просто да са зарязали труповете им — изхвърлянето на мъртъвците явно вече не е сред приоритетите им.
— Сега ние сме техният приоритет и съвсем скоро ще ни подкарат към големия стадион — отбеляза Том. — Не мисля, че ще бъде по-рано от утре сутринта, но съм сигурен, че ни искат в Кашуок днес — преди да се е свечерило.
— Джордан, каква е твоята теория? — обърна се Клей към момчето.
— Според мен в първоначалната програма има червей — отвърна хлапакът.
2
— Не разбирам. Когато става въпрос за компютри, мога да работя с програми за обработка на текстове и илюстрации, както и да си проверявам електронната поща. За всичко друго съм неграмотен. Джони ме научи как да си редя пасианси с програмата, вървяща с операционната система на моя компютър. — Споменът му причини болка, а като се сети за дланта на сина му върху ръката си, сърцето му се сви още повече.
— Но знаеш какво представлява компютърният червей, нали?
— Нещо, което прониква в компа ти и скапва всички програми…
Джордан въздъхна и театрално забели очи.
— Е, не съвсем, но… горе-долу — рече снизходително хлапето. — Червеят може да порази както файловете, така и хард-диска. А пък ако машината ти е свързана в мрежа с други компютри или изпратиш електронно писмо в интернет, може да действа като вирус и да се разпространи. Понякога този червей си има малки. Той самият може да мутира, не е изключено и малките му да мутират… Дотук ясно ли е?
— Ясно е — кимна художникът.
— Какво представлява Сигналът! — разпери ръце Джордан. — Компютърна програма, изпратена чрез модем — това е единственият начин, по който може да проработи. Няма друг. И, както личи по всичко, в момента този незнаен модем продължава да изпраща Сигнала. Само че в него има червей и този червей разяжда програмата. Отгоре на всичко въпросният червей се изражда с всеки изминал ден. БВБИ. Знаеш ли какво означава това?
— Аз не знам дори как да стигна до Сан Хосе…
— „Боклук вкарваш, боклук изкарваш“ — обясни момчето. — Според нас има пунктове за трансформация, където фоните превръщат нормитата в… Художникът си спомни съня си.
— Тук явно съм ви изпреварил — опита да се усмихне той, ала Джордан продължи със същия делови тон:
— Обаче сега получават дефектна програма. Разбираш ли? Виж как най-скорошните фони умират първи. Бият се помежду си, откачат или просто падат мъртви на земята.
— Не разполагаш с достатъчно данни, за да си сигурен — измънка Клей, като си представи, че същото се е случило с Джони.
Грейналите очи на Джордан изгубиха малко от блясъка си.
— Прав си — промълви. — Но е логично. Ако предположението ми е вярно — ако наистина става дума за червей, проникващ все по-дълбоко в първоначалната програма, то всичко това е не по-малко логично от латинския, който използват. Новите фони се препрограмират, но това препрограмиране е дефектно, накъсано. Те получават телепатията, но могат все още да говорят. Те…
— Джордан, не можеш, да направиш това заключение само от онези двамата, които видях…
Ала момчето не обърна внимание на думите му — вече просто разсъждаваше на глас:
— Не се тълпят на рояци като другите, защото груповият императив е дефектно инсталиран. Вместо това… остават до късно и се будят рано. Отново се връщат към агресията към себеподобните си. И ако нещата се влошават… не виждате ли? Най-новите фони са тези с най-много дефекти!
— Като във „Война на световете“ — разсеяно промърмори Том.
— Моля? — намръщи се Дениз. — Така и не го гледах. Стори ми се прекалено страшен.
— Извънземните бяха избити от микробите, които не представляват никаква опасност за нашите тела — обясни нисичкият мъж. — Има някаква поетична справедливост — телефонните откачалки да измрат от компютърен вирус?
— Аз предпочитам агресията — каза Дан. — Нека се разкъсат взаимно в грандиозно кърваво меле.
