Способен ученик (Лятото на покварата)

плашила, към очите им, дълбоки като рани, и към номерата, жигосани върху стопената им плът.

Почукване на вратата.

В кошмара търсенето на лапата стана още по-трескаво, ала безплодно. Струваше му се, че се проточи с години. Сетне вратата зад него се отвори с трясък. Не, помисли той. Не искам да гледам. Ще затворя очи. Да изтекат, ако погледна, но аз няма да го сторя.

Ала той погледна. Трябваше да погледне. В съня сякаш огромни ръце сграбчиха главата му и я въртяха на всички страни.

На прага не стояха дъщерите му, там стърчеше Денкър. Много по-младият Денкър носеше нацистка есесовска униформа, фуражка с мъртвешка глава, леко накривена на една страна. Копчетата му лъщяха безсърдечно, ботушите светеха с убийствен блясък.

С двете си ръце обхващаше огромна къкреща тенджера с готвено агнешко.

И Денкър от съня, със своята мрачна, мазна усмивка, каза: Трябва да седнеш и да ни разкажеш всичко, като приятел на приятел, а? Чухме, че е откраднато злато. Че се укрива тютюн. Че Шнайбел не е получил хранително отравяне преди два дни, а стъклен памук във вечерята си. Не оскърбявай нашата интелигентност с приказки, че не знаеш нищо. Ти знаеш ВСИЧКО. Кажи го. Не пропускай нищо.

И в здрача, където миришеше до полуда на готвено, той им каза всичко. Стомахът му — малък сив камък, сега се превърна в кръвожаден тигър. Думите сами се лееха от устните му. Те изригваха от него в безсмислена проповед на лунатизъм, истина и лицемерие, смесени в едно.

Бродин беше скътал венчалната халка на майка си под торбичката на тестисите си!

(„трябва да седнеш“) Ласло и Херман Дорски си шушукаха да нападнат охранителна кула номер три!

(„и ни разкажи подробно!“)

Съпругът на Рашел Таненбаум имаше тютюн, той даде част от него на пазача, който дебнеше Цайкерт и беше наречен Гълтач на сополи, защото си чоплеше носа и после си бъркаше в устата. Таненбаум пусна тютюн на Гълтача на сополи, за да не вземе бисерните обеци на жена му!

(о това няма смисъл изобщо няма смисъл ти смесваш две различни истории мисля но това е много добре почти много добре ние едва ли щяхме да те оставим да смесиш две истории отколкото да пропуснеш напълно една не пропускай НИЩО!)

Има човек, който отговаряше на името на мъртвия си син, за да получава двойна порция.

(кажи ни името му)

Не зная името му, но мога да ви го посоча моля ви се мога да ви го посоча ще го посоча ще го посоча ще го посоча ще

(кажи ни всичко което знаеш)

го посоча ще го посоча ще го посоча ще го посоча ще

И той дойде в съзнание с вик в гърлото, който гореше като огън.

Треперейки необуздано, той погледна спящата фигура на другото легло. Хвана се, че разглежда само сбръчканата хлътнала уста. Стар беззъб тигър. Древен и порочен слон — самец с един счупен и един загнил бивник, загубен във вдлъбнатината. Изкуфяло чудовище.

— О, боже! — прошепна Морис Хайзел. Гласът му беше изтънял и слаб, само той можеше да го чуе. Сълзи се търколиха към ушите му. — О, мили боже, човекът, който уби жена ми и дъщерите ми, спи в една стая с мен, боже, сега той е тук, при мен, в тази стая.

Сълзите зачестиха — това бяха сълзи на гняв и ужас, парещи, горчиви.

Той трепереше и чакаше утрото, а утрото се бавеше цяла вечност.

21

На другия ден, в понеделник, Тод стана в шест часа сутринта и някак механично си приготви бъркано яйце, както си беше наумил. Слезе баща му, облечен в халат с монограм на ревера и по чехли.

— Уф — рече той, като мина край Тод и отиде към хладилника за портокалов сок.

