Неизживени спомени

поръчка.

— Мамка му! — извика съветникът и се обърна назад.

В сградата на Кметството някой запищя.

Шерифът хвърли бърз поглед натам, а после дръпна Бъстър с другата белезница и го закопча за дръжката на собствения му кадилак.

— Хайде — обърна се той към Норис, който изглеждаше ужасно вследствие на инцидента с главния градски съветник. — Станала е беля.

Но той не му обърна никакво внимание. Поне за момента. Подмина го като пътен знак и фрасна Бъстър Кийтън право в окото. Мъжът нададе кратък вик и залитна назад към отворената врата. От тежестта му тя се затръшна, захапвайки края на прогизналата му от пот риза.

— Това е за капана, гадняр такъв! — изкрещя полицаят.

— Ще те пипна! — развика се Бъстър. — Не си мисли, че ще ми се измъкнеш! На всичките ще ви видя сметката!

— Виж това! — изръмжа Норис и отново сви юмрук над пилешките си гърди.

Алън го сграбчи за раменете и го дръпна назад.

— Престани! — изкрещя той в лицето му. — Вътре става нещо! Нещо страшно!

Писъците отново разцепиха въздуха. По улицата вече се събираха хора. Норис погледна към тях, а после пак към Алън. Погледът му вече се бе избистрил, отбеляза шерифът с облекчение, и той отново приличаше на себе си. Малко или много.

— Какво има, Алън? Да не е нещо, свързано с него! — попита Норис и махна към кадилака.

Бъстър стоеше до колата и ги гледаше заплашително, чоплейки белезниците със свободната си ръка. Изглежда, изобщо не бе чул писъците.

— Не — отвърна Алън. — Пистолетът ти в тебе ли е?

Норис поклати глава.

Алън разкопча кобура си и му подаде служебния си револвер.

— Ами ти, Алън?

— Искам да са ми свободни ръцете. Давай да вървим. Хю Прийст е в участъка. Окончателно се е побъркал.

20

Хю Прийст наистина се бе побъркал — в това нямаше съмнение — но се намираше на цели три мили от Кметството на Касъл Рок.

— Да си поговорим за… — подхвана той и в същия момент Хенри Бофорт подскочи като на пружини иззад бара, окървавен и с пушка в ръцете.

Двамата стреляха в един и същи миг. Изстрелът на автоматичния пистолет се изгуби сред оглушителния рев на пушката. Огън и дим изхвърчаха от скъсената цев. Хю се отлепи от земята и литна във въздуха, вирнал босите си пети. В гърдите му зееше огромна дупка. Пистолетът падна от ръцете му. Краищата на лисичата опашка избухнаха в пламъци.

Хенри политна назад към бара, пронизан отдясно в белите дробове. Навсякъде около него летяха бутилки и падаха с трясък на пода. Зловеща парализа скова гърдите му. Наоколо витаеше дивашки аромат на алкохол и горяща козина. Той понечи да си поеме въздух, но макар гърдите му да се повдигаха, в тях не влизаше нито капка кислород. През дупката се процеждаше хладен въздух и дробовете му свистяха при всяко вдишване.

Телефонът сякаш тежеше тонове, но той най-после успя да го вдигне до ухото си и да натисне кончето, което автоматично набираше номера на шерифа.

Дзън… Дзън… Дзън…

— Какво, по дяволите, става? — хриптеше Хенри. — Умирам тук! Вдигнете проклетия телефон!

Но отсреща никой не се обади.

21

Норис застигна Алън по средата на пътя и двамата прекосиха рамо до рамо малкия паркинг пред Кметството. Норис държеше револвера на Алън с пръст на спусъка и цев, насочена към горещото октомврийско небе. Саабът на Шийла Бригъм стоеше паркиран до служебния автомобил на Джон Лапоант, но това бяха единствените коли пред Кметството. Шерифът се замисли за миг къде ли е колата на Хю, но в този момент вратата на участъка се отвори и отвътре се показаха окървавени ръце, в които стърчеше пушката от неговия кабинета. Норис насочи късата цев на револвера напред и пръстът му се стегна на спусъка.

За части от секундата Алън осъзна две неща: първо, че Норис ще стреля и второ, че пищящият човек с пушката в ръце бе Шийла Бригъм.

Почти извънземните рефлекси на Алън Пангборн спасиха живота на жената, но този следобед й се размина на косъм.

Той не си направи труда да извика или пък да сграбчи цевта на револвера. И в двата случая нямаше да има полза. Затова просто сви ръка, ръгна с лакът ръката на Норис И отклони цевта миг преди Риджуик да стреля. Изстрелът прокънтя в затвореното пространство. Един от прозорците втория етаж се разби на парчета. Жената изпусна пушката, с която бе разбила черепа на Лестър Прат, и хукна с писъци към тях.

— Господи! — прошепна Норис потресен. Лицето му бе бледо като платно. Подаде револвера на шерифа с дръжката напред и простена: — Едва не убих Шийла! Господи Исусе Христе!

— Алън! — Шийла плачеше. — Слава Богу, Алън!

Тя се спусна към него с все сила и едва не го събори назад. Той прибра револвера в кобура си и я прегърна. Тя трепереше като жица, по която протича твърде силен ток. Алън си помисли, че и той самият сигурно целият се тресе. Шийла бе изпаднала в истерия, полудяла от страх, но това беше направо благословия в сравнение с онова, което можеше да й се случи. Самата тя едва ли имаше представа за колко малко се бе разминала със смъртта.

— Какво става тук, Шийла?

Ушите му така кънтяха от изстрела и последвалото ехо, че почти можеше да се закълне, че чува телефонен звън.

22

Хенри Бофорт се чувстваше като снежен човек, който се топи на слънцето. Краката му поддаваха. Той бавно се свлече на колене със слушалката, в която продължаваше да се разнася все същият отчаян звън. Главата му се въртеше от вонята на алкохол и горяща кожа. Сега към тях се бе присъединила и друга тежка миризма. Може би тази на Хю Прийст.

Хенри бегло съзнаваше, че тук никой няма да се обади и че трябва да набере друг номер за помощ, но просто не можеше да го направи. Нямаше сили. Затова стоеше на колене зад бара в растяща локва от собствената си кръв, слушаше свистенето на въздуха в пробойната на гърдите си и отчаяно се опитваше да не загуби съзнание. Заведението започваше работа едва след час, Били беше мъртъв и ако в най-скоро време някой не вдигнеше този проклет телефон, самият той също щеше да си е отишъл, когато първите клиенти започнеха да прииждат за вечерното си питие.

— Господи! — прошепна безжизнено Хенри. — Нека някой вдигне този проклет телефон, Господи!

23

Шийла Бригъм бе започнала да се овладява и Алън успя да разбере най-важното: тя бе ликвидирала Хю