Клей продължаваше да мисли за Джони. И за Шарън, но най-вече за Джони. За Джони, който бе написал: „МОЛЯ ТЕ ЕЛА ДА МЕ ВЗЕМЕШ“ с големи печатни букви, след което бе добавил и трите си имена, сякаш, за да придаде още по-голяма тежест на молбата си.
— Дори да е така, няма да ни помогне — обади се Рей Хюизенга, — освен, ако не се случи тази нощ. — Той се надигна от каменната плоча м се протегна. — Имам чувството, че съвсем скоро ще ни подкарат към шибания си Кашуок. Отивам да си свърша работата, докато все още имам тази възможност. Не тръгвайте без мен.
— Дори и да искаме, не можем — подметна Том след него. — Ключовете за микробуса са у теб!
— Надявам се, че всичко ще бъде наред, Рей — обади се и Дениз.
— Мразя да ме лъжат, скъпа — каза човекът с бейзболната шапка и се изгуби сред дърветата.
— За какво точно им трябваме? — попита Клей. — Имате ли някаква представа? Джордан вдигна рамене:
— Може да е някаква затворена комуникационна система, в която са свързани различни места от цялата страна. А нищо чудно да обхваща и целия свят. Големината на стадиона ме навежда на мисълта, че…
— И латинският естествено — прекъсна го Дан. — Това е нещо като техен lingua franca.
— Защо им е притрябвал? — свъси вежди Клей, — Нали са телепати.
— Но продължават да мислят предимно с думи — отбеляза Том. — Поне досега. При всички случаи смятат да ни екзекутират, Клей — Джордан мисли така, ние с Дан — също.
— И аз — прошепна едва чуто Дениз и погали издутия си корем.
— Латинският е нещо повече от lingua franca — каза Том. — Това е езикът на справедливостта. Виждали сме ги да го използват и преди. Гънър и Харолд. О, да. Художникът кимна.
— Джордан има и друга идея — продължи Том. — Мисля, че трябва да я чуеш, Клей. За всеки случай. Джордан?
Ала момчето поклати глава:
— Не мога.
Том и Дан Хартуик се спогледаха.
— Добре, де, нека някой от вас да ми я каже — махна с ръка художникът. — Хайде, за Бога! В крайна сметка Джордан беше този, който заговори.
— Тъй като са телепати, те знаят кои са най-скъпите ни хора.
Клей потърси някакво зловещо значение в тези думи и не можа да го намери.
— И?
— Аз имам брат в Провидънс — сподели Том. — Ако е един от тях, той ще ме екзекутира. Стига Джордан да не греши, разбира се.
— Сестра ми — каза Дан Хартуик.
— Отговорникът на моя етаж — промълви хлапето. Лицето му бе станало мъртвешки бледо. — Онзи с последния модел „Нокия“, на който можеш да гледаш филми.
— Съпругът ми — изхлипа Дениз и избухна в плач. — Освен ако не е мъртъв. Моля се на Бога да е мъртъв!
На Клей му трябваше известно време, докато осъзнае смисъла на казаното от Джордан. Дори тогава си помисли невярващо: „Джони? Моят Джони?“ Е следващия миг обаче в съзнанието му изплува образът на Разръфания, който стои пред него, протегнал ръка над главата му, а гласът му изрича, без дори устните му да помръднат: „Ecce homo — insanus.“ Сетне художникът забеляза как синът му се приближава към него — облечен е в любимата си тениска на „Ред Сокс“, тази с името и номера на Тим Уейкфийлд, а на главата му е нахлупена бейзболната му шапка, обърната с козирката назад. Неговият Джони — миниатюрен и крехък на фона на огромния стадион, претъпкан от милиони телефонни откачалки благодарение на чудото на телепатията и затворената комуникационна система (каквото и да означаваше това).
Малкият Джони-Джий, който се усмихва. Ръцете му са празни. Единственото му оръжие са зъбите
