млякото.
Може би момчето има неприятности в училище, помисли си Дюсандър. Или го мъчеха кошмари. А може би и двете.
Той се усмихна на последната мисъл.
— Коте-коте — обади се той нежно. Ушите на котарака пак щръкнаха. Той стоеше неподвижен и продължаваше да съзерцава млякото.
Дюсандър също беше налегнат от грижи. През последните три седмици си лягаше с униформата, носеше я като уродлива пижама, и тази униформа го предпази от безсъница и кошмари. Отначало сънят му беше като звука на банциг. Сетне сънищата се върнаха не малко по малко, а изведнъж, вкупом, много по-тежки от предишните. Сънища за бягане и сънища за очите. Бягане през влажна, невиждана джунгла, където тежки листа и мокра папрат го шибаха в лицето, оставяйки струйки, които той усещаше като мъзга или кръв. Бягаше и бягаше, а светещите очи бяха все край него, пронизваха го бездушно, докато излезеше на една поляна. В тъмнината той повече усещаше, отколкото виждаше стръмнината, която се издигаше в другия край на поляната. Горе на стръмнината беше Патин с неговите ниски циментови сгради, с дворове, оградени с бодлива тел и електрически жици, с караулните кули, които стърчаха като марсиански кораби, дошли направо от
Когато на сън поглеждаше през рамо, той най-сетне ги виждаше как
Отчаяние? Да. Защото в сънищата знаеше, те също, че ако изкачи хълма, ще се спаси. Назад, в тази влажна и блатиста низина, в тази джунгла, където цъфтящите нощем растения смучеха кръв вместо сок, той беше преследван звяр. Плячка. Ала тук, горе, командваше той. Ако това беше джунгла, тогава лагерът на върха беше зоопарк, дивите животни дремеха живи и здрави в клетките си, а той беше пазачът на глави, той решаваше кое животно да нахрани, кое да живее, кое да предаде за вивисекция, кое касапите да откарат с транспортни фургони.
Започваше да тича нагоре по хълма, да тича с цялата припряност на кошмара. Усещаше първите ръце на скелет около врата си, усещаше техния студен и вонящ дъх, подушваше тяхното гниене, слушаше птичите им победоносни викове, когато го измъкнат и спасението не е пред него, а вече е в ръцете му…
— Коте-коте — обади се Дюсандър — Мляко. Хубаво мляко.
Най-подир котаракът дойде. Пресече половината заден двор, пак приклекна, този път леко, а опашката му потрепваше угрижено. Той не му вярваше, не. Но Дюсандър знаеше, че подушва млякото и е жаден. Рано или късно щеше да дойде.
В Патин никога нямаше проблеми с контрабандата. Някои затворници пристигаха с ценностите си, пъхнати дълбоко в задниците им в малки велурени торбички и много често се разбираше, че това изобщо не са ценности — снимки, шноли, фалшиви бижута. Напъхваха ги с пръчка толкова дълбоко, че даже дългите пръсти на затворника, когото наричаха „Вонящите пръсти“, не можеха да ги открият. Помнеше една жена и нейния малък диамант с пукнатина. После се разбра, че той няма никаква стойност, но в нейното семейство се е предавал шест поколения от майка на най-голямата дъщеря. Така каза тя, но беше еврейка, а те всички лъжеха. Беше го глътнала, преди да влезе в Патин. Като се изходила, пак го глътнала. И продължи да го прави, докато диамантът започнал да разкъсва нейните вътрешности и тя започна да кърви.
Знаеше и други хитрости за пъхане на дребни предмети, като щипка тютюн, панделка за коса, нещо такова. Нямаше значение. В стаята, която Дюсандър използваше за разпити на затворници, имаше котлон и проста кухненска маса. В тенджерата на котлона винаги къкреше агнешко. При подозрение за контрабанда (то къде ли я нямаше?) довеждаха хората от заподозряната група в тази стая. Дюсандър ги слагаше близо до котлона, откъдето се носеха облаци пара. Питаше ги меко:
— Коте-коте — извика Дюсандър. Ушите на котарака се наостриха. Той се полуизправи, после си спомни някой отколешен ритник или пък кибритена клечка, която е опърлила мустаците му, и седна пак на задните си лапи. Но скоро щеше да се поразмърда.
Дюсандър намери начин да умилостиви кошмара си. Начинът чисто и просто беше да си носи есесовската униформа… но той прерастваше в огромна власт. Дюсандър беше доволен от себе си, жалко само, че никога преди не беше мислил за това. Мислеше, че трябва да благодари на момчето заради този нов метод за самоуспокоение, като му покаже, че ключът към миналите ужаси не се крие в отхвърлянето, а в разглеждането и дори в нещо като приятелска прегръдка. Вярно, че преди неочакваното появяване на момчето миналото лято сънищата не бяха го спохождали дълго време, но сега му се струваше, че се е отнасял като страхливец към миналото си. Беше принуден да остави част от себе си. Сега той си я искаше обратно.
— Коте-коте — помами животинката Дюсандър и усмивка цъфна на лицето му, една сърдечна, окуражаваща усмивка, усмивката на всички стари хора, които някак си са минали през жестоките превратности на живота и са стигнали на безопасно, относително непокътнато място, където има поне малко благоразумие.
Котаракът се надигна на задните си лапи, поколеба се само миг, сетне бързо пресече останалата част от задния двор с изящна пъргавина. Изкачи стъпалата, хвърли на Дюсандър последния недоверчив поглед и започна да лочи млякото.
—
Докосна гърба на котарака с единия си зелен пръст и занарежда успокоително. Под ласките му гърбът на животното се изви като дъга.
Малко преди да свърши млякото, старият човек хвана котарака.
Той беше като наелектризиран в сключените му ръце, извиваше се, дърпаше се и дращеше гумата. Жилавото му тяло се мяташе насам-натам и Дюсандър не се съмняваше, че ако зъбите или ноктите му го бяха докопали, щеше да излезе победител. Котаракът беше стар боец. „Той знае и може“, помисли си Дюсандър.
Като държеше предпазливо котката по-далеч от тялото си, с печата на болезнена усмивка върху лицето Дюсандър отвори задната врата с крак и влезе в кухнята. Котката съскаше, мяташе се и дереше гумените ръкавици. Триъгълната й дива глава се стрелна и се впи в един от зелените палци.
— Лошо коте — укорително каза Дюсандър.
Вратата на печката беше отворена. Дюсандър запокити котката вътре. Ноктите й започнаха да дращят със стържещия звук, който изтръгваха от ръкавиците. С едното си коляно Дюсандър затръшна вратата на печката и това му причини болезнено щракане в ставите. Продължаваше да се усмихва. Здравата запъхтян, почти без дъх, той за миг се притисна към печката с наведена глава. Това беше газова печка. Рядко я използваше за нещо по-специално от телевизионните вечери и умъртвяването на бездомни котки.
Докато се изправяше край газовите горелки, той чуваше напразното драскане и врещене на котката да я пусне.
Дюсандър завъртя ключа на печката на 500 градуса. Чу се едно ужасно