Сирените на покрива на околийския съд завиха неистово, плашейки хората, които вдигаха погледи към небето, търсейки самолетите на зловещия човек. Някои побягнаха към мазетата и останаха там, докато Брад откри как се изключват сирените.
На Уилоу стрийт избухна пожар и доброволната пожарна команда бързо го потуши. Капак на шахта полетя на около петнайсет метра височина на пресечката на „Уолнът“ и „Бродуей“ и се приземи като фризби върху покрива на магазина за играчки.
Имаше само един нещастен случай през този ден, които нарекоха Денят на електричеството. По необяснима причина се взриви магазин за автомобилни резервни части на Пърл стрийт. Рич Мофат бе застанал от другата страна на улицата с бутилка „Джек Даниелс“ в ръка и парче стомана го улучи и уби на място. Нямаше повече да чупи прозорци. Стю бе при Фран, когато светнаха неоновите лампи на тавана в болничната й стая. Наблюдаваше ги как мигат, сетне засияват с позната светлина и не можеше да повярва на очите си. Когато отново погледна към Франи, страните й бяха влажни от сълзи.
— Какво има, Фран? Боли ли те нещо?
— Толкова ми е мъчно, че Ник не е жив, за да види това. Прегърни ме, Стю. Искам да се помоля за него. Поне ще опитам да го сторя.
Стю я прегърна, но не знаеше дали тя се моли или не. Неочаквано осъзна, че Ник му липсва много, и че мрази Харолд Лодър повече от всичко на света. Фран беше права. Харолд не само бе убил Ник и Сю, той бе откраднал надеждата им..
Опита се да успокои Франи, но тя плака дълго. Когато най-после сълзите й пресъхнаха, той използва бутона, за да вдигне леглото и запали нощната лампа.
Някой раздрусваше рамото на Стю и той с усилие изплува от дълбините на съня. Умът му преповтаряше бавно безкраен списък от хора, които можеха да му отнемат съня. Майка му, която му казва, че е време да става и да върви на училище. Мануел самохвалкото в онази малък публичен дом в Нуево Ларедо му заявява, че трябва да плати още двайсет долара, ако иска да остане цялата нощ. Сестра в бяла униформа иска да измери кръвното му. Франи.
Рандал Флаг.
Последната мисъл му подейства като кофа студена вода, плисната в лицето.
Не беше никой от изброените хора. Бе Глен Бейтман с Коджак до него.
— Човек не може да те събуди, Източен Тексас — каза социологът. — Спиш като пън. Поне да беше запалил лампата, кучи сине.
— О, Боже, забравих, че имаме електричество!
Стю включи лампата, намръщи се от неочакваната ярка светлина и се взря в часовника. Беше три без петнайсет.
— Какво правиш тук, Глен? Бях заспал, в случай че не си забелязал.
Отмести поглед от будилника и загледа новодошлия. Лицето му бе бледо, изплашено… и остаряло. Имаше дълбоки бръчки и доста измъчен вид.
— Какво има?
— Майка Абигейл.
— Умря ли?
— Мили Боже, почти ми се иска да беше така. Тя дойде на себе си. И ни очаква.
— Нас двамата?
— Петимата. — Гласът на Глен стана още по пресипнал. — Знае, че Сюзън и Ник са мъртви и че Франи лежи в болницата, Нямам представа откъде го е научила, но е така.
— И иска да се срещне с хората от комитета?
— Да. Твърди, че е на прага на смъртта и че трябва да ни съобщи нещо. Не съм сигурен, че ми се иска да го чуя.
Нощта бе мразовита. Стю бе вдигнал ципа на якето си чак до брадичката. Студената луна, която блестеше над тях, го накара да се замисли за Том, който бе инструктиран да се върне при тях и да докладва видяното, когато настъпи пълнолуние. Сега луната бе в първата си фаза. Може би само тя виждаше къде са Том, Дейна Юргенс и съдията Фарис. Един Бог знае какво още виждаше в убежището на зловещия човек.
— Първо събудих Ралф — обясни Глен. — Казах му да отиде в болницата и да доведе Фран.
— Ако докторът смяташе, че тя е добре, би я пуснал да се прибере у дома — ядосано му отвърна Стю.
— Случаят е особен.
— Страшно си се разбързал за човек, на когото не му пука какво ще каже старицата.
— Страхувам се да не закъснеем — отвърна Глен.
Джипът спря пред дома на Лари в три и десет. Цялата къща бе осветена — не с газени лампи — сега вече не бяха нужни, а с електрически. Всяка втора улична лампа светеше, не само тук а из целия град и Стю ги бе наблюдавал през целия път като омагьосан. Когато слизаха от джипа, иззад ъгъла проблеснаха фарове. След миг старият камион на Ралф спря до тях. Ралф слезе и Стю се доближи до дясната седалка, където, подпряна на възглавница, седеше Фран. Усмихна се и нежно й каза:
— Здравей, дребосъче.
Тя го хвана за ръката. Лицето й бе като бяло петно в мрака.
— Много ли те боли? — попита Стю.
— Не чак толкова. Взех обезболяващи. Само не ме карай да бързам.
Младият мъж й помогна да слезе от кабината и Ралф я подхвана от другата страна. И двамата забеляза как тя потръпна, когато направи първата крачка.
— Искаш ли да те нося?
— Не, всичко е наред. Просто ме дръж здраво, разбра ли?
— Естествено.
— И вървете по-бавно. Ние, бабичките, не можем да бързаме.
Тръгнаха към къщата. Стоящите на верандата Глен и Лари ги наблюдаваха. На фона на вратата изглеждаха като фигури, изрязани от черен станиол.
— Как мислиш, какво ли ще ни каже? — промърмори Франи. Стю поклати глава.
— Не зная.
Стигнаха до вратата и тъй като Франи очевидно изпитваше силни болки, Ралф помогна на Стю да я въведат вътре. Подобно на Глен, Лари бе бледен и разтревожен. Носеше избелели джинси, а ризата му бе закопчана накриво. Бе обул мокасините си на бос крак.
— Извинявай, че се наложи да те домъкнем тук — каза той, обръщайки се към младата жена. — Седях до майка Абигейл, когато… Бяхме организирали дежурство, нали разбираш?
— Да, разбирам. — По някаква причина фразата „дежурство“ я накара да си спомни за гостната на майка си… но за разлика от друг път, не изпита неприятно чувство.
— Преди час Луси отиде да поспи. Задрямах за малко, а когато се събудих… Фран, мога ли да ти помогна?
Тя поклати глава и се усмихна насила.
— Не, всичко е наред. Продължавай.
— … тя ме гледаше. Можеше само да шепне, но съвсем разбираемо. Каза ми, че Господ ще я прибере на разсъмване. Но преди това иска да поговори с оцелелите. Попитах я какво има предвид и тя отвърна, че Господ вече е прибрал Ник и Сюзън при себе си. Знаеше за смъртта им. — Той дълбоко въздъхна и прокара пръсти през косата си.
Луси се появи в другия край на коридора.
— Направих кафе. Можете да си налеете, когато пожелаете.
