— Проклетият тъпанар само ще се обърка още повече. Когато по пладне шерифът отново го посети, Винс бе прекалено гладен и прекалено изплашен, за да продължи да протестира. Той си издаде и майчиното мляко.
Час по-късно Майк Чилдрес също се озова в дранголника. Бейкър залови Били Уорнър в дома му точно когато младежът прибираше багажа си в стария крайслер, за да замине някъде — някъде много далеч, ако се съди по претъпканите кашони и по огромните куфари. Ама някой бе успял да предупреди Рей Бут. Той имаше достатъчно ум в главата и беше побързал да изчезне.
Шерифът покани Ник у дома си, за да го запознае със съпругата си и да вечерят заедно. Докато пътуваха с колата, глухонемият написа в бележника: „Адски съжалявам, че онзи е неин брат. Как се чувства съпругата ви?“
— Държи се — отвърна Бейкър, лицето и тялото му сякаш се сковаха. — Предполагам, че си е поплакала заради него, но и преди знаеше какво представлява братчето й. При това съзнава, че човек не избира роднините си.
Джейн Бейкър беше дребна, хубавичка жена; действително си личеше, че доста е плакала. Когато погледна хлътналите й очи, Ник се почувства неловко. Но тя топло стисна ръката му и каза:
— Приятно ми е да се запозная с теб, Ник. Освен това искрено съжалявам за нанесения ти побой. Чувствам се отговорна, след като и брат ми е участвал.
Глухонемият поклати глава и неловко се размърда.
— Предложих му работа — обади се шерифът. — Участъкът е заприличал на бунище, откакто Брадли се премести в Литъл Рок. Нашият нов приятел ще пребоядиса и ще почисти. И без това се налага известно време да остане тук — за… нали знаеш.
— Да, за процеса — довърши Джейн.
Настъпи мъртвешка тишина, дори Ник я усети и му се стори потискаща.
Сетне Джейн престорено безгрижно заяви:
— Надявам се, че обичаш шунка, Ник. Имаме и варена царевица, както и цяла купа салата от зеле. Никога не мога да я докарам на вкус като онази, приготовлявана от майка ми. Всъщност така твърди благоверният ми.
Ник се потърка по корема и се усмихна.
По време на десерта (пай с ягоди, от който глухонемият си взе две парчета, тъй като през последните няколко седмици беше гладувал), Джейн Бейкър се обърна към съпруга си:
— Кашляш още по-лошо… преуморяваш се, Джон Бейкър. А тази вечер яде колкото едно пиле.
Едрият мъж виновно се втренчи в чинията си, сетне сви рамене и опипа двойната си брадичка:
— Е, от време на време мога да пропусна по някое ядене. — Докато ги наблюдаваше, Ник се питаше какво ли правят в леглото тези двама души с толкова несъвместими размери. Усмихна се вътрешно и си каза, че положително нямат проблеми. Изглеждаха щастливи, че са заедно. Освен това сексуалният им живот не беше негова работа.
— При това си зачервен. Тресе ли те? Бейкър вдигна рамене.
— Ти,.. Е, може би мъничко.
— В такъв случай ти забранявам повече да излизаш и никакви възражения.
— Миличка, а затворниците? Дори да не е необходимо да ги пазя, трябва да се погрижа да получат храна и вода.
— Ник ще го свърши вместо теб — нареди дребничката жена, — а ти веднага в леглото. И хич не ми приказвай, че страдаш от безсъние — това няма да ти помогне.
— Не мога да изпратя Ник — поколеба се Бейкър. — Той е глухоням, при това не е мой заместник.
— Ами тогава направи го.
— Нямам право — не е жител на града.
— Нямаше да те карам да го сториш, ако беше нередно — неумолимо заяви Джейн, сетне стана и се залови да разчиства масата. — Хайде, Джон, прави каквото ти казвам!
Ето как за по-малко от двайсет и четири часа Ник Андрос се превърна от затворник в помощник-шериф на Шойо. Когато се канеше да тръгне към участъка, Бейкър се появи в коридора; изглеждаше огромен и някак призрачен в оръфания си халат, освен това очевидно се смущаваше, че го виждат в подобно облекло.
— Не трябваше да й позволявам да ме уговори — промълви той. — Всъщност нямаше да я послушам, ако не се чувствах толкова скапано. Гърлото ми е запушено, целият горя като печка, краката ми се огъват…
Ник съчувствено кимна.
— В момента нямам заместник. Брадли Кайд и жена му се премесиха в Литъл Рок след смъртта на детето си. Бедното, беше още бебе. Ужасно нещастие. Не ги обвинявам, че напуснаха града.
Глухонемият посочи към гърлото си и сви палеца и показалеца си в окръжност.
— Разбира се, че ще бъдеш о’кей. Но се пази, чуваш ли? В третото чекмедже на бюрото ми има 45- калибров револвер, ама да не го внасяш в ареста. Ключовете също. Разбра ли?
Ник кимна.
— Наложи ли ти се да отидеш там, стой по-далеч от затворниците. Ако някой от тях се престори на болен, не му вярвай. Този номер е стар като света. В случай, че някой
Глухонемият извади бележника от джоба си и написа: „Благодаря за оказаното доверие. Признателен съм, че ги заловихте и че ми дадохте работа.“
Бейкър бавно прочете бележката и се засмя.
— Ама и ти си един чешит! Откъде си, момче? Защо скитосваш сам?
„Дълга история — надраска Ник. — Стига да искате, довечера ще ви опиша част от нея.“
— Непременно. Сигурно се досещаш, че изпратих по телекса запитване за теб.
Ник отново кимна и си помисли, че е гаден номер. Но нямаше от какво да се притеснява — беше „чист“.
— Ще накарам Джейн да се обади в закусвалнята на шосето. Ония типове ще подадат оплакване за малтретиране, ако не си получат вечерята.
Младежът написа: „Нека човекът, който донесе храната, да влезе направо. Няма да го чуя, ако почука.“
— Дадено. — За миг Бейкър се поколеба. — Легни си на нара в ъгъла. Твърдичък е, но пък е чист. И внимавай, Ник. Не можеш да повикаш помощ, ако се случи нещо.
Глухонемият кимна и написа: „Мога да се грижа за себе си.“
— Сигурен съм. И все пак бих повикал човек от града, ако смятах, че някой би се съгласил да.. — Джейн влезе и той млъкна.
— Още ли дрънкаш на бедното момче? Пусни го да върви, преди тъпият ми брат да отиде и да освободи приятелчетата си.
Бейкър горчиво се изсмя:
— Доколкото го познавам, навярно вече е в Тенеси. — Той въздъхна дълбоко, от гърдите му се изтръгна свистене, заменено от задавена кашлица. — Отивам да си легна, Джени.
— Ще ти донесе аспирин против температурата — заяви дребничката жена. Когато се запъти към стълбата, подкрепяйки съпруга си, тя се обърна и каза на младежа: — Беше ми приятно да се запознаем, Ник, независимо от обстоятелствата. Послушай Джон и бъди внимателен.
Глухонемият й се поклони, а тя шеговито му направи реверанс. Стори му се, че в очите й проблясват сълзи.
Половин час след като Ник се върна в участъка, някакво пъпчиво и любопитно момче донесе три подноса с храна. Глухонемият му направи знак да ги остави върху нара и надраска върху листче: „Платени ли са?“
Момчето прочете бележката съсредоточено като студент-първокурсник, борещ се с „Моби Дик“, сетне рече:
— Аха. Шерифът има открита сметка при нас. Хей, не можеш ли да говориш?
Ник поклати глава.
