прошарена коса, онзи до него беше по-нисък и набит. Кльощавият вдигна пушката си и стреля наглед без да се прицелва. Хенри чу силно жужене, на милиметри от главата му прелетя нещо, наподобяващо на огромна оса.
Оуен се изсмя:
— Кльощавият с прошарената коса е Курц. Той ръководи проклетата операция и е отличен стрелец.
Дъжд от куршуми отново обсипа всъдехода, един пак избръмча, преминавайки през кабината, внезапно радиото замлъкна. Разстоянието между всъдехода и войниците се увеличаваше, но това явно не пречеше на точния им мерник. Според Хенри не само Курц, ами и онези мръсници бяха отлични стрелци. Въпрос на време беше куршум да попадне я в неговата глава, я в главата на Ъндърхил… ала при все това спътникът му изглеждаше на седмото небе. Изведнъж му хрумна, че се е съюзил с човек, който дори повече от него е склонен към самоубийство.
— Онзи до Курц е Фреди Джонсън. Момчетата, дето така старателно стрелят, са мускетарите на шефа, които трябваше да… хей, внимавай.
Помежду им прелетя нова метална оса, ненадейно валчестата дръжка на лоста изчезна. Оуен отново избухна в смях.
— Курц! — изкрещя с пълно гърло. — Бас държа, че е той. Остават му две години до пенсия, а мерникът му е точен като на снайперист. — Удари с юмрук ръчката за управление и добави: — Но вече ми писна. Купонът свърши! Изгаси им лампите, красавецо!
— А?
Продължавайки да се усмихва, Ъндърхил посочи с палец кутията с мигащите кехлибарени лампички. Дъгообразните ивици бирус под очите му бяха като рисунки по лицето на индианец, поел по пътеката на войната. — Натисни бутоните! Натисни бутоните и спусни щорите!
12
Внезапно — винаги се случваше внезапно, почти като по магия — светът се отдръпна и Курц се озова в зоната. Изчезнаха ревът на ураганния вятър, снегът, който беше по лицето му, воят на сирената и гърленото бучене на алармата. Той вече не виждаше Фреди Джонсън и останалите членове на Импириъл Вали, които се събраха около него. Цялото му внимание беше съсредоточено върху отдалечаващия се всъдеход. Погледът му проникваше през стоманения корпус на машината, сякаш той, Ейб Курц, изведнъж бе надарен с рентгеновите очи на Супермен. Разстоянието беше прекалено голямо, но това не го смущаваше. Следващите му куршуми щяха да попаднат право в тила на онзи предател Оуен Ъндърхил. Вдигна пушката, прицели се…
Две експлозии разтърсиха нощта, едната беше толкова наблизо, че ударната вълна помете Курц и хората му. Фургон с надпис „Обитава се от интелигентни същества“ полетя във въздуха, преобърна се и падна върху караваната на готвача.
— Майчице! — възкликна един от мъжете.
Не всички лампи изгаснаха — за половин час Оуен Ъндърхил беше успял да постави пластични бомби само под два генератора (като през цялото време шепнеше: „Онче-бонче, онче-бонче, онче-бонче…“), но внезапно отдалечаващият се всъдеход беше погълнат от подскачащи сенки, изпъстрени с огнени искри, а Курц захвърли пушката в снега, без да изстреля патроните.
— Мамка му — каза глухо. — Прекратете стрелбата. Прекратете стрелбата, тъпанари такива! Фреди, ти остани, всички останали влезте в караваната. Хванете се за ръце и се молете на всемогъщия бог да ни помогне да се измъкнем оттук. Ела тук, Фреди. По-живо, момче!
Хората от екипа му, които наброяваха почти дузина, се изкачиха по стъпалата на караваната, като поглеждаха изпод око горящите генератори и фургона, обгърнат от пламъци, огънят скоро щеше да обхване и съседните фургони, в които се помещаваха моргата и войнишкият стол. Половината неонови лампи, монтирани на високите стълбове, бяха угаснали.
Курц прегърна Фреди през раменете и го отведе на двайсети на крачки встрани, без да обръща внимание на снега, който под напора на бурния вятър се носеше на талази над земята, сякаш от недрата й излизаше пара. Руините, останали на мястото на магазинчето на Гослин, горяха като клада. Постепенно огънят обхващаше и обора, чиято разбита врата зееше като отворена уста.
— Фреди, кажи ми честно, обичаш ли Исус?
Джонсън знаеше какво ще последва — случвало се беше и преди. Това беше мантра — шефът прочистваше съзнанието му.
— Обичам Го, шефе.
— Ще се закълнеш ли, че казваш истината? — Курц се втренчи в него, но вероятно не го виждаше. Умът му беше зает с изработване на планове, ако човек като него, който изцяло се подчиняваше на интуицията си, изобщо кроеше планове. — Знаеш, че ако излъжеш, завинаги ще гориш в пламъците на ада.
— Кълна се, че казвам самата истина.
— Обичаш Го много, нали?
— Да, шефе, много.
— Повече от колеги те ли? — Замълча, сетне добави: — Повече от мен ли?
Въпросът беше от тези, на които трябва да отговориш правилно, ако ти е мил животът. За щастие Фреди знаеше отговора:
— Не, шефе.
— Телепатията изчезна ли, Фреди?
— Правичката да си кажа, имаше ми нещо, ама не знам дали беше телепатия. В главата ми бърбореха някакви гласове…
Курц усърдно кимаше. Покривът на обора хлътна, отвътре изригнаха пламъци с червеникаво-златистия цвят на космическата плесен.
— … ама вече ги няма.
— Ами другите от групата?
— За Импириъл вали ли питаш, шефе? — Джонсън кимна към караваната.
— А ти за кои мислиш? За тях, разбира се.
— Не са заразени, шефе.
— От една страна, това е хубаво, но има и минуси, Фреди, на нас ни трябват двама заразени. И като казвам „нас“, имам предвид двама ни с теб. Необходими са ни двама души, които са обрасли с рипли, ясно?
— Да, шефе. — Всъщност нищо не беше ясно на Фреди, но моментът не беше подходящ за задаване на въпроси. Най-важното беше, че Курц отново е поел командването и ще съобщи на подчинените си каквото намери за необходимо. Със свито сърце Фреди се втренчи в сградата и фургоните, които горяха като факли. Положението беше тотално прецакано.
А може би все още има надежда. Може би ще се спасят, щом шефът отново поема юздите.
— Проклетата телепатия е в основата на този ад — размишляваше на глас Курц, — но има още един виновник, но има и още един виновник, заради когото така се накиснахме. Кой е предал Исус, Фреди?
— Юда Искариотски, шефе.
Курц отривисто кимаше. Погледът му шареше наоколо, преценявайки разрушенията, изчислявайки ответния удар, който щеше да бъде ограничен поради снежната буря. — Точно така, мъжки. Юда е предал Исус, а Оуен Филип Ъндърхил предаде нас. Юда е получил трийсет сребърника. Възнаграждението не е било особено високо, не мислиш ли?
— Тъй си е, шефе — промърмори Джонсън и погледна към лагера, където още един фургон се беше взривил. Стоманена ръка го сграбчи за рамото и го обърна. Разширените очи на Курц горяха като живи въглени, а белите ресници им придаваха призрачен вид.
— Гледай ме, като ти говоря! — изсъска той. — Слушай ме, когато ти говоря! — Сграбчи ръкохватката на пистолета и добави: — Ако ли не, ще ти пръсна мозъка. Тая вечер ми се събра прекалено много,
Фреди беше смелчага, но в този миг усети как нещо се преобърна в корема му и понечи да изпълзи навън.
