Блуждаещият лъч на фенерчето на Том освети каменния къс и се закова върху него. Бе покрит с коса и кръв. Джордан закрещя. Клей, който дишаше на пресекулки и се потеше въпреки хапещия нощен студ, заувива дрехата около главата на Алис. Пуловерът на мига подгизна от кръв. В следващия миг фенерчето на Том освети проснатото на земята момиче, чиято глава бе увита чак до носа — изглеждаше като пленница на ислямски екстремисти, фотографирана за някой Интернет-сайт, а скулата й (остатъците от скулата й) и врата й бяха плувнали в кръв, — и той също започна да крещи. „Помогнете ми — искаше да каже Клей. — Престанете веднага и ми помогнете“ — ала гласът му изневери — единственото, което можеше да стори, бе да притиска до главата й плувналия в кръв пуловер, спомняйки си, че Алис бе кървяла и първия път, когато я бяха видели — тогава се бе оправила, защо не и сега?
Ръцете й конвулсивно потрепваха, пръстите й разравяха чакълената настилка. „Някой да й даде онази проклета маратонка“ — помисли си той, ала бебешкият „Найк“ беше в раницата, а девойката лежеше върху нея. Лежеше там с глава, премазана от някакъв младеж заради глупаво, дребнаво отмъщение. Краката й също потрепваха, кръвта продължаваше да извира от главата й, напоявайки пуловера.
„Краят на света най-накрая ни застигна“ — каза си той, вдигна поглед към небето и видя вечерницата.
13
Алис нито веднъж не изгуби съзнание и нито веднъж не дойде на себе си. Том най-накрая се овладя и помогна на Клей да я отнесат малко по-нагоре по склона. Там се издигаха дървета — всъщност бе овощна градина. Художникът си спомни, че двамата с Шарън веднъж бяха идвали тук, когато Джони беше съвсем малък. Когато всичко между тях беше идеално и все още не се караха за пари, амбиции и бъдещи планове.
— Хора със сериозни черепни травми не трябва да се местят — промълви Джордан, който се тътреше зад тях и носеше раницата на Алис.
— По-лошо от това не може да стане — изхриптя Клей. — Няма да оживее, Джордан — не и в състоянието, в което се намира. И в спешното не биха могли да я спасят. — Видя как хлапето пребледня и побърза да добави: — Съжалявам.
Положиха я на тревата. Том се опита да й даде вода от бутилката с дозатор и Алис отпи няколко глътки. Джордан пъхна в ръката й бебешкия „Найк“ и тя стисна обувчицата, оставяйки кървави следи по нея. После двамата мъже и момчето зачакаха Алис да умре. Чакаха цяла нощ.
14
— Татко ми каза, че може да си почина, затова не ме обвинявайте — рече Алис. Часът бе около единайсет преди полунощ. Лежеше с глава върху раницата на Том, в която той бе натъпкал едно от одеялата от „Суийт Вали Ин“ — мотела в покрайнините на Метуен. На Клей му се струваше, че са минали оттам в някой друг живот. По-добър живот. Раницата бе подгизнала от кръв. Оцелялото око на девойката се взираше в звездите. Лявата й ръка лежеше върху тревата до нея — не бе помръднала повече от час, дясната не преставаше да мачка маратонката. Пръстите й се свиваха… и отпускаха. Свиваха се… и се отпускаха.
— Алис — промълви Клей, — жадна ли си? Искаш ли още малко вода?
Тя не отговори.
15
По-късно — в един и петнайсет според часовника на Клей, момичето попита някого дали може да отиде да поплува. Десет минути по-късно се засмя:
— Не ги искам тези тампони, мръсни са!
Смехът й — едновременно непринуден и плашещ, сепна Джордан и той заплака. Когато Том се опита да го успокои, момчето му изкрещя да се разкара.
След час голяма група нормита минаха по шосето. Лъчите от многобройните им фенерчета прорязваха мрака. Клей се приближи до ръба на склона и се провикна:
— Случайно сред вас да има лекар?
Фенерчетата спряха. Чу се приглушен ропот, загатващ за провеждането на кратко съвещание, след което някакъв женски глас (изключително приятен женски глас) заяви:
— Оставете ни на мира. Не можем да общуваме с вас.
В същия миг Том се озова до Клей и кресна:
— И един левит, като стигна до същото място, приближи се и отмина! Това беше „Да ви го начукам“ на библейски език, госпожице!
Зад тях Алис внезапно заговори високо и ясно:
— Мъжете от колата ще си получат заслуженото. Но не заради онова, което ви сториха, а за назидание на другите. Разбирате, нали?
С леденостудените си пръсти Том сграбчи китката на художника:
— Боже мой, сякаш е в съзнание!
Клей задържа за момент дланта му:
— Не говори тя, а онзи с червения суичър, който я използва като… като високоговорител. Дори в тъмнината видя как очите на Том се разширяват.
— Откъде знаеш?
— Просто знам.
Фенерчетата отново се раздвижиха. Скоро се изгубиха в далечината, което зарадва Клей. Случващото се засягаше само тях и никой друг.
16
В три и половина Алис пророни:
— О, мамо, ужасно е! Повехнали рози, мъртва градина. — После радостно възкликна: — Ще има ли сняг? Ще си направим замък, ще си направим листенце, ще си направим птичка, ще си направим птичка, ще си направим ръка, ще си направим море, ще си направим… — Гласът й заглъхна, изцъкленото й око неотклонно се взираше в звездния циферблат. Клей и Том я бяха завили с дрехите си, за да не мръзне, и дъхът й излизаше на малки бели облачета. Кървенето най-накрая бе спряло. Джордан седеше до нея, и галеше лявата й ръка, която от няколко часа беше мъртва, и сякаш чакаше тялото да я последва.
— Пуснете ми онази песен, която обичам — пророни момичето. — Онази на Хол и Оутс28.
17
В пет и двайсет Алис каза:
— Това е най-хубавата рокля, която съм имала. Всички се бяха скупчили около нея. Клей бе казал, че смъртта наближава.
— Каква е на цвят, Алис? — попита я, без да очаква отговор.
— Зелена.
— Къде ще я носиш?
— Жените сядат на масата — избърбори тя. Продължаваше да мачка маратонката, но вече по-бавно. Кръвта по лицето й беше засъхнала и създаваше впечатлението, че кожата й е покрита с черен лак. — Жените сядат на масата, жените сядат на масата. Господин Рикарди стои на поста си и жените сядат на масата.
— Точно така, миличка — нежно каза Том. — Господин Рикарди стои на поста си, нали?
— Жените сядат на масата. — Единственото й око се завъртя към Клей и за втори път тя проговори с