В отговор Тод изсумтя, без да вдига поглед от книгата, една от осемдесет и седемте мистерии на Скуод. Той беше доволен, че си е намерил лятна работа като градинар в Пасадена. Мястото беше много отдалечено за ежедневно пътуване, даже ако един от родителите му дадеше на заем колата си. Никой не искаше, но баща му работеше в същата посока близо до неговата работа и можеше по пътя си да остави Тод на автобусната спирка, а на връщане да го вземе от същото място. В това положение Тод беше готов да побеснее — той не обичаше да се връща от работа с баща си и направо ненавиждаше сутрешното пътуване към работното място с него. Сутрин той се чувстваше най-разголен, тогава стената между онова, което беше и онова, което можеше да бъде, съвсем изтъняваше. Най-лошото идваше след една нощ на тежки сънища, ала и когато не сънуваше, се чувстваше зле. Една сутрин внезапно осъзна със страх, който граничеше с ужаса, че мисли съвсем сериозно да пресегне към чантата на баща си, да сграбчи кормилото на Поршето и да го насочи на зигзаг към двете експресни платна, като сее смърт сред пътуващите в утрото.

— Искаш ли още едно яйце, Тод-О?

— Не, благодаря, татко.

Дик Боудън ги ядеше печени. Как може да яде печени яйца? Слагаш го на грил за две минути, после го обръщаш. Когато най-подир го пльоснеш в чинията, то напомня за исполинско око на мъртвец с катаракта в него, око, което ще кърви с оранжев цвят, щом го боднеш с вилицата.

Той бутна настрана бърканото яйце. Не беше го докоснал.

Вън сутрешният вестник плесна на стъпалото.

Баща му свърши с готвенето, изключи скарата и седна на масата.

— Не си ли гладен тази сутрин, Тод-О?

Ако още веднъж ме наречеш така, ще забия ножа си право в шибания ти нос, татко- О.

— Нещо нямам апетит, предполагам.

Дик се ухиля любещо на сина си. На дясното ухо на момчето беше останало малко петънце от крема за бръснене.

— Бети Траск ти е взела апетита. Това е моето предположение.

— Да, може и така да е. — Той пусна една измъчена усмивка, която изчезна още щом баща му стана от ъгъла за хранене и слезе по стълбите да вземе вестника. Ще се събудиш ли, ако ти кажа какъв боклук е, татко-О? Как ще го приемеш, ако ти кажа: „Между другото, знаеш ли, че дъщерята на твоя добър приятел Рей Траск е една от най-големите курви в Санто Донато. Ще си целуне путката, ако я изчукаш два пъти, татко-О. Само за това мисли! Вмирисаната малка курва. Две коли — и тя е твоя за цяла нощ. Ако се случи да няма кола, тя е твоя за цяла нощ. Ако не хване мъж, ще се чука и с куче.“ Мисля, че те събудих, татко-О. Стига ли ти за летящ старт през деня?

Той отпъди ядосано тези мисли. Знаеше, че дълго не може да ги държи далеч от себе си.

Баща му се върна с вестника. Тод хвърли поглед към заглавието: КОСМИЧЕСКАТА СОВАЛКА НЯМА ДА ПОЛЕТИ, ТВЪРДЯТ ЕКСПЕРТИТЕ.

Дик седна.

— Бети е хубаво момиче — каза той. Напомня ми за майка ти, когато я срещнах.

— Така ли?

— Красива… млада… свежа… — Очите на Дик Боудън придобиха неопределен вид. После те сякаш се върнаха отнякъде и се спряха тревожно върху сина му. — Не искам да кажа, че майка ти не е хубава жена, но на тази възраст момичето има известен… блясък, предполагам, че ще кажеш така. Той е за малко, после изчезва. — Той сви рамене и разгърна вестника. — C’est la vie12, навярно.

Тя е разгонена кучка. Може би това й придава блясък.

— Ти се държиш правилно с нея, нали така, Тод-О? — Баща му, както обикновено, минаваше набързо