена ви, не върху вас.

Морисън го изгледа втрещено. Донати се усмихна и каза:

— Вие само ще наблюдавате.

След като Донати го освободи, Морисън обикаля безцелно около два часа. Беше напълно зашеметен. Времето беше хубаво, но той дори не забеляза това. Чудовищното усмихнато лице на Донати замъгляваше всичко останало.

— Разбирате ли? — беше казал той. — Прагматичният проблем изисква прагматично решение. Трябва да разберете, че ви желаем доброто.

Според Донати дружеството беше един вид фондация — организация с нетърговска цел, основана от човека, чийто портрет висеше на стената. Въпросният джентълмен успял да развие семейния бизнес, включващ притежаването на ротативки и салони за масаж, комар и активна (естествено тайна) търговия между Ню Йорк и Турция. „Трипръстият“ Морт Минели бил страстен пушач — пушел около три пакета дневно. Свитъкът, който държеше в ръката си, бил лекарска диагноза: рак на белите дробове. Морт умрял през 1970 година, след като завещал състоянието си на дружеството.

— Ние не печелим от клиентите, но се опитваме и да не губим — беше казал Донати. — Главната ни цел е да помогнем на ближния. Естествено, така избягваме и големите данъци.

Лечението беше обезсърчително просто. При първото провинение довеждат Синди в „заешката“ стаичка, както я наричаше Донати. При второто и Морисън получава една доза от същото „лекарство“. При третото провинение и двамата ще бъдат вкарани в стаичката. Четвъртото нарушение ще означава сериозно неподчинение и ще изисква по-сурови мерки. Ще изпратят техен човек в училището на Алвин, за да го „обработи“.

— Представяте ли си — каза усмихнато Донати — какво ужасно преживяване ще бъде за сина ви? Той няма да разбере нищо, дори някой да му го обясни. Ще знае само, че му причиняват болка, защото баща му е бил непослушен. Алвин много ще се уплаши.

— Мръсник такъв — изстена безпомощно Морисън. Усещаше как всеки миг ще се разплаче. — Гаден, долен мръсник!

— Не ме разбирайте криво — рече Донати. На лицето му играеше усмивка. — Сигурен съм, че няма да се стигне дотам. Четирийсет и пет процента от нашите клиенти не се нуждаят от това тежко наказание и само десет процента нарушават договора повече от три пъти. Тези цифри са обнадеждаващи, нали?

Морисън ги намираше ужасяващи.

— Естествено, ако се провините за пети път…

— Какво искате да кажете?

Донати се усмихна лъчезарно.

— Вие и жена ви отивате в стаичката, синът ви ще бъде пребит за втори път, ще набият и жена ви.

Морисън, който вече не можеше да мисли рационално, скочи и се надвеси заплашително през бюрото. Донати реагира учудващо бързо за човек, привидно флегматичен. Той тласна назад стола си, прехвърли крака през бюрото и ги заби право в стомаха на Морисън. Последният политна назад, като се задавяше и кашляше.

— Седнете, мистър Морисън — каза любезно Донати. — Хайде да поговорим като разумни хора.

Морисън се подчини, след като успя да си поеме дъх. Все някога кошмарите свършват, нали?

— Дружеството „Отказване с гаранция“, обясни Донати, използва десетостепенна скала за наказание на провинилите се. Шеста, седма и осма степен се състоят в нови посещения на „заешката“ стаичка (при повишено напрежение на тока) и по-сериозен побой. При деветата степен ще се наложи да счупят ръцете на сина му.

— А десетата? — попита Морисън. Устата му беше пресъхнала.

Донати поклати тъжно глава.

— Тогава се предаваме, мистър Морисън.

Причисляваме ви към непоправимите случаи, които според статистиката ни са два процента.

— Наистина ли се отказвате?

— Фигуративно казано.

Донати отвори едно чекмедже и постави на бюрото тежък револвер. Усмихна се, втренчил поглед в Морисън.

— Но дори и тези непоправими пушачи никога повече не запалват цигара. Даваме гаранция за това.

Този петък по телевизията даваха „Булит“, един от любимите сериали на Синди. Но след около час мърморенето и очевидното притеснение на Морисън успяха да я откъснат от екрана.

— Какво ти е? — запита тя по време на една пауза.

— Нищо ми няма… Всъщност, страшно ми е зле — изпъшка той. — Отказвам цигарите.

— Откога? Сигурно отпреди пет минути?

— От три часа следобед.

— Наистина ли не си пушил от тогава?

— Не съм — отвърна Морисън и загриза нокътя на палеца си, който беше разръфан чак до живеца.

— Та това е чудесно. Какво ли те е накарало да се решиш?

— Правя го заради теб — каза той. — И… заради Алвин.

Очите й се разшириха, филмът започна отново, но тя дори не обърна поглед към телевизора. Дик рядко споменаваше слабоумния им син. Приближи се, видя празния пепелник до ръката му и го погледна право в очите.

— Дик, наистина ли се опитваш да се откажеш?

— Да.

Добави мислено: „Дори и да отида в полицията, онази тайфа убийци положително се навъртат наоколо, за да направят лицето ми неузнаваемо.“

— Радвам се. Дори да не успееш, ние ти благодарим, че си помислил за нас.